Решение № 6776 от 12.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6776 гр. София, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146814 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004.

Ищцата Г. А. А. твърди, че е закупила самолетен билет за редовен полет FB319, планиран за 18.08.2024 г. в 20:30 ч., явила се е своевременно на летището и е преминала всички процедури за отпътуване. Твърди, че в 20:47 ч. е получила съобщение, че полетът е отменен и пренасочен за 19.08.2024 г., като вследствие на отменения полет е достигнала крайната дестинация със закъснение над 3 часа, което според практиката на СЕС поражда право на обезщетение по чл. 7 от Регламент 261/2004 (решения по съединени дела C-402/07 и C432/07 и C-581/10 и C-629/10). Ищцата сочи, че поканила на 02.09.2024 г. ответното дружество да й изплати обезщетение, но не е получила отговор. С оглед подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 448/2025 г. счита, че има правен интерес от предявяване на установителен иск. Навежда доводи, че полетът попада в приложното поле на Регламент 261/2004; при закъснение над 3 часа възниква право на обезщетение; разстоянието е под 1500 км, поради което обезщетението е 250 евро; ответникът не е доказал наличие на извънредни обстоятелства; лихвата се дължи от поканата до подаване на заявлението и оттам до окончателното плащане. Иска съдът да признае за установено вземането, както и да присъди разноските в заповедното и исковото производство.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият й дължи сума в размер на 280,10 евро, 250 евро от които представляващо обезщетение по чл. 7, параграф. 1, буква а) от Регламент (ЕО) 261/2004 за голямо закъснение на полет FB319 от София до Берлин на 18.8.2024 г. и 30,10 евро законна лихва от 02.09.2025 г. /датата на поканата за плащане/ 16.07.2025 г. /датата на заявлението за издаване на заповед за плащане/, както и законна лихва върху дължимата главница от 16.07.2025 г. до окончателното плащане, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК № 251/16.07.2025 г. по ч. гр. дело № 448/2025 г. по описа на РС-Пазарджик. Претендира разноски за заповедното и за исковото производства.

Ответникът „България Еър“ АД оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан подадения иск. Твърди, че обезщетение не се дължи, тъй като закъснението/отмяната на 1 полета е резултат от извънредни обстоятелства, а именно ограничения в управлението на въздушния трафик и лоши метеорологични условия, които съгласно съображение 14 и 15 на Регламент 261/2004 изключват отговорността на превозвача. Ответникът излага детайлни аргументи относно: стандартизираните кодове на IATA за закъснения (DL 93/0348 – ротация на въздухоплавателното средство, и DL 62/1502 – ограничения по управление на трафика), видно от приложените разпечатки от системата NetLine, поддържана от Lufthansa Systems; твърдение, че полетът е бил засегнат от забавяне на предходен сектор; съдебна практика: решение по дело С-826/19 относно възможността авиопревозвачът да се позове на обстоятелства, засегнали предходен полет със същия самолет; непълен и неизчерпателен характер на примера „извънредни обстоятелства“ в съображение 14; решения на СЕС, че някои технически проблеми могат да бъдат извънредни обстоятелства (дело С-549/07).

Авиопревозвачът е предприел всички възможни мерки и не е имало реална възможност за предотвратяване на закъснението. Прави възражение за неизпълнен фактически състав на правото на обезщетение, като твърди, че ищцата не е доказала явяване навреме за регистрация по смисъла на чл. 3, §2 от Регламент 261/2004. Сочи практика на СЕС по дела C-474/22 и C-54/23, че явяването навреме е изрична предпоставка за възникване на правото.

Иска отхвърлянето иска, прави възражение за прекомерност на ищцовите.

От фактическа страна съдът установява следното:

От представената бордна карта се установява, че на името на ищцата е издадена бордна карта за полет FB319 по маршрута София (SOF) – Берлин Бранденбург (BER) на 18.08.2024 г., с обявено време за качване 19:50 ч., излитане 20:30 ч. и място 10A.

От отговора на исковата молба и приложените към него вътрешни справки се установява, че и самият ответник не оспорва настъпването на закъснение, значително надвишаващо 3 часа, като сочи вътрешни кодове и продължителност на закъсненията 3 ч. 48 мин. и 15 ч. 02 мин. Следователно спорът между страните не е дали е налице голямо закъснение по смисъла на Регламента, а дали превозвачът е доказал освобождаващо го извънредно обстоятелство.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент 261/2004 правата по регламента се прилагат към пътници с потвърдена резервация, които се явяват за регистрация в указаното от превозвача време, а при липса на такова указание – най-късно 45 минути преди публикувания час на излитане. Според чл. 7, § 1, б. „а“ обезщетението е 250 евро за полети от категорията по тази разпоредба. Съгласно практиката на Съда на ЕС пътниците на полети, достигнали крайния пункт на пристигане с 3 часа или повече закъснение, имат право на обезщетение по чл. 7, освен ако превозвачът докаже извънредни обстоятелства по чл. 5, § 3.

