Решение № 101 от 09.03.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1028/2025
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Катерина Въткова Ненова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20251800501028 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 163/15.07.2025 г., постановено по гр. дело № 806/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“, че Агенцията дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 1 628,23 лв., представляваща обезщетение по регресна претенция във връзка с Щета № 10020030110302/18.05.2020 г. по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, комбинирана застрахователна полица № 0306Х0531307/27.12.2019г. (с включени ликвидационни разноски), както и мораторна лихва в размер на 545,07 лв. за периода 06.03.2021 г. – 06.03.2024 г., изчислена върху главницата, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението в тежест на въззивника са присъдени и сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е обжалвал така постановеното решение в законоустановения срок. В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт по същество. По делото не били представени актуални към датата на ПТП подписани общи условия на застрахователя.
Липсвал протокол за ПТП. Между свидетелските показания и писмените доказателства (по – конкретно заявлението за изплащане на обезщетение) имало разминавания. Процесното препятствие не било достатъчно ясно описано в писмените 1 доказателства, не били посочени и конкретни негови размери. Длъжностни лица от „Пътна полиция“ не били посетили местопроизшествието и не били свидетели на евентуалното ПТП. Заключението по САТЕ не доказвало механизма на настъпване на ПТП по безспорен начин. Твърдените вреди можели да възникнат и при удар в бордюр, навлизане в шахта и др. Самият факт на плащане на застрахователното обезщетение не означавал, че е налице сбъднат застрахователен риск. Не бил изследван въпросът дали водачът бил употребил алкохол или др. упойващи вещества, както и дали не е допринесъл за инцидента с умишлени действия. В заключение се твърди, че първоинстанционният съд е анализирал неправилно доказателствата по делото и е достигнал до погрешни правни изводи. По същество въззивникът моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия ЗАД „Армеец“ АД
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се представляват.
Въззиваемият ЗАД „Армеец“ АД в предварително депозирано писмено становище заявява, че намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното производство. Претендира и разноски.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК. В исковата молба се твърди, че на 17.05.2020г. при движение по АМ „Хемус", около км 30-32, след тунела в посока гр.
София, процесният л. а. „Инфинити ЕХ 30" с ДК № СА****CP е преминал през необозначена и необезопасена дупка, при което настъпили материални щети увреждане на предна лява гума и предна лява джанта. За автомобила имало валидна сключена застраховка "Каско". Водачът М. В.Х. заявил щетата пред застрахователя ЗАД "Армеец" АД и поискал да му се изплати обезщетение. Определеното застрахователно обезщетение било изплатено на застрахования на 26.06.2020 г. и възлизало в размер на 1 628.23 лева, в която сума се включвали и 10 лева – ликвидационни разходи. Ищецът е заявил регресна претенция срещу ответника с писмо, получено на 10.07.2020 г. от последния, но плащане така и не постъпило.
Ищецът твърди, че е встъпил в правата на застрахования до размера на извършеното плащане. Искането към първоинстанционния съд е било да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 2
628.23 лева – главница, представлявала дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.24г.
- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда - до окончателното изплащане. Претендирана е и мораторна лихва върху главницата за периода 06.03.21г. до 06.03.24г. в размер на 545.07 лева, както и съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Доводите за неоснователност на исковете се припокриват с изложеното във въззивната жалба. Пред първостепенния съд е направено и възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на увредения. По същество искането към първоинстанционния съд е било да се отхвърлят предявените искове.
От Комбинирана застрахователна полица № 0306X0531307/27.12.2019 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ се установява, че за процесния автомобил „Инфинити ЕХ 30" с ДК № СА****CP е сключена застраховка „Каско“ при застраховател ЗАД „Армеец“ АД, при клауза „П“, с валидност от 29.12.2019г. до 28.12.2020 година. Застрахователната полица е подписана и от застраховащия, като с подписа си същият изрично удостоверил, че му е връчен екземпляр от общите условия, че е запознат със същите и ги приема.
