Решение № 2682 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. С., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110203334 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от „С.“ АД срещу наказателно постановление /НП/ № 9/ 16.01.2023 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-С. /РИОСВ/, с което на жалбоподателя на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.14, ал.4, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.

Жалбоподателят намира, че издаденото наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно, като привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, н е се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски. Д епозира се писмено становище в подкрепа на тезата за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, както и се възразява по размер на адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото 1 доказателства, намира следното:

След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Директорът на РИОСВ е дал задължително предписание № 61 от 21.03.2022 г., със срок на изпълнение постоянен, на „С.“ АД. Същото е получено от дружеството-жалбоподател на 25.03.2022 г. По предписание „С.“ АД е следвало, при извършване на трансграничен превоз на отпадъци, не покъсно от един ден от деня на натоварването им, да изпраща на електронен адрес ... попълнен формуляр по Прииложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006, подписан в поле 12, или копие на попълнен формуляр по образец, съгласно приложение № 52.

На 30.05.2022 г. в РИОСВ е постъпила информация от дирекция „Национален координационен център“ към МОСВ касателно реализирани трансгранични превози на отпадъци през месец април 2022 г. – Анекс VII и ЧМР с вх. № 8063/ 15.04.2022 г. Проверяващите заключили, че жалбоподателят е извършил трансграничен превоз, с дата на натоварване 14.04.2022 г., на отпадък с код 12 01 03 – стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, в количество 21,331 т., изпращач фирма от Гърция и получател на отпадъка „С.“ АД.

Извършена е документална проверка и е установено, че на електронната поща на РИОСВ ... информация за посочения по-горе превоз не е постъпвала от жалбоподателя и даденото задължително предписание не е изпълнено. Във връзка с тези констатации е съставен Констативен протокол /КТ/ № ККФОС-ЛГ-18/ 23.06.2022 г. на РИОСВ-С..

Във връзка с установеното по-горе, на 20.07.2022 г. св .Л. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 136/ 2022 г. Не е постъпило писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН в законоустановения срок.

На база съставения АУАН последващо е издадено и процесното наказателно постановление – на 16.01.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.14, ал.4, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.Г., като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /АУАН, Констативен протокол, копия от заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват 2 фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът изцяло цени показанията на свидетеля, същите са непротиворечиви и достоверни, като излагат последователно и в хронология фактите и обстоятелствата по извършената проверка, те са подкрепени от писмените доказателства по делото и кореспондират помежду си.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

По съществото на спора:

Съобразно постановеното в нормите на чл.14, ал.4, вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС, следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което не изпълни дадени му в срок предписания. В този смисъл, нарушението е формално, на просто извършване, и се осъществява чрез бездействие.

На жалбоподателя се вменява да не е изпълнил предписание № 61 от 21.03.2022 г., според което, при извършване на трансграничен превоз на отпадъци, не по-късно от един ден от деня на натоварването им, е следвало да изпраща на електронен адрес ... попълнен формуляр по Прииложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006, подписан в поле 12, или копие на попълнен формуляр по образец, съгласно приложение № 52. Видно от доказателствената съвкупност, приобщена и анализирана по делото, той е извършил трансграничен превоз, с дата на натоварване 14.04.2022 г., на отпадък с код 12 01 03 – стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, в количество 21,331 т., изпращач фирма от Гърция и получател на отпадъка „С.“ АД.

Доколкото даденото задължително предписание по-горе е със срок постоянен и на електронната поща на РИОСВ ... информация за посочения погоре превоз не е постъпвала от жалбоподателя, предписанието не е изпълнено и дружеството е осъществило нарушението по чл.14, т.4, вр. чл.166, т.3 от ЗООС н а 16.04.2022 г. /известието за доставяне на предписанието е от 25.03.2022 г/. От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.

Същевременно не се установява да е изследван въпросът за прилагане на института на "маловажност", уреден в чл. 28 от ЗАНН. Единствено се отбелязва лаконично, че не са налице предпоставки за приложение на тази законова разпоредба. В обжалваното наказателно постановление липсват аргументи, относно тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения 3 наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалното определение на това понятие, визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Действително, в ЗООС са уредени обществени отношения от съществено значение за развитието на обществото, като неспазването на нормите на този нормативен акт следва да изключва маловажността. В случая обаче се касае за формално нарушение по непредставяне на информация и липсват данни за това, да не е извършено за първи път от страна на дружеството; не се констатира настъпване на вредни последици. Изложеното води до извод, че процесното нарушение е с пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че наведените с жалбата доводи основно визират обстоятелството, че на жалбоподателя са дадени повече от едно задължителни предписания и липсва достоверно знание за това, кое именно от тях се визира в НП от административнонаказващия орган /АНО/ като неспазено. В действителност, АНО ясно формулира неизпълнение на предписание – на предписание № 61 от 21.03.2022 г. Съдът не споделя и възраженията относно неправилно отразяване на дата и място на нарушението, тъй като се установява, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си именно на сочената дата /16.04.2022 г./ и на соченото място /РИОСВ–С./, доколкото е извършило трансграничен превоз, с дата на натоварване 14.04.2022 г., като е следвало не по-късно от един ден от деня на натоварването да изпрати на електронен адрес ... /електронна поща на РИОСВ-С./ попълнен формуляр или копие на попълнен формуляр, а той не го е сторил.

Всичко изложено до тук мотивира съда на приеме че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради маловажност на случая, като предупреди нарушителя, че в случай на извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за второто нарушение ще бъде наложено съответното административно 4 наказание.

В съдебното производство безусловно страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл, при своевременно направено искане и с оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно.

Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9/ 16.01.2023 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-С.

ОСЪЖДА РИОСВ да заплати на жалбоподателя сумата от 600.00 лв., представляваща сторени разноски по делото.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.“ АД, с адрес на управление: ГР.С., район „И.“, ул.Д.“ № 4, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5