В случая ищецът е доказал първите две предпоставки за уважаване на иска: наличие на потвърдена резервация и своевременно явяване за полета. Издадената поименна бордна карта е достатъчно убедително доказателство, че ищецът е бил допуснат до регистрационния процес за същия полет. Ответникът не е представил нито един документ, от който да се установява, че ищецът не се е явил навреме, нито е направил конкретно твърдение за „no-show“. Ето защо възражението за липса на своевременно явяване е недоказано.

Налице е и закъснение над 3 часа до крайния пункт на пристигане. Това следва както от твърденията на ищеца за препланиране на полета за следващия ден, така и от собствените данни на ответника за закъснение от 15 ч. 02 мин. Следователно е осъществен фактическият състав, пораждащ право на обезщетение по чл. 7 от Регламент 261/2004.

Неоснователно е възражението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства.

Безспорно е, че по принцип метеорологичните условия и решенията за управление на въздушния трафик могат да съставляват извънредни обстоятелства, а превозвачът може в определени хипотези да се позове и на извънредно обстоятелство, засегнало предходен полет със същото въздухоплавателно средство. За да се освободи от отговорност обаче, той следва да докаже не само твърдяното събитие, но и пряката причинна връзка с процесния 2 полет, както и че е взел всички разумни мерки за избягване на голямото закъснение.

Такова доказване в настоящия процес не е проведено. Представени са единствено вътрешни разпечатки и кодове от система на самия ответник, както и общи страници от сборник с IATA кодове. Тези документи не удостоверяват с необходимата пълнота и надеждност конкретните метеорологични условия, конкретно ATFM ограничение, акт на летищен или контролен орган, нито предприетите от превозвача алтернативни мерки. Още повече, че код 93, на който самият ответник се позовава, сочи късно пристигане от предходен сектор/ротация, тоест непосредствено оперативно последствие, а не самото първично извънредно събитие. Следователно възражението по чл. 5, § 3 от Регламента остава недоказано.

Ето защо искът за сумата 250 евро, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет FB319 София – Берлин на 18.08.2024 г., е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

По претенцията за 30,10 евро мораторна лихва за периода 02.09.2024 г. – 16.07.2025 г. не са представени доказателства за отправяне на покана за плащане. Такава не се съдържа и в приложените към електронно дело № 448/2025 г. по описа на РС-Пазарджик. Поради това искът на ищцата за горната сума и период следва да бъде отхвърлен като недоказан.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

По ч.гр.д. № 448/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик заявителката е заплатила сума в размер на 10,86 евро – държавна такса. Заплатила е и сума в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение. По исковото производство е заплатила държавна такса в размер на 21, 65 лева или 11,12 евро – държавна такса върху материалният интерес и на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. 23, т. 3 ТДТГПК. Заплатила е и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – разписка от 16.09.2025 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За заповедното производство съдът присъжда на ищцата сума в размер на 50 лева /25, 56 евро/ - адвокатско възнаграждение, тъй като трудът на адвоката се е изчерпал в попълването на типизирано електронно заявление. В исковото производство участието на упълномощения от ищцата адвокат се е изчерпало в написването на исковата молба, доказването по делото се е изчерпало с представеното към нея писмено доказателство, проведено е едно открито съдебно заседание, на което упълномощения от ищцата адвокат се е явил и я е представлявал. Представил е писмено становище. За изготвянето на исковата молба съдът определя възнаграждение в размер на 50 евро, за явяването му в о.с.з. – 20 евро и за написване на становището – 10 евро. Общото възнаграждение на адвоката за исковото производство е в размер на 80 евро. Сборът на приетите от съда разноски е в размер на 127, 54 евро. Според уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 113, 83 евро – разноски за заповедното и исковото производства.

Ответникът не претендира разноски.

Съдът указва на ответника, че всички дължими суми може да заплати по сметка на адвокатската кантора, посочена в исковата молба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „България Еър“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „С“, бул. „Б“ № 1 че дължи на Г. А. А., ЕГН ********** с адрес: Федерална република Германия, гр. Берлин, „МЕЛ“ № 8 сумата 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение на полет FB319 по маршрута София – Берлин на 18.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2025 г. /датата на подаване на 3 заявлението/ до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 251/16.07.2025 г. по ч.гр.д. № 448/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 30,10 евро, представляваща мораторна лихва дължима за периода 02.09.2024 г. – 16.07.2025 г., като недоказан.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „С“, бул. „Б“ № 1 да заплати на Г. А. А., ЕГН ********** с адрес: Федерална република Германия, гр. Берлин, „МЕЛ“ № 8 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 113, 83 евро – разноски за заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4