Решение № 13131 от 03.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13131 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20221110161246 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК- съдебна делба във фазата на допускането й.

Образувано е по предявен от В. Е. Ц. срещу В. Л. Ц. иск за делба на следния съсобствен между тях имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, в.з.“Малинова долина“, ул.“182-ра“ № 12, със застроена площ от 65,56 кв.м. по нотариален акт за собственост № 28 от 29.12.2002 г. /86 кв.м. по скица/, състояща се от сутерен-антре и две мазета, първи жилищен етаж с антре, хол, стая, кухненски бокс, тераса и сервизно помещение и втори жилищен етаж с антре, три стаи, балкон, кухненски бокс и сервизно помещение, с отдели входове за етажите, заснета в кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменение със заповед № 18-3938 от 08.04.2021 г. на Началника на СГКК- София, като многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 86 кв.м.

В исковата молба В. Ц. твърди, че с ответника са съсобственици на сградата при равни квоти, тъй като ответникът В. Л. Ц. /неин чичо/ и баща й Емил Л. Ц. са придобили по ½ ид.ч. от имота по наследство от техния баща Любомир Петров Ц., починал на 07.05.1992 г., а впоследствие /на 29.12.2002 г./ ищцата е придобила по дарение от баща си притежаваната от него ½ ид.ч. от сградата.

В писмен отговор от 09.08.2023 г. ответникът В. Любимиров Ц. е заявил, че не оспорва, че той и ищцата са съсобственици на сградата при равни квоти и че всеки от тях полза по един от жилищните етажи в тази сграда /ответникът- първия етаж, а 1 ищцата- втория етаж/, но посочва, че при допускане на делбата следва да се вземат предвид следните обстоятелства: че има разминаване в площта на сградата по позволителен билет, строителен протокол, нотариален акт и кадастралната карта; че майката на ищцата В. А. Ц., в полза на която с нотариалет акт № 28 от 29.12.2002 г. заедно с бащата на ищцата Емил Ц. е било учредено право на ползване върху притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от сградата, не е била собственик на имота преди даряването му на ищцата и поради това не е можела да учреди в своя полза право на ползване върху този имот и че делбеният имот не представлява годен обект на делба, тъй като не отговаря на строителните правила и норми за шумоизолация и предвидените допустими норми за шум.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който този съсобственик упражнява потестативно си субективно право да иска прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза на делбата предмет на делото е именно установяване съществуването на съсобствеността и квоите на съсобствениците, както и разрешаването на всички спорове между тях, свързани с наличието на съсобственост върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство- чл.341-345 от ГПК.

Несъгласието и възражението на някой от съсобствениците против делбата не е процесуална пречка за разглеждане на делото- не води до недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да бъде прекратена съсобствеността по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици, независимо дали останалите съсобственици са съгласни или не с делбата. Искът за делба не е недопустим, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или противно разпореждане от наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 от ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН/.

По конкретното дело, не се спори между страните и от представените нотариален акт за покупко-продажба № 35, том XIV дело № 2420 от 27.09.1954 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 117, том I, дело № 174 от 16.01.1971 г., удосторение на СО- район „Младост“ от 2017 г., скици и схеми на СГКК- гр.София безспорно се установява, че дворното място, върху което е построена процесната сграда /представляващо УПИ XII-1520 в кв.6 по плана на гр.София, в.з.“Малинова долина- първа част“/, е било собственост на Любомир Петров 2

Ц.. Видно от позволителен билет от 07.10.1965 г. и строителен протокол от 08.10.1965 г., процесната сграда е била построена след 1965 г., но преди 31.03.2001 г., от собственика на мястото Любомир Ц.. Тоест, сградата е придобита в собственост от наследодателя на страните Любомир Петров Ц. на основание чл.92 ЗС- като приращение към собственото му дворно място, в което е била построена.

След смъртта на Любомир Ц. на 07.05.1992 г., на основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството процесната сграда е станала съсобствена при равни квоти между двамата наследници на Любомир Ц.- синовете му В. Л. Ц. /ответник по делото/ и Емил Л. Ц. /баща на ищцата по делото/. Това се установява от представеното удостоверение за наследници изх.№ 1011 от 02.09.2013 г. на СО- район Младост.

С нотариален акт № 28, том V, рег.№ 39027 по нот.д.№ 770 от 29.12.2002 г. Емил Л. Ц. е дарил на дъщеря си и ищца по делото В. Е. Ц. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесната двуетажна жилищна сграда, заедно с УПИ, върху които е построена тази сграда. Със същия нотариален акт Емил Ц. е запазил правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота в своя полза и в полза на съпругата си В. А. Ц..

Предвид на установеното, ищцата и ответникът са съсобственици на процесната сграда при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки и следователно делбата на тази сграда следва да се допусне между тях при равни квоти.

