Решение № 17 от 19.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. *, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500343 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .

Жалбоподателят Национална потребителна кооперация /НПК/ на слепите в България чрез адвокат М. П. с подадена на 20.05.2025г. жалба атакува Разпореждане от 25.04.2025г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС *, с което са оставени без уважение исканията му за признаване и приемане за плащане разноски по изпълнителното дело и възлагането им за плащане на трето на изпълнението лице.

В жалбата са изложени твърдения, че са налице две решения на Окръжен съд *, с които съдебният изпълнител се задължава да продължи изпълнителни действия по събиране на дължимата сума на кооперацията като взискател, постановени по в.гр.дело № 315/2022г. и по в.гр.дело № 331/2018г. , които решения не се изпълняват от ДСИ. Поддържа също така неправилно конституиране на длъжник по делото, което не е съобразено с искането на взискателя. Оспорва се приетия от съдебни изпълнител въз основа на заключение на вещо лице размер на вземането, включващ и разноските по изпълнението, като поддържа, че в дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя по изп.дело № 1-216/2018г., както и разноските по изп.дело № 2-53/2016г. . Твърди, че дължимите разноски по изп.дело № 2-364/2020г. са в размер на 2055.37 лева, към която сума следва да се прибавят и разноските по изп.дело № 1-216/2018г. в размер на 1106.32 лева, както и тези по изп.дело № 2-53/2016г. от 2837.90 лева и общо дължимите разноски от третото лице са 1

5989.71 лева, а не приетите от ДСИ . Твърди се, че към 11.07.2023г. размерът на дълга по изпълнителния лист е 8440.52 лева главница, 18647.60 лева лихва и 5989.71 лева разноски или общо сумата 33077.83 лева. Преведената от П.П. на тази дата сума е в размер на 27605.33 лева, с която по правилото на чл. 76 ЗЗД за платени разноските изцяло, лихвата, както и част от главницата, като е останала за събиране главница от 5472.45 лева, върху която се дължи и лихва за забава за времето от 12.07.2023г. – 30.04.2025г. в размер на 1267.63 лева, неплатена . В дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител. Всички разноски, които взискателят е направил са по искане на съдебния изпълнител и следва да бъдат платени от П.П., както предвижда разпоредбата на чл. 79 ГПК. Прилага рекапитулация на дължимите по делата суми към 30.04.2025г..Иска се от съда да постанови решение, с което да разпореди на ДСИ да уважи претенциите на взискателя за разноски и продължи изпълнителните действия за плащането на дължимите суми на взискателя.

Конституираните на основание чл. 429,ал. 2 от ГПК като наследници на Ц.Е. длъжници по изпълнението Р. П. и И. П., не вземат становище по жалбата. Съобщенията до същите са връчени при условията на отказ за получаване.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя , обясненията на съдебния изпълнител и приложеното изпълнително дело № 2-364/2020г. на СИС при РС * и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата на взискателя е подадена в двуседмичния срок от съобщаване разпореждането на ДСИ от 25.04.2025г. , с което е оставено без уважение искането му за признаване в тежест на длъжника разноски по изпълнението.

С обжалваното разпореждане, постановено на 25.04.2025г. и изискано от въззивния съд, поради неприлагането в приложеното по делото копие на изп.дело № 2-364/2020г. , съдебният изпълнител е оставил без уважение искания на взискателя, заявени с молби от 24.03.2025г. и от 14.04.2025г. за признаване и приемане за събиране претендираната сума в размер на 6740.08 лева, в т.ч. 5472.45 лева главница, ведно със законна лихва от 11.07.2023г. до 30.04.2025г. в размер на 1267.63 лева, както и за предприемане изпълнителни действия за събирането на тази сума от трето на изпълнението лице. От мотивите на обжалваното разпореждане, както и от съдържанието на молбите, по които е постановено, включително доводите, поддържани в подадената жалба, се установява, че взискателят изразява несъгласие с размера на разноските, които съдебният изпълнител е признал за събиране от длъжника по изпълнението.

