Решение № 232 от 01.11.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Враца, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500388 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 5518/24.08.2023 г., подадена от В. Т. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ.Козлодуй, обл. Враца, ***, чрез адвокат Ж. Д. Д. от АКХасково, против решение № 228/21.04.2023 г. по гр.д. № 438/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй , в частта, с която са отхвърлени предявените от нея срещу Гаранционен фонд, ЕИК ***, с адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ за неимуществени вреди за сумата от 1 000 лева до 6 000 лева и за имуществени вреди за сумата 341.63 лева, както и в частта, с която е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, гр. София разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер 833.40 лева.

Жалбоподателката твърди, че решението на Районен съд - Козлодуй в отхвърлителната му част е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния 1 закон, необосновано и постановено в противоречие с константната практика на съдилищата в страната, поради което следва да бъде отменено. Счита, че пред първоинстанционния съд по категоричен начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че е нарушил принципа за справедливост, като е определил изключително занижен размер на обезщетение, който не съответства на претърпените от нея болки и страдания, техния вид, характер и интензитет, поради което и не може да репарира преживените от нея травматични увреждания. Поддържа, че от изготвената автотехническа експертиза е установено, че дори при поставен предпазен колан, имайки предвид механизма на ПТП-то - страничен и удар отзад, тя пак би получила кръвонасядане и оток в областта на десен глезен и кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош в дясно, тъй като инерционните сили действат назад и настрани. Предвид гореизложеното счита, че като е отхвърлил предявения иск за сумата над 1000 лева, ведно със законната лихва, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в атакуваната част, а предявеният иск уважен в размер до 6 000 лева. Жалбоподателката счита също, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за сумата 341.63 лева, тъй като не е спорен факта, че именно във връзка с претърпяното ПТП е посетила съдебен лекар, който й е издал съдебно-медицинско удостоверение, за което тя заплатила сумата 50 лева. По отношение на останалите разходи, представляващи имуществени вреди, изтъква, че не следва да се кредитира единствено и само заключението на вещото лице, което не се е съобразило със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, още повече, че същото е разпитано при нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд Козлодуй, в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 1 000 лева до сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания и в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 341.63 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и да постанови решение, с което осъди ответника - Гаранционен фонд, гр. София, да й заплати 2 допълнително сумата 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 341.63 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.12.2021 год. - изтичане на 15 - дневния срок от датата на предявяване на претенцията, до окончателното изплащане на обезщетението, като й присъди и направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски. Моли също така съдът да отмени решението и в частта, с която е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, гр. София сумата 833.40 лева.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Гаранционен фонд, ЕИК ***, чрез пълномощник адв. Е. Г. от АК-Враца , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Твърди, че във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на първоинстанционния съд, а само неуважени твърдения от страна на ищцата.

Намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение, като постановено при пълнота на доказателствата и съобразено с трайната съдебна практика на съдилищата. Поддържа, че правилно Козлодуйският районен съд е приел, че в хода на производството е установено по безспорен начин, че ищцата се е возила на задната седалка на лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН ВР ***, без поставен обезопасителен колан. Счита, че районният съд е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че за получените от ищцата кръвонасядания и отоци няма данни за проведено лечение и към датата на делото ищцата е възстановена от травмите и физическото й състояние е добро; че причинените увреждания на ищцата не се характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, че срокът на възстановяване е бил 7-10 дни и не се изисква и не е проведено никакво лечение; че съдът се е съобразил и с установеното от СМЕ, че няма причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и оплакванията на ищцата, а всички те са във връзка със стари заболявания на гръбначния стълб /ошипяване/ и на бъбреците. Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на Козлодуйския районен съд, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - М. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.

Козлодуй, ***, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем 3 съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Козлодуй е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и акцесорни искове за заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения с правно основание чл. 558, ал.1, изр. второ вр. с чл.497, ал.1 КЗ.

Претенцията на ищцата В. Т. Х. против Гаранционен фонд е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000.00 лева и за имуществени вреди в размер 341.63 лева, причинени й в качеството на пътник в лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ВР *** СК, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.09.2021 г. на път III-101 между селата *** и *** в Община Козлодуй и реализирано от виновния водач М. В. Г., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Фолксфаген Голф“, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 8.12.2021г.

- датата на изтичане на 15-дневния срок от датата на предявяване на претенцията пред Фонда, до окончателното изплащане на сумата. Като неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на ПТП-то, в исковата молба са посочени увреждания на здравето, изразяващи се в кръвонасядания; оток по тялото и долен крайник; световъртеж от централен произход; увреждания на брахиалния плексус; увреждания на лумбосакралния плексус; пареща болка в тила и по гръбнака; изтръпване и слабост в крайниците, таза и ходилата; отпадналост и умора.

Ответникът Гаранционен фонд в отговора на исковата молба е оспорил исковете по съображения, че не е пасивно легитимиран по иска за обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е изпълнена пред него извънсъдебната процедура по чл. 558, ал.5 от КЗ относно целия размер на претендираната с исковата молба сума, а само за 50.00 лева. Оспорил е механизма на ПТП, причинените на ищцата неимуществени вреди и техния размер, както и претенцията за лихви и началният момент, от който същите се дължат. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищцата с твърдения, че е била без поставен обезопасителен колан.

Конституираният в производството като трето лице помагач на ответника М. В. Г., ЕГН **********, не е оспорил исковете.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изпълнени съдебно-медицинска и съдебноавтотехническа експертизи.

Въз основа на събраните доказателства, анализирайки приложението на 4 нормите на чл. 558, ал. 5 и чл. 380 от КЗ , в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е допустим, с оглед спазване на изискването на чл.380 КЗ, че с оглед сключеното споразумение от 26.01.2023г. по НОХД № 21/2023г. по описа на Районен съд Козлодуй, извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца - третото лице М. Г., са установени, както и че от заключението на СМЕ са установени вредите, причинени на ищцата, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП, поради което искът за неимуществени вреди е доказан по основание. По отношение неговия размер, прилагайки нормата на чл.52 ЗЗД и съобразявайки характера, интензитета и продължителността на причинените увреждания, както и краткият срок за възстановяване, районният съд е приел, че справедливото обезщетение в случая е 1000 лева. Първоинстанционният съд е приел също, че не е налице съпричиняване с оглед липсата на спор относно обстоятелството, че ищцата не е била поставила обезопасителен колан, както и че това обстоятелство, според СМЕ, не е повлияло на получаването на уврежданията й. В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел също, че иска за имуществени вреди е допустим само по отношение претенцията от 50 лева, за която по делото безспорно е установено, че е спазено изискването на чл.380 КЗ, а в останалата претендирана част на това обезщетение над 50,00 лева до 341.63 лева, иска е недопустим, поради неизпълнение на изискването на чл.380 КЗ. С диспозитива обаче съдът е отхвърлил иска в целия предявен размер като неоснователен, поради недоказване на пряка причинно-следствена връзка между направените разходи за лечение и процесното ПТП от 26.09.2021г. С оглед основателността на претенцията за неимуществени вреди, съдът е приел, че на уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на постановения отказ на Гаранционен фонд - 14.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.