Решение № 245 от 30.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Смолян, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Гражданско дело № 20265440100431 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл. 179 ал.1 ЗМВР и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Предмет на делото са предявени осъдителни искове от ищеца С. А.

Ч. срещу *** гр. Смолян към *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 692, 87 евро /допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 07.07.2026 г./, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.01.2023 г. – 31.01.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2026 г. до окончателното изплащане, както и 70, 20 евро – лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2026 г.

В срок не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът в периода 01.01.2023 г. до 31.01.2026 г. е работил на длъжността „старши полицай“ в ГПУ *****“ при МВР, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се 1 установява, че за процесния период от време ищеца е бил командирован в различни полицейски участъци общо 19 пъти. За времето на пътуване – отиване и връщане, на ищеца от ответника е изплатено възнаграждение в общ размер на 1 597, 96 лева – 817, 02 евро, като изплатените суми са подробно описани в таблицата към заключението по месеци, часове и размер на възнагражденията.

Съдебно-икономическата експертиза дава заключение, че при преизчисляване на времето за пътуване, при отчитане на по 8 часа труд за всяка посока – отиване и връщане, дължимото възнаграждение за процесния период възлиза на 2 953, 11 лева – 1 509, 90 евро , като разликата между изплатеното възнаграждение за времето на пътуване и дължимото такова при преизчисляване на по 8 часа труд във всяка посока е в размер на 1 355, 14 лева – 692, 87 евро, върху която сума законната лихва е в размер на 137, 29 лева – 70, 20 евро.

В действалите през исковия период наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи – Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. и настоящата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. в членове съответно 23 ал.1 и 22, ал.1 е предвидено, че отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6 ал. 1 т. 1 - 4 от ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.

Съгласно чл. 2 от Наредбата за командировките в страната, която е 2 приложима в случая, освен в хипотезите, за които има уредба в специалния закон, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Чл. 4 ал.1 изр.1 от същата наредба предвижда, че командированият за времето на командировката има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба.

Приложено съответно за полицейските служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът, това правило, заедно с ал.1 на чл. 23, съответно на чл. 22 от горните наредби, означава, че за дните на пътуване за отиване и връщане при командировка, на ищеца се дължи и брутно трудово възнаграждение за тези два дни. То следва да се определи не на база единствено часовете за пътуване според пътните книжки на служебните автомобили, с които е ставало превозването на ищеца и колегите му, а на база брутното трудово възнаграждение за редовно работно време. Неговата нормална продължителност, съгласно чл. 187 ал.1 пр.1 ЗМВР е 8 часа дневно, а не по-малко, защото чл. 22 ал.1 и чл. 23 ал.1 от горните наредби не предвиждат в отработеното време да се включи само времето на пътуване по т.11, а и времето по всички останали точки на алинеята. Именно тази продължителност от 8 часа следва да се приеме в случая и поради това, че служителят все още не е включен в 12-часовите смени по графиците на приемащите структури.

В подкрепа на дотук изложения извод е и служебно известна на съда Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. на ВПД директор комисар *** на РД “Гранична полиция“- Смолян. С нея по т.ІІ е разпоредено следното:

Отчитането на времето за пътуване на служителите от ГПУ при ***-Смолян до ГПУ Ново село и ГПУ-Средец при *** -*** за участие в провежданата СПО в зоната на отговорност на *** -*** и чувствителните участъци на българо-гръцката граница в зоната на отговорност на *** - Смолян в изпълнение на Заповед № 8121з-2/04.01.2023 г., в отменените заповеди по т.І от цитираната заповед, да се отчете като работна смяна с продължителност 8 часа, като в нея бъде включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. Заповед № 407з1363/01.09.2023 г. е издадена и на осн. т.4 и т.6 от Указания рег.№ 3282р3 17463/28.06.2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР главен комисар ***. В т.6 от тези Указания е разпоредено: за времето за пътуване на командированите служители за/от участие в СПО да се издава заповед за полагане на труд извън редовното работно време от изпращащите структури на основание чл.17 и чл.19 от наредбата, която се издава отделно от заповедта за командироване на служителите съгласно чл. 31 от наредбата. Според изр.второ на същата т.6 от Указанията, положеният труд извън редовното работно време съгласно заповедта не може да надвишава реалните часове на пътуване. Това означава, че самият ответник признава как минимум на работното време за дните на пътуване и отпътуване при командировка като тази на ищеца е 8 часовата смяна, а не по-малко или повече. Посочените заповед и указания не са издадени поради някаква промяна в закона или в наредбата, напротив, към момента на издаването им, както и понастоящем, действат посочените по-горе наредби, чиито чл. 23 ал.1 и чл. 22 ал.1 не са променяни.

В подкрепа на изложените изводи са и разрешенията на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, приложима във всички области на дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта; както и решения на СЕС – напр. решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana); решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу Stadt Halle.; т. 94 от решение от 15.07.2021 г. по дело С- 742/21, т.94, решения по дела C-344/19, С-258/10, С-262/20 и цитираната в тях съдебна практика.

Предвид гореизложеното исковата претенция се явява основателна и същата следва да бъде уважена, като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306, 78 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Смолян разноски за експертиза в размер на 80 евро и ДТ в размер на 30. 92 евро.

Водим от горното Смолянски районен съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА *** – СМОЛЯН към *** да заплати на С. А. Ч., ЕГН **********, сумата от 692, 87 евро, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.01.2023 г. - 31.01.2026 г., сумата 70, 20 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2023 г. – 31.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2026 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306, 78 евро.

ОСЪЖДА *** – СМОЛЯН към***да заплати в полза на РС – Смолян разноски за експертиза в размер на 80 евро и ДТ в размер на 30. 92 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5