Неоснователно е възражението на ответника за неоснователност на иска за делба поради установеното разминаване в площта на сградата по позволителен билет, строителен протокол, нотариален акт и кадастралната карта. Действително, видно от позволителния билет и строителния протокол от 1965 г., на Любомир Ц. е било разрешено да построи сграда с площ от 52 кв.м. В нотариалния акт № 28 от 29.12.2002 г. сградата е посочена с площ от 65,56 кв.м. В кадастралната карта и кадастралните регистъри е записана с площ от 86 кв.м., а в издадената от общината данъчна оценка- с площ от 64 кв.м. на етаж 1, 65 кв.м. на етаж 2 и общо 50 кв.м. мазета. Няма обаче доказателства след 1965 г. да е извършено пристрояване или надстрояване на първоначално построената сграда. Дори и да се приеме, че е извършено такова пристрояване или надстрояване, на основание чл.92 и чл.98 ЗС пристроената и надстроена част също са станали собственост на Любомир Ц., тъй като няма доказателства /а и никоя от страните не твърди/, той, като собственик на първоначално изградената сграда и на дворното място, да е учредил право на строеж /пристрояване или надстрояване на основната сграда/ в полза на друго лице.

Неоснователно е и възражението, че искът за делба следва да се отхвърли, тъй като процесната сграда не представлявала годен обект на делба /не отговаряла на строителните правила и норми за шумоизолация и предвидените допустими норми за шум/. Това възражение на ответника по съществото си е твърдение за недопустимост, респективно за неоснователност на иск за делба на незаконен строеж или на строеж, 3 който е законно изграден, но при неспазване на строителните правила и норми. По делото липсват доказателства процесната сграда да е незаконно построена или да е построена в отклонение на строителни правила и норми, действали към датата на построяването й, и ако е незаконна- да не е „търпим“ строеж. Напротив, от представеното удостоверение на СО- район Младост от 2017 г. се установява, че за процесната сграда е издаден акт за узаконяване. Дори и да се приеме за установено обратното /че сградата е назаконна и не е „търпим“ строеж/, пак няма пречка тази сграда да бъде допусната до делба. Съгласно установената съдебна практика /например т.I.7. от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./, сграда- незаконен строеж е годен обект на собственост и на делба.

Неотносимо към настоящата фаза от производството е възражението на ответника, че с нотариалет акт № 28 от 29.12.2002 г. в полза на майката на ищцата В. А. Ц. не е било учредено валидно вещно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от процесната сграда. Обстоятелството, дали върху делбения имот или върху идеална част от него има валидно учредено вещно право на ползване е неотносимо към производството по първата фаза на делбата, тъй като няма пречка имот, върху който е учредено вещно право на ползване, да бъде допуснат до делба между неговите съсобственици. Това обстоятелство е без правно значение и за извършването на делбата, доколкото учреденото от единия съсобственик ограничено вещно право върху притежаваната от него идеална част от имота не би се отразило на начина на извършване на делбата и на оценката на дяловете на съделителите, тъй като няма да остане да тежи върху целия делбен имот, а ще се концентрира само върху частта от имота, която ще бъде разпределена за ползване на съсобственика, който е учредил ограниченото вещно право. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Неотносимо към настоящата фаза на производството е и обстоятелството дали по отношение на дворното място, в което е построена сградата, има висящо административно производство за изменение на кадастралната карта по отношение на конфигурацията и площта на мястото. Това е така, тъй като видно от исковата молба по отношение на дворното място, в което се намира делбената сграда, иск за делба не е предявен. Предвид на това, че дворното място е съсобствено между същите лица и че съобразно площта му /над 1200 кв.м./ и чл.19 ЗУТ би могло да се раздели на два самостоятелни парцела /единият обслужващ сградата- предмет на делбата по настоящото дело, а другият- незастроен/, няма пречка това дворно място да остане съсобствено между страните или да бъде поделено между тях доброволно или в отделно съдебно производство за делба.

4

По изложените съображения Софийският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. Е. Ц. с ЕГН: ********** от гр.София, ул.“Ком“ № 29 и В. Л. Ц. с ЕГН: ********** от гр.София, ул.“Доспат“ № 36, ет.2, ап.4, на следния недвижим имот:

Двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, в.з.“Малинова долина“, ул.“182-ра“ № 12, със застроена площ от 65,56 кв.м. по нотариален акт за собственост № 28 от 29.12.2002 г. /86 кв.м. по скица/, състояща се от сутерен-антре и две мазета, първи жилищен етаж с антре, хол, стая, кухненски бокс, тераса и сервизно помещение и втори жилищен етаж с антре, три стаи, балкон, кухненски бокс и сервизно помещение, с отдели входове за етажите, заснета в кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменение със заповед № 18-3938 от 08.04.2021 г. на Началника на СГККСофия, като многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 86 кв.м. при следните квоти:

1/2 ид.ч. за В. Е. Ц. и

1/2 ид.ч. за В. Л. Ц..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5