Решение № 58 от 27.05.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Търговище, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200151 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Б. Д. Б. от гр. К., ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10164392 на ОДМВР – Търговище. В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба от адв. Е. Т. – БАК, процесуален представител на жалбоподателя, с която жалбата се поддържа и в която са изложени допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш. Поддържа се и искането за присъждане на разноските по делото.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната по жалбата страна.

Ответната по жалбата страна – ОДМВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата, посредством Л.Ж. – 1 гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Към становището е приложено пълномощно, доказващо представителната власт на гл. юрисконсулт Л.Ж. - посредством пълномощното ВПД Директор на ОДМВР – Търговище е упълномощил посоченият гл. юрисконсулт да извършва съдопроизводствени действия, включително процесуално представителство по всички съдебни дела, по които ОДМВР - Търговище е страна.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

На 15.12.2024 г. в 13:55 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „ Шк. К.“ с рег. № ********, движещ се в посока към гр.Варна. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 77 км/ч. Предвид това и след като било установено, че ползвател на автомобила е жалбоподателят, на същия бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10164392. Ел. фиш бил издаден от ОДМВР – Търговище на 02.01.2025 г. и в същия било посочено, че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 74 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 14 км/ч., както и че нарушението е извършено при условията на повторност /в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К, № 9489740, влязъл в сила на 23.08.2024г./. Предвид това, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото 2 доказателствен материал.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане…“ Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя, включително относно мястото на нарушението, а именно км.227+300 от ПП I- 4, попадащ в гр.Търговище т.е. в границите на населено място.

От представеното извлечение от АИС – КАТ /л.14/ е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 02.01.2025 г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.

В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически 3 средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 448 /л.12, 13 от делото/ се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580” /л.34- 43/, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 448 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 2 при отдалечаващ се трафик. В инструкцията за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по-специално – при отдалечаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 77 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег. № ********

В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на скоростта „Мultaradar SD580“ /л.29 –л.31/, от установената скорост - 77 км/ч е била приспадната допустимата грешка в измерването от – 3 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 74 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438 /л.31/, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология. Видно е, че в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за 4 измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследването на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от НСИПМК.

Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и е изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 НСИПМК/. Съгласно Заповед № А- 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, която е представена по делото, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. По делото е представен протокол № 114 –СГ –ИСИС/ 08.08.2024 г. от БИМ за извършена на същата дата последваща проверка на видео -радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID №

00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” е годно да установи съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със 5 заповед на председателят на Българския институт по метрология, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология /чл. 37 от ЗИ/. Такова вписване не се установява.

Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "ЕУРАТЕК ФИНАНС" АД, а жалбоподателят е вписан като ползвател. Съдът споделя довода, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/. Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят - ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел.фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на нарушението, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на 6