Решение № 10741 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10741 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110170483 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *******, представлявано от ААИзпълнителен директор срещу К. Т. Т. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 281,74лв., от които 203,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.04.2023г. до изплащане на вземането, и 26,24 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 28.03.2023г., както и суми за дялово разпределение: 43,83 лева - главница за периода от м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,64 лева - лихва за периода от 16.05.2020г. до 28.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19379/2023г.на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. № *********/ инст.№ *********** ИД номер: *********

Ищецът твърди, че К. Т. Т., в качеството му на собственик е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” АД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете като неоснователни. Изложени са доводи, че в протокол от ОС на етажните собственици, проведено на 18.10.2002г., на което се взима решение за монтиране на уреди за индивидуално отчитане на топлинната енергия, като етажен собственик и титуляр на партидата е посочен ЕТ „И Плюс Ни – Ив. Николова”. Именно посоченият едноличен търговец е взел решението за монтиране на уреди за дялово разпределение в имота, което навежда основателни съмнения, че собствеността върху процесния гараж се е сменила в периода от откриването на партида през 1994 г. и момента на общото събрание – 18.10.2002г. Поддържа се, че не са представени никакви доказателства, че ответникът е ползвател на имот, отопляван от ищцовото дружество, нито пък че е собственик на такъв имот към процесния период.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 11.04.2023 г. „ЮЛ“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Т. Т. за следните суми: сумите 203,03 лева (двеста и три лева и 03 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 26,24 лева (двадесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г., 43,83лева (четиридесет и три лева и 83 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,64 лева (осем лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 28.03.2023 г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово 2 разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ *********.

С разпореждане от 25.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19379 /2023г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** , т о м ****, дело №****/***г. на 28.04.1993 г. К. Т. Т. е закупил гараж, находящ се в гр. София, АДРЕС Представено от удостоверение от ГИС София с изх. №****/05.07.2011 г., видно от което жилищна сграда** с три *, нанесена с планоснимачен номер *в кадастрален лист *по плана на м. „Л“, находяща се на АДРЕС има следния настоящ адрес: АДРЕС С молба-декларация от 16.08.1994 г. К. Т. Т. е поискал от ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС Видно от представения протокол от проведеното през на 18.10.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 21.10.2002 г. между „ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДЕРС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ЮЛ“ ЕАД – възложител и „ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени по делото са общите фактури от 31.07.2020 г., 30.06.2021 г. и 30.06.2022 г.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, 3 климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****, том ***, дело №***/****г. и удостоверение от ГИС се установява, че от 28.04.1993 г.ответникът е едноличен собственик на топлоснабдения имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ЮЛ“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.