Решение № 33 от 10.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20223000600036 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъдения ТР. ЗДР. АТ., чрез неговия процесуален представител- адв.АС. ХР. Д.- ВАК и има за предмет влязлата в законна сила присъда №23 от 11.10.2021г. по НОХД №978/2021г. на Районен съд гр.Шумен, потвърдена с Решение №79 от 20.12.2021г. по ВНОХД №427/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения.

В подкрепа на оплакването се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на доказателствата, като присъдата почива единствено на показанията на полицейските служители и не са кредитирани останалите доказателства, което е довело до ограничаване правата на осъдения. В искането се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че деянията съставляват административни нарушения. Иска се от апелативната инстанция възобновяване на делото и оправдаването на подсъдимия в извършване на престъпления по чл.343в и чл.270 от НК.

Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените наказания, или връщане на делото на първата инстанция.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от 1 процесуалния представител на осъденото лице на посочените основания.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Излагат се доводи, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С Присъда №23 от 11.10.2021г. Районен съд гр.Шумен е признал подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.02.2021г. в гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до пл. „Оборище“ управлявал МПС-лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с рег. № Н 8223 ВА, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП № 20-1729-000259 от 29.06.2020г. на РУ-Шумен, влязло в законна сила на 07.07.2020г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание три години „лишаване от свобода“ и „глоба“, в размер на 1200 лв. Със същата присъда подсъдимия е признат за виновен и в това, че на 27.02.2021г. в гр.Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до пл.

„Оборище“ противозаконно пречил на орган на властта – младши автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР– Шумен Ивайло Пламенов Станчев, младши автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР[1]Шумен Росен Николаев Николов и младши автоконтрольор II в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Шумен С.К.С.– да изпълняват задълженията си, да извършат проверка по чл. 165 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата:

„Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверка по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост“ и чл. 165 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал.1 т.1 от Закона за пътищата“ на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № Н 8238 2

ВА, като ускорил скоростта на движението и не спрял управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал със стоп-палка, за да избегне проверката, поради което и на основание чл. 270 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание три години „лишаване от свобода. На основание чл.23ал.1 от НК съдът е определил общо наказание, в размер на три години „лишаване от свобода“ към което е присъединил на осн. чл.23 ал.3 от НК наложеното наказание „глоба“ в размер на 1200 лева. На основание чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Присъдата е била обжалвана от осъдения А. по повод на което е било образувано въззивно производство. С решение №79 от 20.12.2021г. по ВНОХД №427/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен присъдата е била изцяло потвърдена.

Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила на 20.12.2021г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1, т.2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените източници, като по този начин са допуснал нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.

Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира.

Районния съд гр.Шумен, който е разгледал делото като първа инстанция е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимия. Правилно съдът е кредитирал 3 показанията на полицейските служители, които са еднопосочни и последователни по отношение на всички факти, релевантни на извършените престъпления, а от друга страна не е дал вяра на показанията на св.С.Х. и обясненията на подсъдимия, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Авторството на престъпленията е установено по несъмнен начин.

Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК.

В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.

Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до възражението, че присъдата почива единствено на показанията на полицейски служители, въпреки тяхното противоречие с останалата доказателствена съвкупност, конкретно показанията на св.Христова и писмени доказателства по делото.

Това възражение е неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи защо дава вяра единствено на показанията на полицейските служители. Настоящата инстанция не установява съществено противоречие в тях, което да е в пряка връзка с релевантни за процеса обстоятелства.

По отношение престъплението по чл.343в от НК.

Показанията на св.Андонов и св.Радославов са еднопосочни и непротиворечиви. Същите са посетили заявения постоянен адрес на осъдения, на който същия не е бил намерен. По повод наличната оперативна информация, че А. живее на фактически начала с друго лице с известен адрес, свидетелите са посетили същия, където са намерили подсъдимия.

Отказът на последния да получи наказателното постановление е бил оформен с подписа на един свидетел/ вж НП на л.76 от ДП/.

Тук настоящия състав изразява несъгласие с част от аналитичната дейност на проверяваните съдилища. Действително чл.58 от ЗАНН, който регламентира начина на връчване на наказателното постановление и обстоятелствата, при които същото се счита за връчено, не предвижда оформяне на отказ на нарушителя да получи НП. В случая не сме изправени пред хипотезата на чл.58,ал.2 от ЗАНН, доколкото подсъдимия е бил намерен на адрес. Законосъобразното връчване на НП следва от нормата на чл.180,ал.4 от НПК, към които препраща ЗАНН в своите особени разпоредби, а именно чл.84 от същия урежда, че „доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения…се прилагат разпоредбите на НПК“. В този смисъл, възражението на защитата за незаконосъобразно връчване на НП е неоснователен.

По отношение влизането в сила на НП. Действително датата, на която 4 същото е влязло в законна сила е конкретизирана по различен начин от обвинението и съда, респ. 07.07.2020г. и 15.07.2020г. Правилният прочит на доказателствата установява и точната дата, на която е влязло в сила НП, а именно 15.07.2020г. Същото не се отразява на съставомерността на деянието, доколкото подсъдимия е установен да управлявал МПС без свидетелство за правоуправление на 27.02.2021г.

ТР№1 от 2016г. на ОСНК на ВКС разисква въпросите за наличие на субективната страна на състава на престъплението по чл.343в,ал.2 от НК, когато НП е връчено по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН. В тези случаи, при неприсъстване връчване на НП, умисълът на дееца следва да се установи чрез всички способи на доказване по НПК. В конкретния случай, подсъдимия е бил намерен от полицейските служители, които са му обяснили, че трябва да му връчат наказателно постановление и същия е отказал да го приеме и удостовери същото със своя подпис. Обстоятелството, че подсъдимия не е прочел наказателното постановление не изключва знание за неговото съдържание, доколкото АУАН за същото нарушение е бил присъствено връчен и в него подробно е описано допуснатото от осъдения административно нарушение, а именно, че управлява МПС без да притежава свидетелство за правоуправление. Неправомерното поведение на осъдения не може да се използва в негова полза. Още повече, че същия е санкциониран за такова деяние ПЕТ ПЪТИ. Ето защо, следва да се направи извода, че макар осъдения да е отказал да получи НП, същия е имал интелектуална представа относно обстоятелството, че е наказан именно за управление на МПС без съответно свидетелство на правоуправление и съответно е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.