Определение № 78 от 06.02.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8/2020
- Вид
- Определение № 78
- Подписан
- 06.02.2020
- Състав
- МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 430 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№78/06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д.
№ 8/2020 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба вх.№ 105/09.01.2020 год от О.В. *** срещу решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд Варна, с което е оставено без разглеждане искането по чл. 250 от ГПК, съдържащо се в молба вх.№ 21972/17.07.2019 год и молба вх.№ 22224/19.07.2019 год за допълване на решение № 485/17.04.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на ВОС, както и в частта, с която е оставено без уважение искането по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. По съображения за незаконосъобразност на решението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд с указания да допълни решението си и отстрани допусната в него очевидна фактическа грешка, като се произнесе по искането за прекратяване на изпълнително дело № 1158/2012 год поради изтекла погасителна давност на претендираното вземане, както и да признае за установено, че е изтекла погасителна давност, считано от последното изпълнително действие – 20.11.2012 год. Моли в случай, че съдът приеме жалбата за неоснователна, да счете, че същата има характер на иск по чл. 430 от ГПК.
В постъпилия отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД , представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Тодорова чрез юрисконсулт П.К. е изразено становище за неоснователност и частична недопустимост на частната жалба и за потвърждаване на решението в обжалваемата му част.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
В частта, с която съдът се е произнсъл по същество, оставяйки без уважение искането по реда на чл. 247 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Затова в тази част частната жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА и производството по нея следва да бъде прекратено.
В останалата част частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Съдът е бил сезиран със жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С постановеното решение № 485/17.04.2019 год частната жалба е била удовлетворена.
В мотивите на решението са споделени доводите на жалбоподателя, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено поради бездействие на взискателя за срок по-дълъг от две години – основание по чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, а не по т.2, както е приел съдебният изпълнител.
След постановяване на решението жалбоподателят е отправил до съда искане да го допълни по реда на чл. 250 от ГПК, като постанови изричен диспозитив, с който да признае за установено, че вземането на взискателя е погасено поради изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок.
Разглеждането на такова искане е недопустимо в рамките на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. По него съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на действията, респ. бездействията на ЧСИ, в частност – отказа му да прекрати изпълнителното производство. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба съгласно чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК и именно по нея съдът се е произнесъл с решението си, което е благоприятно за въззивника.
Молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок, както правилно е изтъкнал съдът. Но тя е недопустима и на друго основание. Поставеният от молителя материално-правен въпрос относно погасяването на самото вземане по давност, следствие от което е неговата недължимост, може да бъде разрешен единствено по предвидения в чл. 439 от ГПК исков ред в открито състезателно производство. Не може да се приеме, че молбата на осн. чл. 250 от ГПК има характер на искова молба, защото тя подлежи на разглеждане по друг ред и се подчинява на изискванията на чл.127 и сл. от ГПК, каквито не са спазени в случая.
По изложените мотиви съдът намира, че решението в прекратителната му част следва да бъде потвърдено, а жалбата в останалата й част – оставена без разглеждане.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без разглеждане искането по чл. 250 от ГПК, съдържащо се в молба вх.№ 21972/17.07.2019 год и молба вх.№ 22224/19.07.2019 год за допълване на решение № 485/17.04.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на ВОС
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 105/09.01.2020 год от О.В. *** срещу решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.