Решение № 2973 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2973 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Вергиния Мичева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100509460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №9629 от 23.05.2025г., постановено по гр.дело №65152/2024г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в, ответникът „ОЛИПМ-Ю.В.-СОФИЯ“ЕООД с ЕИК:205810896 е осъден да заплати на ищеца „АГРОТАЙМ“ЕООД с ЕИК:040033442, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 5000 евронеоснователно получена от ответника сума по платежен документ от 29.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 20.03.2025г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 181,42 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 13.09.2024г. до 31.10.2024г., както и 2085 лева сторени по делото разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че неправилно му е възложена доказателствената тежест относно съществуването на правно основание да задържи процесната сума, а за ищеца не е достатъчно да установи единствено и само факта на плащането на същата сума. Твърди, че сумата е депозит по посреднически договор, който е неформален. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира 1 разноски за двете съдебни инстанции.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че сочените от ответника пороци на първоинстанционното решение не са налице, а същото е правилно и обосновано. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Според разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно константната практика на ВКС по сходни казуси, искът по чл. 55 ЗЗД е един, като с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото.

Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са 2 налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен.

В случая между страните не се спори относно предаването на процесната сума от ищеца на ответника. Последният, в първото по делото заседание в първоинстанционното производство е заявил, че „щом сумата е платена, трябва да е налице някакво основание, тъй като никой не дава такава сума без основание“. Впоследствие е поддържал тезата, че сумата е преведена от ищеца като депозит /задатък/ по сключен между страните договор, който поради дългия изминал период не може точно да конкретизира. Твърди, че не е върнал сумата и има право да я задържи, защото ищецът не бил изпълнили постигнатите между тях договорки. Както правилно е заключил и първоинстанционния съд, ответникът не е посочил каквото и да е правно основание и не е представил абсолютно никакви доказателства за правото да получи и задържи на процесната сума от ищеца.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск правилно е уважен от първостепенния съд. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1260 лева. Съдът намира своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, доколкото делото не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства.

Ето защо настоящият състав намира, че възнаграждението следва да бъде намалено на 400 евро /782,33 лева/.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9629 от 23.05.2025г., постановено по гр.дело №65152/2024г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в.

ОСЪЖДА „ОЛИПМ-Ю.В.-СОФИЯ“ЕООД с ЕИК:205810896 да заплати на „АГРОТАЙМ“ЕООД с ЕИК:040033442, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 400 евро /782,33 лева/- разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4