Решение № 1511 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106878 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: с. Р., чрез процесуален представител адв. Д. В. М., съдебен адрес: гр. П., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., и срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., ап. *, представлявано от П.Б.Д.управител, с която се иска прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № ***/21.03.2023 г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП, както и прогласяване за нищожен сключеният между ищцата и „Файненншъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ***/21.03.2023 г., на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/21.03.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил заемната сума от 3200 лева, като ищцата се е задължила да върне сумата, ведно с лихва, или общо 3500 лв.

С оглед спазването на чл.4 от договора, ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са сключили договор за предоставяне на поръчителство № ***/21.03.2023 г., с който последното обезпечава договора за заем, а ищцата следа да му заплати за поръчителството възнаграждение в размер на 2200 лв.

На първо място, счита договора за паричен заем за нищожен, тъй като в него е 1 посочена единствено стойността на ГПР, без да е ясен конкретният начин, по който той се формира, съответно остава неясно дали възнаграждението за поръчителство е включено в него и дали са включени допълнителни разходи. Твърди се, че възнаграждението е елемент от общия разход по кредита и следва да бъде включено в ГПР, тъй като предоставянето на поръчителство е условие за сключването на договора за кредит, като включването на възнаграждението в ГПР би довело до надвишаване на законоустановения му размер.

Посочва, че дружеството- кредитодател е едноличен собственик на капитала на поръчителя, т.е. те са свързани лица, като възнаграждението на поръчителя всъщност представлява скрита печалба за кредитора. Неправилното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и води до неравноправен характер на договорните клаузи. Евентуално, счита клаузата на чл.4 от договора за паричен заем за нищожна, на основание чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. Съображенията са в насока, че в посочената разпоредба е предвидено условие за предоставяне на заема- ищцата да сключи договор за поръчителство и то с избрано от кредитора дружество. Това води до накърняване на добрите нрави и цели не само да овъзмезди, но и да обогати при възнаграждение за поръчителство в размер от 60% от отпуснатия заем. Отделно от това клаузата е и нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност, както и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като неравноправната клауза не е индивидуално уговорена, а част от предварително създадени условия.

Твърди се още, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като с него се накърнява принципът на добрите нрави. Това е така поради значителната нееквивалентност на насрещните престации- възнаграждението представлява повече от половината от отпуснатия кредит, като то е дължимо без каквато и да е насрещна престация и на дружество, избрано от кредитора. Отделно от това договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, и води до неравновесие в правата на страните.

Ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в законоустановения срок е подало писмен отговор, с който счита исковете за недопустими и неоснователни. Твърди, че те са насочени срещу ненадлежни ответници, тъй като поради неизпълнение от страна на ицщцата, вземанията са заплатени от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който преди предявяване на исковете ги е прехвърлил с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което липсвало правен интерес от водене на делото срещу сочените за ответници.

Оспорва ищцовите твърдения за недействителност на договора за паричен заем, поради неспазване на императива на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР отразявал общите разходи по кредита, като липсвало законово изискване за разписване на методика при формирането му в договора. Твърди, че не следвало в ГПР да се включва уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство, защото в договора за паричен заем нямало изискване за сключване на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, не било посочено лице, 2 избрано от дружеството-кредитодател, съответно размер на възнаграждението му, както и обезпечаването на заема не било условие за отпускане на кредит. Това е така, тъй като ищецът се бил съгласил в тридневен срок да предостави измежду няколко вида обезпечения, като сам е избрал именно поръчителство от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, въпреки, че е можел да посочи и друго лице-поръчител. Отделно от това то представлявало вземане, което се дължало след сключване на главния договор и било предмет на отделен договор, като не споделя твърденията за заблуждаваща търговска практика, позовавайки се на практика на СЕС.

Възразява и срещу твърдението, че клаузата на чл.4 от договора е недействителна, тъй като ищецът не е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство именно с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Това е станало по негова воля, като единствено условие е поръчителят- юридическо лице да е одобрено от кредитора. На ищеца е била предварително предоставена информация, като излага подробни съображения за това.

Ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в законоустановения срок, е подало писмен отговор, с който счита исковете за недопустими и неоснователни. Излага идентични съображения за липсата на пасивна процесуална легитимация и на двамата ответници. Посочва, че сключеният между него и ищцата договор за предоставяне на гаранция бил възмезден, тъй като това му била дейността по занятие, която извършва- да сключва гаранционни сделки срещу заплащане, поради което било неоснователно твърдението, че договорът противоречал на принципа на справедливостта. Оспорва твърденията на ищеца, че договора за предоставяне на гаранция бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави, като подробно излага съображения за това. Твърди, че договорът не противоречал и на добросъвестността, тъй като клаузите били посочени ясно и разбираемо. Отделно от това спрямо договора не били приложими разпоредбите на ЗПК, доколкото това не бил договор за потребителски кредит, а двете ответни дружества били самостоятелни правни субекти, макар дружеството- гарант да било дъщерно на кредитора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По направените възражения за недопустимост на претенциите съдът се е произнесъл с нарочно определение, с което е приел същите за неоснователни.

Не се спори по делото, че на 21.03.2023 г. между ищцата и първия ответник е сключен договор за паричен заем № *** за сумата от 3400 лв., получена от ищцата. От представеният екземпляр се установява, че са уговорени следните параметри: срок на погасяване- 12 месечни вноски, фиксиран годишен лихвен процент- 40%, ГПР- 49,02 %.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни от сключването на договора, да предостави на заемодателя едно измежду следните обезпечения: две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на определени условия; банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата на заема, със срок на валидност- 30 дни след крайни срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя дружество- гарант, което 3 предоставя гаранционни сделки.

Прието е за безспорно и обстоятелството, че между С. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/21.03.2023 г. към така сключения договор за паричен заем, с уговорено възнаграждение в размер на 1759,20 лв., платимо разсрочено към всяка погасителна вноска. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, първият ответник е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане възнаграждението на поръчителя, като с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към поръчителя.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал.2 предвижда, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3 визира, че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само 4 чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая в процесния договор за паричен заем е посочено, че ГПР е в размер на 49,02%. Двете ответни дружества твърдят, че договора за поръчителство е самостоятелно облигационно правоотношение и възнаграждението по него не следвало да бъде включено при формирането на ГПР, което становище съдът не споделя. По делото не се ангажираха доказателства, че този договор действително не е задължително условие за отпускането на кредита, както и че услугата действително е била предоставена след изрично заявено желание на кредитополучателя, който е изразил волята си, извършвайки информиран избор дали да се възползва от тази услуга и ако се възползва какво следва да плати за това. Видно е и не е спорно, че възнаграждението по договора за поръчителство е включено в общата дължима сума и в тази връзка съставлява разход по кредита, и следва да участва при формирането на ГПР. Договорът за поръчителство няма самостоятелно значение, а същият е в неразривна връзка с договора за кредит. В този смисъл не се споделя твърдението, че съставлява самостоятелно правоотношение, което не засяга разходите по сключването на договора за кредит.