Решение № 406 от 29.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Русе, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520201090 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Ненови 2019“ ООД, ЕИК 205759583, депозирана против Наказателно постановление № 886981-F870987/04.05.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2600,00 евро за нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Х. А. от АК Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява се от главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения и представя писмени бележки.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство,

1 е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият дружествотожалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 25.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 07.07.2026 г. с вх. № ЕВ-54-30-7366/08.07.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Наказаният търговец стопанисвал и управлявал магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Червена вода, общ. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 2. Във връзка с осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените в периода на двойното обозначение на цените в лева и евро, въведена със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на 06.01.2026 г. служители на данъчната администрация извършили проверка в този обект. На електронната поща на търговеца била изпратена електронно подписана Покана изх. № 55-30-237/06.01.2026 г. за представяне на информация относно ценови равнища във форма на списък със стоки и таблица Еxcel. В поканата подробно е описано искането за предоставяне на информация за размера на цените на посочения в приложения списък стоки, като същата следвало да се представи за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 06.01.2026 г. В указания в покана срок жалбоподателя предоставил изисканата информация и документи.

На 29.01.2026 г. данъчната администрация извършила документална проверка на предоставената информация и документи и след анализ, относно обосноваността на повишението на цените на стоки в периода на двойно обозначаване на цените установила необосновано завишение на 2 /два/ продукта, както следва:

„Яйца М“ – повишението на доставната цена към 11.10.2025 г. /0,29 лв. без вкл. ДДС/, спряно 11.08.2025 г. /0,27 лв. без вкл. ДДС/ е 7,41%, а повишението на продажната цена към 11.10.2025 г. /0,40 лв./, спряно 11.08.2025 г. /0,36 лв./ е 11,11%, т. е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена и не е обосновано от обективни икономически фактори;

„Яйца М“ – повишението на доставната цена към 11.10.2025 г. /0,29 лв. без вкл. ДДС/, спряно 06.01.2026 г. /0,31 лв. без вкл. ДДС/ е 6,90%, а повишението на продажната цена към 11.10.2025 г. /0,40 лв./, спряно 06.01.2026 г. /0,47 лв./ е 17,50%, т. е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена и не е обосновано от обективни икономически фактори;

„Сирене Камаджиев“ - повишението на доставната цена към 11.10.2025 г. /8,66 лв. без вкл. ДДС/, спряно 11.08.2025 г. /8,17 лв. без вкл. ДДС/ е 6,00%, а повишението на продажната цена към 11.10.2025 г. /13,90 лв./, спряно 11.08.2025 г. /12,70 лв./ е 9,45%, т. е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена и не е обосновано от обективни икономически фактори.

Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото К. Н. приела, че дружеството-жалбоподател е осъществило състав на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и издал АУАН № F870987/10.02.2026 г. Актът бил връчен на представляващия дружеството-нарушител, който направил възражения по констатациите по акта, както при предявяването му, така и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ от ЗДДС 2 наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2600,00 евро за нарушение по чл.15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 886981-F870987/04.05.2026 г., АУАН № F870987/10.02.2026 г., Протокол № 1877622/29.01.2026 г., Протокол сер. АА №0174191/06.01.2026 г., КЛЕН – 56 бр., Писмо изх.

№ 55-30-237/06.01.2026 г., Възражение вх. № 55-18-1028/17.02.2026 г., Заповед № З-ОПР-301/13.01.2026 г., Пълномощно № ВК-03-3192/14.07.2026 г., Фактура № 1000262150/05.01.2026 г., Фактура № 1000261447/22.12.2025 г., Фактура № 1000259028/24.11.2025 г., Фактура № 100256561/27.10.2025 г., Фактура № 1000251114/25.08.2026 г., Фактура № 1000254079/29.09.2025 г., Фактура № 1000259290/23.10.2025 г., Фактура № 1000258169/13.11.2025 г., Фактура № 0417475959/12.09.2025 г., Фактура № 0417499740/14.10.2025 г., Фактура № 0417531929/13.11.2025 г., Фактура № 0417566838/12.12.2025 г., Фактура № 1100031502/17.01.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. К. С. Н..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

При извършване на тази проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в акта и в издаденото НП не е посочена нито дата, нито място на извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени няколко дати – 06.01.2026 г., (която видно от административнонаказателната преписка е датата, на която е извършено посещение в търговския обект на дружеството и била връчена покана на представител на проверяваното дружество за предоставяне на информация за ценови равнища на посочени стоки за конкретни дати), 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г.

Непосочването на точна дата на извършване на нарушението поставя в невъзможност въззивния съд да съобрази дали е приложима разпоредбата на § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ (обн., 3

ДВ, бр. 65 от 08.08.2025 г.), която предвижда, че до 08.10.2025 г. могат да се отправят само писмени предупреждения при неспазване на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Отделно от изложено е спорна и датата, на която нарушението е било установено, евентуално би могла да е датата на оформяне на последния протокол - 29.01.2026 г., но не е задължително с оглед неяснотата кога точно изисканата информация е получена от контролния орган, респ. анализирана след това и кога е направен извода за наличие на нарушение като е възможно това да се е случило на друга дата, различна от оформянето на протокола от 29.01.2026 г.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва датата и място на извършване на нарушението, поради това същото е издадено в нарушение на разпоредбата н а чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на датата и място на извършване на нарушението, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.

В законоустановения срок жалбоподателят е подал възражение против съставения АУАН като в същото е изложил подробни аргументи и е представил писмени доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на посочените в АУАН стоки, а именно: инфлационните процеси в страната, повишената цена на електроенергията, увеличени разходи за закупуване на стоките, т. е. представил е доказателства за наличието на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ.

Постъпилото възражение от жалбоподателя и представените с него писмени доказателства не са били коментирани и обсъждани в наказателното постановление, и в същото само общо е отразено, че възражението е неоснователно, (че последното изменение на ел. енергията било от 01.07.2025 г. /тук АНО приема, че жалбоподателят е „битов потребител“/, както и че увеличението на МРЗ за 2026 г. щяло да намери отражение през месец февруари 2026 г.) и това е довело до опорочаване на процедурата по издаването на наказателното постановление. Настоящият състав приема, че в административното производство не е спазена процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която административнонаказващият орган е следвало, преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Административнонаказващият орган е бил длъжен да се произнесе по възражението на жалбоподателя, тъй като в хода на административното производство е следвало не само да се констатира повишение на продажната цена на посочените в АУАН стоки, но и че това повишение не се дължи на наличието на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. Необсъждането от страна на административнонаказващия орган на наведените възражения относно образуваното производство представлява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до невъзможност той да упражни реално и ефективно, в пълен обем това свое право.

Разпечатката съдържа 39 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d1b708f-aac5-4978-8bf0-8bde804b84b9