Решение № 219 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200295 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез адв. А. Т.- САК, против Наказателно постановление № 865718-F861059/16.12.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за процесуални нарушения, както и материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като е депозирано писмено становище.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, който моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 12.01.2026 г., а жалбата е депозирана по електронна поща в съда на 26.01.2026 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 19.11.2025 г., била извършена проверка от служители на НАП, сред които бил и свидетелят Т. Л.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС – пицария „*“, находящ се в гр. Бургас, *, МОЛ Плаза, 1 стопанисван от дружество „*” ЕООД с ЕИК: *- лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Бил изведен КЛЕН от наличното в обекта фискално устройство, модел Datecs FP – 2000, с Инд. № на ФУ: DT978818 и ИН на ФП: 02978818, от който се преценило, че в периода 01.01.2025 г.-19.11.2025 г. имало отразени продажби на обща стойност 185,77 лева в данъчна група „Г“ с 9 % данък ДДС, като същите следвало да се отразят в данъчна група „Б“ за стоки или услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.

Също така било установено от ФКБ с № 0004557 0004/02.01.2025 г., че имало регистрирана продажба на : 1 бр. пица, 1 бр. айран, 1 бр. безалкохолно и 1 бр. кафе на обща стойност 23,30 лева, която била некоректно отразена в данъчна група „Г“ с 9 % данък ДДС, като същите следвало да се отразят в данъчна група „Б“ за стоки или услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС

Бил съставен АУАН № F861059 от 26.11.2025 г. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, в който били отразени горепосочените констатации. Актът бил връчен на управител на дружеството.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган.

Съдът обаче намира, че издаденото наказателното постановление не изпълва изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото нарушение не е описано по начин, който да гарантира правото на защита.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 27, ал.1 от Наредбата, лицата по чл.

3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

В конкретния случай от описанието в процесния АУАН, а впоследствие и в НП, не може да се направи категоричен извод дали се твърди, че нарушението е извършено чрез 2 конкретно описаната продажба на 02.01.2025 г. с ФКБ с № 0004557 0004/02.01.2025 г., или се твърди, че нарушението е извършено чрез всички продажби на обща стойност 185,77 лева в периода от 01.01.2025 г. до датата на проверката. Двете констатации са изброени една след друга след поставено преди тях двоеточие, което поначало идва да покаже, че и двете са релевантни в еднаква степен.

Неяснотата се засилва още повече от обстоятелството, че не е изрично посочена дата на нарушението. Това не би било проблем, ако беше описана единствено продажбата от 02.01.2025 г., при което би могло да се изведе, че именно датата на тази продажба е дата на нарушението. След като обаче допълнително са описани и други продажби, то би могло да се допусне, че като последна дата на нарушението се явява датата на проверката- 19.11.2025 г. В конкретния случай това би имало съществено значение за най-малкото за преценката за приложение на давностните срокове за наказване.

Нормите на чл. 42, т. 3-4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. и самото деяние и в какво се изразява то – ако е извършено с действие да се опишат конкретните актове, ако е с бездействие да се посочи какво е следвало да се направи.

Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията, и практиката, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая, безспорно е била ограничена възможността на жалбоподателя да разбере, за какво е ангажирана отговорността му. Нещо повече, ограничена е и възможността на съда да извърши съдебен контрол на така издаденото НП с оглед създадената неяснота относно "повдигнатото обвинение" на жалбоподателя. В случая не става ясно дали се твърди нарушението да е извършено на 02.01.2025 г., като стойността на продажбата е 23,30 лева, или се твърди нарушението да е извършено в периода 01.01.2025 г.-19.11.2025 г. чрез продажби на обща стойност 185,77 лева.

Допуснатите нарушения при описанието в постановлението са от категорията на съществените такива, защото не дава възможност на наказаното лице да разбере за кое точно нарушение му се налага административното наказание, а от друга страна води до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги води до незаконосъобразност на крайния акт – издаденото НП.

В обобщение, обжалваното НП като незаконосъобразно да се отмени от съда.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка (л. 10), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.

3

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 865718-F861059/16.12.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „*” ЕООД с ЕИК: *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) евро.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4