Решение № 682 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110205385 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Виен Консул “ ЕООД срещу НП № 03 2300565/ 12.07.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Виен Консул" ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че не е извършило нарушението. Намира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че лицето Я. Д., във връзка с чието присъствие е съставен акта, не е полагала труд в момента на проверката, а се е настанявала в предоставеното й помещение и е очаквала издаването на медицински документ за постъпване на работа. Въззивното дружество изтъква, че обектът все още не е бил започнал изпълнението на дейността си, което било видно от приложения съкратен отчет на фискалната памет касовия апарат. Обяснява съдържанието на попълнената от Д. декларация с тенденциозното поведение на проверяващите и оспорва полагането на труд от страна на лицето. Намира за незаконосъобразен конкретния размер на наложената санкция.

Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли размерът на санкцията да бъде намален по предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде отменено на аналогични на заявените с жалбата основания.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва 1 жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2023 г., в около 13ч. била извършена проверка в Парк хотел Бриз к.к. Златни пясъци общ. Варна, стопанисван от „Виен Консул" ЕООД.

В обекта, в задната му част, проверяващите установили лица, сред които св. Я. Д..

Част от лицата стояли около маси на тераса до басейна. На лицата били раздадени за попълване декларации.

В декларация св. Д. посочила, че работи за „Виен Консул" ЕООД на длъжност „чистач", с работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, един почивен ден, с определено трудово възнаграждение от 180 лева седмично, при сключен трудов договор и не получено уведомление от ТД НАП Варна. Часът на попълване на декларацията от св. Д. бил 13,00 часа. Докато лицата, установени в обекта попълвали своите декларации, на място пристигнал и св. К. – представител на управителя.

Св. М.- Ж. разговаряла със св. К., който й обяснил, че хотелът се подготвя за отваряне и посрещане на гости.

Св. М. - Ж. помолила св. К. да я разведе из обекта, за да покаже на проверяващите какво се извършва, което било сторено - на проверяващите били показани стаи , в които се извършвало почистване. Св. М. - Ж. съставила и връчила документация, като насрочила последваща документална проверка, и двамата с колегата си тръгнали.

На 28.06.2023г. лично св. Я. Д. съставила обяснения в които обяснила, че при започване на проверката била на балкона на стаята си и очаквала управителя К., като в комплекса пристигнала на 06.06.2023г., представила документите си и била настанена в стаята, в която щяла да нощува. До 09.06.2023г. не била извършвала никаква трудова дейност, освен почистване на собствената си стая и подреждане на багаж.

Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН постъпили възражения, въпреки които описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети уведомления, разпечатка от подадени данни за уведомления, заповед за компетентност, констативен протокол и др.

За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на вмененото във вина нарушение. Видно от събраните доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че работникът Я. Д. е сключила с работодателя „Виен 2

Консул" ЕООД трудов договор от 08.06.2023г. Уведомлението до ТД НАП Варна е било регистрирано на същата дата в 19:27:03 часа.

При проверката св. Д. не е бил възприета да полага труд в обекта от проверяващите.

Съдът кредитира заявеното от св. Д., че е попълнила декларацията в съответствие с указания от страна на проверяващите, доколкото вписаното в нея не отговаря на съдържанието на сключения между св. Д. и „Виен Консул" ЕООД трудов договор.

Съдът намира, че е нормално при положение, че лицето не знае какво съдържание да впише на определите места, да потърси съдействие от извършващите проверката и съответно- да получи такова.

Очевидно на проверяващите не са били известни конкретните параметри на трудовото правоотношение и между указаното съдържание на декларацията, и действително установеното с трудовия договор поради което между тях съществуват действителни различия.

Така, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът направи извод, че не е доказано св. Д. да е извършвала трудова дейност в обекта в деня на проверката.

За пълнота следва да се отбележи още, че извършването на проверката е продължило във времето, като според показанията на св. М.- Ж., след попълване на декларациите от лицата, на място дошъл св. К., тя разговаряла с него, била разведена да огледа обекта, след което съставила необходимите документи и ги връчила на св. К..

Съдът намира, че тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган.

В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

Доказателства в посочения смисъл не са представени и във въззивното съдебно производство от страната, в чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването на нарушението по повдигнатото административно наказателно обвинение. Липсата на каквито и да е било писмени или гласни доказателства за действително полагане на труд и работа на лицето Я . Д. на 08.06.2023г. в обекта на работодателя „Виен Консул" ЕООД, обуславя извод че извършването от работодателя на нарушение на чл.63 ал.2 от КТ и съставомерно от обективна страна деяние по чл.414, ал.1 от КТ, не е доказано. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочат, че „Виен Консул" ЕООД не е допуснало вмененото му нарушение на трудовото законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или 3 организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.

От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение към минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните възнаграждания, а именно 500 лева и същото е заплатено по банкова сметка т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съдът намира, че производството по делото представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане на тезата на защитата. Съдът счита, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат н е е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не се налага д а бъде присъден по-нисък размер на разноските.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 03 -2300565/ 12.07.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Виен Консул" ЕООД е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лева.

4

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" -гр.Варна да заплати на "Виен Консул" ЕООД сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски по НАХД №5390/2023г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5