Решение № 282 от 22.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20201720105019 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Моят Кредит” ЕООД срещу Ц. С. Т., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата в размер на 2925,00 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 19.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 20.19.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че ответницата Ц.Т. издала запис на заповед на 19.09.2019 г., с който безусловно и неотменимо се задължила да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 250 лв. Ценната книга била предявена за плащане на 11.12.2019 г.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по подробно изложени съображения. Поддържа, че записът на заповед обезпечава задължение по представения договор за кредит от същата дата, който не отговарял на изискванията за валидност на ЗПК, същият е нищожен, съдържал неравноправни клаузи, поради което на осн. чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита и то на извъндоговорно основание, с какъвто иск съдът не е сезиран.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“Моят кредит” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата, отнасящо се за вземането, което е предмет на настоящата искова претенция. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 08356 по описа за 2019 г.

1 на Пернишкия районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото е представен запис на заповед, издаден на 19.09.2019 г., с който Ц. С. Т. безусловно и неотменимо поела задължение да заплати на ищцовото дружество или на негова заповед на предявяване сумата от 3250, 00 лв. Предвидено е предявяване до 5 години от издаването. Отбелязано е, че записът е предявен на 11.12.2019 г., което е удостоверено с подписа на ответницата.

Предствавен е от ищеца договор за паричен заем от същата дата- 19.09.2019 г., сключен между страните по делото.

По силата на този договор „Моят Кредит” ЕООД се задължило да предостави заем в размер на 869 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева, а ответницата се задължила да от върне за срок от 10 месеца с падежни дати, посочени в инкорпориран погасителен план, като видно от същия първата падежна дата е 22.10.2019 г., а последната 22.07.2020 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 41,11 %, а годишен процент на разходите – 42,31 %. В чл. 3, ал.6 от договора е уговорено, че общият размер на всички плащания по договора е 2036, 50 лв. Уговорено е в чл. 7 от договора право на отказ от него от страна на заемателя. В чл. 12 е предвидено задължение за заемателя в срок от три дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение за връщане на дължимите по договора суми, което да сключи договор за встъпване в дълг, като са псочени изисквания, на които слледва да отговаря това трето лице. Погасителната вноска е в размер на 203,65 лева, но видно от погасителния план, към нея се начислява освен главница и лихва и неустойка по чл. 12, ал.4 от договора. Съгласно тази клауза при неизпълнение на зъдалжението за осигуряване действия на трето лице, длъжникът дължи неустойка в размер на 1213, 50 лв., като е отразено изявление на страните, че този размер е уговорен индивидуално и не е прекомерен.

Представен е от същата дата и договор за допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем от 19.09.2019 г. между страните с предмет услуги „избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“ срещу предвидено възнаграждение.

Представена е разписка от 19.09.2019 г., с която ответницата е посочила, че е получила сумата от 1700 лв. в брой по договор за заем № 17041/19.09.2019 г.

Съдът намира за безспорно между страните, че ответницата е издала процесния запис на заповед и получаването на сумата от 1700 лв. по сключения договор за заем.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

2

Предявен e иск по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 538, ал.2 ТЗ.

Отговор на въпроса за разпределението на доказателствената тежест при спор за вземане, произтичащо от запис на заповед е даден в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността му е без значение основанието, на което издателят е поел задължението, като кредиторът може да реализира вземането си само въз основа на записа. При предявен иск срещу издателя кредиторът доказва вземането си само със записа на заповед, а длъжникът може да реализира защитата си чрез релевиране на абсолютни и/или относителни възражения по отношение на записа. Абстрактността на записа на заповед обаче не е абсолютна. Предвид нея законът не предпоставя изискването за основание като условие за действителност на сделката. Същата е предвидена с оглед възможността за прехвърляне на ценната книга, без обаче да е откъсната от съществуващите между страните отношения, а задължението по записа на заповед не се поема само за себе си. Поемането му обикновено е свързано със съществуващи между страните други правоотношения. То може да бъде поето във връзка с кредитиране на издателя, с негово задължение за плащане на определена сума или като обезпечение на задължение на самия издател или на трето лице към поемателя (за последното р. № 92/06.07.2017 година, постановено по т. д. № 569/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 71/03.07.2012 година, постановено по т. д. № 444/2011 година и решение № 60 061/27.07.2021 година, постановено по т. д. № 232/2020 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). При наличието на такава връзка погасяването на задължението по записа на заповед би довело до погасяване на задължението по каузалното правоотношение и обратното (решение № 105/13.07.2012 година, постановено по т. д. № 564/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Поради това съществува възможност към момента на упражняване на правата по записа на заповед от приносителя задължението по ценната книга да е погасено.

Тази възможност е взета предвид в разпоредбата на чл. 565 от ТЗ, съгласно която длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. При съответното приложение на тази разпоредба към записа на заповед по силата на чл. 537 от ТЗ следва, че издателят на записа, който е и длъжник по него не може да противопостави на приносителя възражения, които са основани на личните му отношения с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на записа. След като издателят на записа на заповед може, при определени предпоставки, да противопостави на последващите приносители записа възражения основани на личните му отношения с поемателя, той с още по-голямо основание може да противопостави същите на самия поемател. В обхвата на тези възражения се включват и възраженията, произтичащи от съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение във връзка, с което е издаден записа на заповед. Отчитайки това в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС е 3 посочено, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефектсъществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Възможно е в хода на исковото производство да бъдат въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед. Посочено е, че с тези възражения се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В такива случаи по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното правоза съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Когато ищецът по иска по чл. 422 от ГПК е въвел твърдения, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецъткредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като 4 например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.