Съгл. Общите условия за застраховка на МПС („Каско“), неразделна част от договора, в раздел III, т. 12 е разписано, че клауза „П“ (пълно „Каско“) покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, покрива всички рискове в клаузите „М“ (минимално „Каско“), „Ч“ (частично „Каско“) и „К“ (кражба). Изключените рискове са изчерпателно изброени в раздел IV, точки от 14.1 до 16.14.6 включително.
В Заявление до застрахователя от 18.05.2020 г. по щета № 10020030110302 водачът М. В.Х. е описал, че на 17.05.2020г., около 21.45 часа след тунел „Витиня“ на около 30-ти км. от София по АМ „Хемус“ изведнъж лявата гума е пропаднала, водачът чул шум, след известно време спрял и установил, че предна лява гума е спаднала и е срязана. В заявлението е посочено, че щетите са и по предна лява джанта.
При съвкупната преценка на Опис на щетите по претенция № 10020030110302 от 29.05.2020 г., Опис на щетите по претенция № 10020030110302 от 22.06.2020 г., Доклад по щета № 10020030110302, Фактура № 5593/16.06.2020 г., Фактура № 9000016335/16.06.2020 г., Калкулация – ремонт № 0306-100-1/02.06.2020 г., се установява, че предна лява гума и предна лява джанта са за подмяна, както и зад лява джанта е необходим ремонт. Общо сумата за отстраняване на щетите възлиза на 1 628,23 лв., като са отчетени цени на нови части, стойност на труд за демонтаж и монтаж, машинно изправяне и почистване на джанта.
От Платежно нареждане № П20637843/26.06.2020 г. се установява, че застрахователят е превел по банков път на собственика на процесния л. а. сумата от 3
3763,51 лв., а като основание за плащане са посочени номерът на процесната щета, както и два други номера.
Свидетелят М. В.Х. си спомня, че през късната пролет на 2020 г., в тъмните часове на денонощието управлявал процесния лек автомобил, прибирайки се от гр.
Силистра към гр. София. С него пътувала и съпругата му. В пътния участък, където се състояло пътнотранспортното произшествие се извършвал ремонт, движението било отбито и имало поставени разграничителни колчета между лентите. До едно от тези колчета, имало дупка, в която автомобилът на свидетеля попаднал с лявата си част, колата „занесла“ вляво и закачила колчето. Не след дълго водачът отбил автомобила и установил, че предна лява гума е спаднала и предна лява джанта е изкривена. Помахал за помощ на преминаващите автомобили, но никой не се отзовал. Наложило се да изчака приятели, които му помогнали да смени гумата.
С Регресна покана изх. № 4479/08.07.2020г. е направено искане до ответника да изплати на застрахователя щета в размер на 1628.23 лева. Поканата е връчена на 10.07.2020 година, видно от приложеното известие за доставяне.
Според заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието без възражения, процесният пътен участък е бил в ремонт и движението е било отбито, като по средата на пътното платно са били поставени предпазни колци. Автомобил се е движил в близост до предпазните колове и при тунел „Витиня", км. 30 – 32-ри преди гр. София левите предна и задни гуми на автомобила попаднали в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, намираща се в близост до предпазните колци.
Водачът не видял дупката и не предприел действия за предотвратяване на произшествието. След като левите гуми попаднали в дупката автомобилът занесъл наляво и ударил едно от предпазните колчета. При попадането на двете леви колела на автомобил в процесната дупка настъпили повреди на предна лява гума и предна лява джанта. Стойността на щетите, установена по заключението, е в размер на 1628.63 лева. Остойностяването на щетите е извършено по средни пазарни цени, като са съобразени и обичайните разноски по ликвидационната дейност. Вещото лице и дало заключение, че така установените вреди по автомобила се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, респ. отговарят на описания механизъм на настъпване на ПТП.
Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните. Кредитират се и показанията на единствения разпитан свидетел по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
4
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.
С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.
Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца и въззиваем в настоящото производство е пълно и главно да докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.
В настоящия случай е установено, че между застрахования и застрахователя въззиваем по настоящото дело към датата на ПТП (17.05.2020 г.) е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата за сключената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0531307/27.12.2019г., осигуряваща покритие на всички рискове за периода от 29.12.2019г. до 28.12.2020 г.
Разпечатката съдържа 42 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d19af71-0aa9-47ae-874d-599bccf1d0e6