Определение № 1022 от 08.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. Разград, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500572 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от Р. Т. А., с което обжалва Определение № 1035/20.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20253330101643 по описа на Районен съд – Разград, с което е допуснато обезпечение на частичния осъдителен иск на Ф. К. в размер на 5000лв. от 30000лв. срещу нея, като е наложено обезпечение на иска с налагане на възбрана върху собствения й имот с идентификатор № *******-жилище, с административен адрес:

********. Жалбоподателката твърди,че ищцата не е обосновала наличието на обезпечителна нужда, както и че наложената обезпечителна мярка е неадекватна на цената на предявения иск.

Оспорва твърдението на ищцата неправилно,че жалбоподателката не разполага с друго секвестируемо имущество, както и че е извършвала множество разпоредителни сделки с имуществото си. Твърди,че работи на трудов договор, а имота върху който е допуснато обезпечението е в режим на СИО и същата няма права върху целия имот, а само за ½ от него. Твърди,че има опасност жалбоподателката да се разпореди с имота, тъй като е и извършвала множество разпоредителни сделки.

В условията на евентуалност счита,че наложената мярка не следва да надхвърля обезпечителната нужда и правата й на собственост върху имота. случай, че уважаемия съд счетете, че горното не е достатъчно с оглед отмяна на постановеното Ищцата счита жалбата за неоснователна. Предявен е частичен иск за имуществени вреди за сумата от 5000лв, от общо претърпени имуществени вреди в размер на 30000лв., представляващи разликата между дължимото и се трудово възнаграждение, в случай, че трудовото и правоотношение не бе прекратявано и изплатените и обезщетения за оставане без работа поради незаконно уволнение и обезщетения за безработица, за периода от второто уволнение 08.06.2021г. до 09.09.2024г., когато е възстановена на работа след отмяна на 1 третото уволнение.

Ищцата е представила множество писмени доказателства, но не и сочените от ответницата „уведомление ПТП, справка ИЦГФ, писмо, претенция, платежни документи, доклад за щета, платежен документ, удостоверение от МВР, регресна покана”. Посочените от частния жалбоподател документи не са послужили на съда да формира крайните си правни изводи, още повече, че очевидно тези документи касаят щета от пътнотранспортно произшествие, каквито претенции не са част от предявения иск за вреди от ищцата Ф. Т. К..

Характерът на предявения иск налага събиране на допълнителни доказателства в хода на производството, изискващи специални знания от областта на счетоводството.

В конкретния казус частната жалбоподателка сочи, че имала и друго секвестируемо имущество-доход по трудово правоотношение с ДГ „Славейче” град Ц.К., без да представя доказателства за твърдения факт и за размера на получаваното възнаграждение. При безспорна установеност по делото, че единствения наличен актив в патримониума на ответницата е недвижимия имот, спрямо който е допуснато обезпечение и при представени писмени доказателства, че тя се е разпоредила с останалите си недвижими имоти в предходни периоди, е оглед характера на производството по предявения иск, се следва обоснован и законосъобразен правен извод за наличие на обезпечителна нужда за ищцата.

Предвидената от законодателя несеквестируемост на жилището на длъжника отпада в хипотезата на чл.445, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.

Не е налице и твърдяното несъответствие между стойността на възбраненото имущество и цената на иска.

Съдът установи следните факти: ответницата е директор на ДГ „Славейче“, а ищцата е била назначена на длъжността „Старши учител“. Трудовото й правоотношение е било прекратявано на три пъти, поради съкращаване на щата, като заповедта е била отменяна, поради допуснати нарушения на процедурата по подбор. Установена е и дискриминация по отношение на ищцата по признака „пол“. Предвид това многократно уволнение в периода 08.06.2021г.-09.09.2024г. тя твърди причинените й имуществени вреди, представляващи разлика в трудовото възнаграждение, което би получила и получаваното обезщетение за безработица.

Въз основа на така установените факти и представените доказателства, съдът е приел,че липсва вероятна основателност на така предявения иск, поради което е допуснал обезпечението под условие, внасянето на гаранция в размер на 10%, каквато е обичайната съдебна практика.Приел е,че липсата на друго имущество ще затрудни евентуалното й бъдещо удовлетворяване.

Съдът намира частната жалба за неоснователна. При исковете за парични вземания, обезпечителната нужда не подлежи на самостоятелно установяване, ако липсват данни, които да я опровергават, т.е. същата се презюмира. Ищецът не е длъжен да доказва отрицателният факт, че без обезпечение правата му ще бъдат затруднени. Ищецът твърди само наличието на един имот в патримониума на ответника, като твърди,че с останалото 2 недвижимо имущество /зем.земи/ ответницата се е разпоредили през годините и не притежава друго такова. Ответницата от своя страна твърди,че работи на трудов договор и заема длъжността „Директор“ на ДГ“Славейче“, но не представя писмени доказателства в тази насока, нито за размера на получаваното от нея трудово възнаграждение. Предвид но горното, съдът правилно е приел наличието на обезпечителна нужда.

Относно несъразмерността на обезпечението. Предявен е частичен иск от 5000лв., като цената на целия иск е 30000лв. Целта на обезпечението е гарантиране на пълното бъдещо удовлетворяване на ищеца, ако спечели делото. Ако обезпечението се допусне само за размера на частичния иск , а искът бъде впоследствие изменен /увеличен/ или впоследствие предявен, това ще затрудни възможността на ищеца да се удовлетвори.

Неоснователен е и довода,че допуснатото обезпечение, касае право на собственост и на нейния съпруг. Не съществува процесуална пречка за налагане на обезпечение върху имот в режим на СИО за личен дълг на съпруг, като удовлетворяването на кредитора би било до размера на правата на съпруга-длъжник,т.е. налице е разлика в обема между обезпечение и изпълнение. Съпругът -недлъжник има самостоятелни права за процесуална защита.