Жалбата е подадена в срок, а предвид определението на Апелативен съд София № 3444/29.12.2025г. по в.ч.гр.дело № 3247/2025г. по описа му е и допустима за разглеждане .

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу неправилни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на 2 атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнително дело № 2-364/2020г. на СИС при РС * е образувано по молба на НПК на слепите от 09.12.2020г. , подадена чрез адвокат М. П. въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2004г. , издаден от Районен съд * по НДОХ № 385/2003г. , според който Ц.Е. е осъдена да заплати на НПК на слепите в България сумата 7782.63 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със законна лихва от 10.07.2002г. и 200 лева разноски. В молбата за образуване на делото като длъжник е посочено лицето П.П. от гр. *. С разпореждане от 09.12.2020г.

ДСИ е оставил молбата без движение с указания за посочване надлежния според изпълнителни лист длъжник Ц. Е . За периода от образуване на делото на 09.12.2020г. до 25.06.2021г. извършваните по делото действия са касаели конституиране на надлежен длъжник по делото със съответни указания до взискателя за установяване наследниците на Ц.Е. , за която е установено, че е починала на 03.12.2018г. , видно от приложеното на л. 33 от изпълнителното дело удостоверение за наследници. Преките й такива И.Л. и К.И. , първоначално конституирани като длъжници на основание чл. 429,ал. 2 от ГПК , след връчване поканите за доброволно изпълнение, са представили удостоверения, че са се отказали от наследството на Ц.Е., като е установено, че след отказа им законен наследник се явява Й.П., сестра на Ц.Е.. С разпореждане от 25.06.2021г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл. 429,ал. 2 от ГПК Й.П. като длъжник по изпълнението, като ПДИ й е връчена юли 2022г. при отказ за получаване. С разпореждане от 05.10.2022г. съдебният изпълнител е насрочил за 17.11.2022г. опис на възбранен за обезпечаване вземането на взискателя недвижим имот, като с разпореждане от 04.11.2022г. /л. 178/ са признати разноски на взискателя 316.42 лева, а с разпореждане от 21.11.2022г. са признати още 11.10 лева разноски. С молба от 27.02.2023г. Й.П. е уведомила ДСИ, че се е отказала от наследството на сестра си Ц.Е. с представени доказателства за вписан на 10.02.2023г. отказ.

По молба на взискателя с разпореждане от 05.06.2023г. като длъжници по делото са конституирани наследници на Ц.Е. от следващ ред на наследяване –И. П. и Р. П.. С молби от 19.06.2023г. така конституираните наследници са заявили, че не са приели и няма да приемат наследството на Ц. Е.. С молба от 28.06.2023г. взискателят е поискал като длъжник по делото да се конституира П.П. като собственик на възбранения недвижим имот, която молба е оставена без уважение от ДСИ. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 435 и сл.

ГПК, като с решение № 199/18.09.2023г. по в.гр.дело № 297/2023г. на Окръжен съд * отказът на ДСИ да конституира като длъжник П. П. е потвърден. Поради отводи на съдебните изпълнители при РС *, делото е разпределено на ДСИ при РС *. С молба от 11.07.2023г.

