Решение № 12592 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12592 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110172402 по описа за 2021 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 5 837,29 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково” № 53, ет.2, ап.5, с абонатен № 202020, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 1 340,51 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 30.07.2021г. ; 12,85 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2018г. до 30.04.2019г., и 2,87 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2019г. до 30.07.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.08.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 47696/2021г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. В заседанието на 23.06.2023г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 19.06.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответникът Н. Н. П. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 15.04.2022г. отговор на исковата молба.

Твърди се , че по делото не е доказано ответникът да има качеството „клиент” (на топлоенергия – б.с.) , тъй като общите условия , на които се позовава ищецът , не са представени по делото , а и не са влезли в сила. Посочва се , че представената с исковата молба-декларация „е подавана от дългосрочен наемател на имота , а неустановено по делото лице след подаване на молбата е нанесло поправка със задраскване на текст от декларацията”. Сочат се доводи за неотносимост на представените с исковата молба документи , както и за невъзможността те да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателства за твърдението от ищеца факти. Обосновава се становище за нередовност на исковата молба и на заявлението по чл.410 ГПК поради липсата на посочени размери на вземанията за всеки месец, включен в процесния период. Оспорват се претендираните от ищеца вземания за лихва , като се аргументира липсата на забава на ответника относно плащането на главните задължения. Отбелязва се, че вземането за цената на услугата „дялово разпределение” не е възникнало за ищеца , тъй като е извършена от „М.Х.Е. според твърденията в исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви. Твърди се , че в процесния имот не са монтирани измервателни уреди , а и няма доказателства „немонтираните уреди да са преминавали нормативноустановения метрологичен контрол”.

В хода на съдебното производство ответникът поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в заседанието на 23.06.2023г. ответникът е пледирал за отхвърляне на исковете.

С писмена молба , вх. № 188708/03.07.2023г. ответникът е поискал „да бъде проведено производство по чл.151 ГПК” за прередактиране на съдебния протокол от заседанието на 23.06.2023г., което е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ с определение , постановено в закрито заседание на 17.07.2023г.

Подпомагащата страна – „М.Х.Е. (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото , но с писмена молба от 08.06.2022г. представя писмени доказателства за извършването на разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 47696/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 2

ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Исковата молба е редовна , тъй като притежава всички реквизити по чл.127, ал.1 ГПК , включително посочване на : цена на всеки от предявените искове (чл.127 ,ал.1,т.3 ГПК) ; изложение наобстоятелства , на които се основава иска (чл.127 ,ал.1,т.4 ГПК) и в какво се състои искането (чл.127 ,ал.1,т.5 ГПК). В исковата молба ясно са посочени общите размери и общите периоди на всяко от вземанията – предмет на всеки от предявените искове. Няма изискване нито в ГПК , нито в друг закон за посочване в петитума на иска на размер на всяко вземане , включено в общия претендиран период , каквото по естеството си е искането на ответната страна в отговора на исковата молба. Цитираните от пълномощника на ответника съдебни актове не са задължителни за съдилищата, и са в противоречие с установената трайна съдебна практика , според която за редовността на исковете за консумативни разходи (каквито са разглежданите искове) е достатъчно посочване на общите размери и общите периоди на претендираните задължения. Същите изисквания се прилагат и за редовността на заявленията по чл.410 ГПК. Поради посочените причини възражението на ответната страна за нередовност на исковата молба и на заявлението по чл.410 ГПК не следва да бъде уважено.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед 3 изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 0096709141/31.07.2018г. и № 0106518598/ 31.07.2019г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 0096709141/31.07.2018г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. е 14.09.2018г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 0106518598/ 31.07.2019г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесиня период – от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 0096709141/31.07.2018г. е започнала да тече от 14.09.2018г. , и е изтекла на 14.09.2021г. , а за втората фактура № 0106518598/ 31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекъл на 14.09.2022г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 17.08.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2017г. до 30.0 4.2019г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответникът като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответника имот (видно от представените по делото нотариален акт от 1969г. на нотариус при СНС ; удостоверение , изх. № 68-00-500/10.04.2019г. от управителя на „Географска информационна система – София” ЕООД за идентичност на административни адреси на имот и удостоверение , изх. № РСЛ22-ВК08-2048/2/ от 05.01.2023г. за наследниците на Василка Цветанова С. от СО, район 4

„Слатина”–б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от него като собственик на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.

Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.