Решение № 247 от 29.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Разлог, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100426 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по ИМ на И.Д.В., ЕГН*, от г.Р., у.„Я.С.”№14, против „Р.С.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.с.“№3, к-кс „Р.А.Х.§с.“, с управител К.Й..

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да бъде като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №1983 от 28.02.2024 г., издадена от управителя на ответното дружество и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, от 13`144.68 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него ответника не оспорва факта, че м/у ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, но възразява досежно основателността на исковете, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори по делото и се установява, видно от приетите доказателства,че ищцата е заемала длъжността „отчетник счетоводство" в ответното дружество с месторабота в г.Б., ккс „Р.А.Х.§с.“.

По делото е представена длъжностна х-ка за длъжността „отчетник счетоводство", връчена на ищцата на 06.07.2020 г.

Трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №1983 от 28.02.2024 г. на управителя на „Р.С.М.“ЕООД, ЕИК*, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

Заповедта е връчена на ищцата на 28.02.2024 г., считано от 29.02.2024 г.

Ответното дружество е ЕООД с едноличен собственик на капитала К.Й.. От публичния Търговски регистър е видно, че към момента на прекратяване на ТПО на ищцата, ответното дружество се представлява от К.Й.

Представен е протокол от 27.02.2024 г., съставен от управителя на ответното дружество, според който посоченота лице е взело решение за съкращаване в щата на „отчетник счетоводство" посредством премахване, считано от 27.02.2024 г. на длъжността „отчетник счетоводство".

1

По делото е представено щатно разписание на ответното дружество към 06.11.2023 г., утвърдено със заповед от управителя на едноличното дружество, съдържащо 38 щатни бройки, в т. ч. „отчетник счетоводство", както и щатно разписание към 27.02.2024 г., утвърдено със заповед от управителя, съдържащо 37 щатни бройки, сред които липсва длъжността „отчетник счетоводство".

От приетата по делото служебна бележка, издадена от АЗ, Д„БТ”-., е видно, че ищцата е регистрирана като безработна на 01.03.2024 г.

От служебно направената справка за трудови договори, както и от направената съдебна констатация на трудова книжката на ищцата, е видно, че последното трудово правоотношение на ищцата е с ответното дружество.

Видно от съдържанието на приложеното удостоверение, издадено от ответното дружество размерът на месечното БТВ на ищцата за месеца, предхождащ уволнението – м.01.2024 г. е 2`190.78 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства ч/з разпит на свидетели – Ц.Е.-Р., Л.М. и О.И..

Свидетелите Е.-Р. и М., в показанията си свидетелстват за емоционалното състояние на ищцата след прекратяване на ТПО, които обстоятелства са неотнсими към предмета на спора. Същите обаче заявиха, че ищцата е споделила с тях, че ТПО е прекратено поради съкращаване на щата.

Свидетелят О.И. работи в ответното дружество като адм. мениджър. Сочи в деня, предхождащ връчването на заповедта за уволнение, управителят на дружеството в негово присъствие провел разговор с ищцата, в който посочил причините за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че същата не е била изненадана при връчване на заповедта, какво е основанието за прекратяване на ТПО.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Исковете са допустими, предявени от лицето, на което единствено принадлежи правото работника, с/у работодателя, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за разглеждане.

По конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл.328 от КТ, е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудово-правната връзка при предвидените от закона условия. В случая ответното дружество в качеството на работодател на ищцата е прекратил трудовия договор със същата на основание "съкращаване в щата". Субективното преобразуващо право на уволнение е надлежно и законно упражнено, когато е налице посоченото в заповедта основание за уволнение. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезиса на правната норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. При оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно извършено на основанието, посочено в издадената заповед. Правото на работодателя да премахва длъжности или да намалява щатните бройки за тях поради отпадане на нуждата, не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него структура. В тази насока е възприетото в Решение №498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №1561/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц., Решение №296 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д.

№1712/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й., Решение №163 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1062/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С.Ч..

Независимо че в трудовия процес тежестта да установи законосъобразността на уволнението е на работодателя, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за 2 незаконосъобразност.

Основанията, на които ищцата твърди незаконосъобразно упражнено от работодателя право на уволнение в случая са: незаконосъобразност на заповедта, поради неприлагане на определените от законодателя изисквания, немотивираност на заповедта, поради липса на изрично посочване на едно от кумулативно избоените в чл.328, ал.1, т.2 от КТ, основания и немотивираност на заповедта поради непосочване на фактическиге обстоятелства, наложили съкращаване на длъжността.

Процесната заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена форма.

Възможността на работодателя да не спази срока на предизвестието е предвидена в самия закон /чл.335, ал.2 от КТ/, като последицата от неспазването на срока поражда задължение за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, а не води до незаконност на уволнението.

Ето защо неоснователно се явява възражението на ищцата за незаконосъобразност на заповедта, поради неприлагане на определените от законодателя изисквания.

Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване на щата, се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице премахване от един определен момент в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2) съкращаването да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3) същото да е извършено по съответния ред и от компетентен орган, както и 4) съкращаването да е налице към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване.

Предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед №1983 от 28.02.2024 г. на управителя на „Р.С.М.“ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И.Д.В. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

Ищецът поддържа, че в заповедта за уволнение са посочени и двете самостоятелни основания на чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на част от предприятието и съкращаване на щата и ищцата не е била наясно коя от двете хипотези се отнася за прекратяванен на нейния трудов договор.

Действително във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота относно основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника/служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Следователно, от значение е актът за прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивиран, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение.

В новата практика на ВКС (решение №145/18.02.2010 г. по гр. д. №565/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение №205/02.08.2013 г. по гр. д. №1244/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение №52/08.07.2020 г. по гр. д. №4013/2019 г. на ВКС, III г.о.), се приема, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност с/у кое от двете различни основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, да се брани, не е в положение на „процесуална изненада" или „процесуално неравенство", тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, уволнението не може да бъде отменено като 3 незаконно само на това основание. Двете основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, не са взаимоизключващи се.

Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания /в посочения смисъл – определение №1756 от 10.04.2024 г. по гр. д. №4679/2023 г. на ВКС, III г.о./.

В настоящия случай заповедта е връчена на ищцата на 28.02.2024 г., подписана от 2 лица на изготвилия заповедта - С.Т. и на управителя на дружеството - К.Й.. При връчването на уволнителната заповед на ищцата е обяснено от управителя, че основанието за уволнението й е - съкращаването на щата за заеманата от нея длъжност. Същият е обяснил конкретните причини, поради които прекратява правоотношението с нея. Т. е. ищцата не е била поставена в положение на „процесуална изненада" или „процесуално неравенство". Т я е подписала заповедта за прекратяване, разбирайки точното основание за уволнението - „съкращаване в щата“ и не е направила никакви възражения при подписването на заповедта. Горното се потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.-Р. и М., поради което същата не е била поставена в неизвестност с/у кое от двете различни основания да се брани и интересите й са защитени. Видно от събраните гласни доказателства се установи, че на 27.02.2024 г., денят, предхождащ уволнението, управителят К.Й. и адм. мениджър на хотела - О.И., са провели среща с ищцата във вр. с предстоящото съкращаване на щата.