П.П. е представил платежно нареждане за преведена по сметка на взискателя сума в размер на 27 605.38 лева, дължима по изпълнителното дело. С разпореждане от 04.10.2023г. е назначена експертиза за установяване размера на дълга към 11.07.2023г. . Депозирано е заключение на вещо лице Г.А., според което към 11.07.2023г. дължимата по изпълнителното дело сума е в общ размер 27 605.38 лева, включваща главница 7782.63 лева, законна лихва върху главницата за периода 10.07.2002г- 11.07.2023г. - 18 533.15 лева и разноски по изпълнението от 1289.60 лева. С молба от 01.12.2023г. взискателя чрез пълномощника си по 3 делото е оспорил заключението с твърденията, че разноските по изп.дело № 1-216/2018г. от 1106.32 лева и по изп.дело № 2053/2016г. от 2837.90 лева не са включени като дължими в заключението. Посочено също разминаване между сумата на разноските, посочена в обстоятелствената част на заключението и крайната такава.Към молбата са приложени доказателства за извършените разноски със списък на същите за периода 2008-2023г. . С разпореждане от 17.01.2024г. съдебният изпълнител е приел искането на взискателя за включване като дължими разноските, които е направил по предходни образуване изпълнителни дела за неоснователно, като е приел, че по изп.дело № 2-364/2020г. дължимите на взискателя разноски са в размер на 1289.60 лева. Това разпореждане е обжалвано от взискателя, като с влязло в сила определение № 311/28.05.2024г. на МОС по в.гр.дело № 169/2024г. жалбата е приета за недопустима. С молба от 24.03.2025г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да продължи изпълнителни действия по събиране на дължимата на взискателя сума с твърдения, че е останала неплатена главница от 6034.59 лева, дължима ведно със законна лихва от 440.63 лева за периода 12.07.2023г.-29.02.2024г. . По указания на ДСИ с молба от 14.04.2025г. взискателят е посочил начина на формиране като дължима сумата от 6034.59 лева главница. С обжалваното разпореждане от 25.04.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение исканията на взискателя заявени с молбите от 24.03.2025г. и от 14.04.2025г. за признава и приемане за събиране сума в размер на 6740.08 лева, включваща 5472.45 лева главница и законна лихва от 11.07.2023г. до 30.04.2025г. в размер на 1267.63 лева, както и да се извършат изпълнителни действия за заплащането й от собственика на закупен на търг недвижим имот, възбранен в друго изпълнително производство като обезпечение на вземането на взискателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предвид поддържаните в жалбата доводи, съобразно молбите на взискателя от 24.03.2025г. и от 14.04.2025г., то основаният спорен въпрос е дали сумата от 27 605.38 лева, внесена по сметка на взискателя от трето на изпълнението лице П.П. на 11.07.2023г. е достатъчна за погасяване дължимите по изпълнението на взискателя суми. Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист вземането на взискателя е в размер на 7782.63 лева главница, ведно със законна лихва от 10.07.2002г. , както и 200 лева разноски по НДОХ № 383/2003г. , по което е издаден изпълнителният лист. Не се спори от взискателя и е установено от заключението по назначената в изпълнителното производство съдебносчетоводна експертиза, че към 11.07.2023г. по изпълнителния лист непогасена с плащане е изцяло главницата, ведно със законна лихва в размер на 18 533.15 лева. Според същото заключение разноските, които взискателят е направил в хода на изпълнителното дело № 2364/2020г. са в общ размер 1289.60 лева, включващи 33.13 лева държавна такса за образуване изпълнителното дело и удостоверение /25.13 лева такса за образуване на дело + 8 лева такса за издадено удостоверение за наследници/ , 18 лева платени д.т за съд. удостоверение и удостоверения за наследници и родствени връзки, 61.50 лева д.т и преводна такса за опис, 256.42 лева , включваща депозит за вещо лице 202.97 лева, 40 лева такса 4 скица, 10 лева такса удостоверение данъчна оценка и разходи за копирни услуги, 11.10 лева такси към АВ, 19 лева такси, внесени на 28.06.2023г. за удостоверения за наследници и родствени връзки, 91.95 лева депозит за вещо лице по счетоводна експертиза, 800 лева адвокатско възнаграждение. Видно от делото по отношение на всички включени в заключението като разноски дължими суми е налице съответен акт на съдебния изпълнител, с който се признават за плащане от длъжника разноски на взискателя. С разпореждането за образуване изпълнително дело са признати разноски 33.13 лева д.т. и такса удостоверение за наследници, както и 800 лева адвокатско възнаграждение, с акт от 04.11.2022г. са признати общо 316.42 разноски, включващи д.т. опис и преводна такса 61.50 лева, депозит вещо лице и преводна такса 202.97, такса скица 40 лева, такса удостоверение данъчна оценка 10 лева и копирни услуги. С разпореждане от 21.11.2022г. са признати такси 11.10 лева справки имотен регистър, а с разпореждане от 29.06.2023г. са признати 19 лева такси удостоверения.