Наличието или липсата на секвестируемост не подлежи на преценка в настоящото производство, тъй като се касае за наложена обезпечителна мярка.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на

Р. Т. А. против Определение №

1035/20.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20253330101643 по описа на Районен съд – Разград, с което е допуснато обезпечение на частичния осъдителен иск на Ф. К. в размер на 5000лв. от 30000лв. срещу нея, като е наложено обезпечение на иска с налагане на възбрана върху собствения й имот с идентификатор № *******-жилище, с административен адрес:

********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. Разград, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500572 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от Р. Т. А., с което обжалва Определение № 1035/20.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20253330101643 по описа на Районен съд – Разград, с което е допуснато обезпечение на частичния осъдителен иск на Ф. К. в размер на 5000лв. от 30000лв. срещу нея, като е наложено обезпечение на иска с налагане на възбрана върху собствения й имот с идентификатор № *******-жилище, с административен адрес:

********. Жалбоподателката твърди,че ищцата не е обосновала наличието на обезпечителна нужда, както и че наложената обезпечителна мярка е неадекватна на цената на предявения иск.

Оспорва твърдението на ищцата неправилно,че жалбоподателката не разполага с друго секвестируемо имущество, както и че е извършвала множество разпоредителни сделки с имуществото си. Твърди,че работи на трудов договор, а имота върху който е допуснато обезпечението е в режим на СИО и същата няма права върху целия имот, а само за ½ от него. Твърди,че има опасност жалбоподателката да се разпореди с имота, тъй като е и извършвала множество разпоредителни сделки.

В условията на евентуалност счита,че наложената мярка не следва да надхвърля обезпечителната нужда и правата й на собственост върху имота. случай, че уважаемия съд счетете, че горното не е достатъчно с оглед отмяна на постановеното Ищцата счита жалбата за неоснователна. Предявен е частичен иск за имуществени вреди за сумата от 5000лв, от общо претърпени имуществени вреди в размер на 30000лв., представляващи разликата между дължимото и се трудово възнаграждение, в случай, че трудовото и правоотношение не бе прекратявано и изплатените и обезщетения за оставане без работа поради незаконно уволнение и обезщетения за безработица, за периода от второто уволнение 08.06.2021г. до 09.09.2024г., когато е възстановена на работа след отмяна на 1 третото уволнение.

Ищцата е представила множество писмени доказателства, но не и сочените от ответницата „уведомление ПТП, справка ИЦГФ, писмо, претенция, платежни документи, доклад за щета, платежен документ, удостоверение от МВР, регресна покана”. Посочените от частния жалбоподател документи не са послужили на съда да формира крайните си правни изводи, още повече, че очевидно тези документи касаят щета от пътнотранспортно произшествие, каквито претенции не са част от предявения иск за вреди от ищцата Ф. Т. К..

Характерът на предявения иск налага събиране на допълнителни доказателства в хода на производството, изискващи специални знания от областта на счетоводството.

В конкретния казус частната жалбоподателка сочи, че имала и друго секвестируемо имущество-доход по трудово правоотношение с ДГ „Славейче” град Ц.К., без да представя доказателства за твърдения факт и за размера на получаваното възнаграждение. При безспорна установеност по делото, че единствения наличен актив в патримониума на ответницата е недвижимия имот, спрямо който е допуснато обезпечение и при представени писмени доказателства, че тя се е разпоредила с останалите си недвижими имоти в предходни периоди, е оглед характера на производството по предявения иск, се следва обоснован и законосъобразен правен извод за наличие на обезпечителна нужда за ищцата.

Предвидената от законодателя несеквестируемост на жилището на длъжника отпада в хипотезата на чл.445, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.

Не е налице и твърдяното несъответствие между стойността на възбраненото имущество и цената на иска.

Съдът установи следните факти: ответницата е директор на ДГ „Славейче“, а ищцата е била назначена на длъжността „Старши учител“. Трудовото й правоотношение е било прекратявано на три пъти, поради съкращаване на щата, като заповедта е била отменяна, поради допуснати нарушения на процедурата по подбор. Установена е и дискриминация по отношение на ищцата по признака „пол“. Предвид това многократно уволнение в периода 08.06.2021г.-09.09.2024г. тя твърди причинените й имуществени вреди, представляващи разлика в трудовото възнаграждение, което би получила и получаваното обезщетение за безработица.

Въз основа на така установените факти и представените доказателства, съдът е приел,че липсва вероятна основателност на така предявения иск, поради което е допуснал обезпечението под условие, внасянето на гаранция в размер на 10%, каквато е обичайната съдебна практика.Приел е,че липсата на друго имущество ще затрудни евентуалното й бъдещо удовлетворяване.

Съдът намира частната жалба за неоснователна. При исковете за парични вземания, обезпечителната нужда не подлежи на самостоятелно установяване, ако липсват данни, които да я опровергават, т.е. същата се презюмира. Ищецът не е длъжен да доказва отрицателният факт, че без обезпечение правата му ще бъдат затруднени. Ищецът твърди само наличието на един имот в патримониума на ответника, като твърди,че с останалото 2 недвижимо имущество /зем.земи/ ответницата се е разпоредили през годините и не притежава друго такова. Ответницата от своя страна твърди,че работи на трудов договор и заема длъжността „Директор“ на ДГ“Славейче“, но не представя писмени доказателства в тази насока, нито за размера на получаваното от нея трудово възнаграждение. Предвид но горното, съдът правилно е приел наличието на обезпечителна нужда.