Решение № 216 от 25.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Ихтиман, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200306 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е въз основа жалба на К. И. И., чрез адв. П. М.- САК, срещу наказателно постановление № * от 29.04.2026 г., издадено от Началник на РУИхтиман при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 204,52 евро за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, с оглед което се иска неговата отмяна. Излага се, че жалбоподателят е ползвал автомобила, който е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, инцидентно, във връзка с възложена му от собственика на превозното средство, работа. Посочва, че веднага след като е бил спрян от полицейските служители и е разбрал, че управлява автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е сключил такава, поради което счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от пълномощник- адв. П. М. – САК, с представено по делото пълномощно. Адв. М. поддържа жалбата. Излага подробни доводи в защита на тезата, че жалбоподателят не е бил длъжен да знае, че автомобилът, който не е негова собственост, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, нито е могъл да го установи своевременно. Счита, че дори да се приеме, че деянието формално 1 осъществява признаците на нарушение, то попада в хипотезата по чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - Началник РУ-Ихтиман, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В депозирани по делото писмени бележки, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.03.2026 г., свидетелите К. У. и С. С., на длъжност мл. автоконтрольори при РУ- Ихтиман, били на работа и изпълнявали служебните си задължения, когато спрели за извършване на полицейска проверка на първокласен път 1-8, 124 км, с посока на движение към гр. София, жалбоподателят да управлява лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Ч.Т.Д.. Полицейските служители изискали документи на водача и автомобила. При извършената проверка посредством служебен таблет в информационната система „ЕРСОТ“, която е свързана с публично достъпната платформа на „Гаранционен фонд“, установили, че автомобилът няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последният валиден такъв бил е прекратен, считано от 03.02.2026 г.

Свидетелят К. У. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил срещу К. И. И. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. № * за това, че на 23.03.2026 г., на първокласен път 1-8, 124 км, с посока на движение към гр. София, жалбоподателят управлява лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Ч.Т.Д., без валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Актът е бил съставен в присъствието на свидетеля С. С. и предявен на нарушителя срещу подпис.

Жалбоподателят, непосредствено след приключване на проверката е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № * от 29.04.2026 г., издадено от Началник на РУ-Ихтиман при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

638, ал. 3 от Кодекса на застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 204,52 евро за извършено нарушение на чл.

638, ал. 3 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към 2 доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, докладни записки, заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач и др., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител К. У. и свидетеля С. С., както и П.Ш..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Между страните не е спорно, че процесия автомобил, към момента на извършване на проверката, не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От показанията на свидетелите К. У. и С. С. се установява, начина по който е извършена проверката.

Свидетелят Ш. излага, че жалбоподателят е взел процесния автомобил в същия ден, в който е извършена и полицейската проверка.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на 3 нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление макар и лаконично е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията.

Съдът, намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ се предвижда отговорност за физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Задължителността на последната произтича от правилото на чл. 461, т. 1 от КЗ. С текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил отговорност за всеки водач, който управлява МПС без изискуемата задължителна застраховка, дезинтересирайки се от обстоятелството, дали същият е носител на определено вещно право по отношение на превозното средство. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, в нейната разновидност небрежност. Нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, но е бил длъжен и е 4 могъл да се увери, в качеството си на правоспособен водач, в изправността на документите, съпътстващи и изискуеми при управление на повереното му превозно средство, но не е сторил това без да са съществували обективни пречки, които да са го възпрепятствали. В тази връзка не може да бъде споделена тезата, че жалбоподателят не е бил длъжен да знае дали автомобилът има сключен и действаш договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата е въведена в абсолютен размер от 400, 00 лева. Не съществува юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност". Определена в този вид и размер, санкцията съответства на принципите за законоустановеност и справедливост и на високата обществена опасност на извършеното нарушение.

Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1, вр. § 1, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществените отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Касае се за нарушение от категорията на противоправните допустителства, като съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение не се отличава от обичайната за съответния вид.