Решение № 202 от 06.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500241 по описа за 2023 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №43/24.01.2023г. по гр.д. №825/2022г. С. районен съд е признал за установено по отношение на Д. Х. Р.,че дължи за плащане на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ 121604974,седалище и адрес гр.С., бул.“Дондуков“ №3, на основание т.3.1. от Договор № 616-0032-2166091/17.06.2021г. в размер 1 663,20 лева, от които: 1 584 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева) - размер на сумата по т.1.1 представляващи разходи за провеждане на обучение, заплатени на ДП „БГЦПО", клон С., и 79,20 лв. (седемдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляващи 5 % неустойка върху сумата по т.1.1. от Договора; мораторна лихва в размер на 96, 10 лв. (деветдесет и шест лева и десет стотинки) за периода от 08.10.2021 г. (датата, в която длъжникът е изпаднал в забава) до 05.05.2022 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение), ведно със законна лихва за периода от дата на подаване на заявлението 05.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 276 от 06.06.2022 г., по ч.гр.д. № 413/2022 г. по описа на Районен съд - гр. С..Със същото решение е осъдена Д. Х. Р. да заплати на Агенция по заетостта, гр.С. направените съдебни разноски в заповедното производство 25,00 лева -платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото производство- 125,00 лева платена държавна такса и 50,00 лева за юриск.възнаграждение.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1762/08.03.2023г. от Д. Х. Р. чрез пълномощника и адв.П.М. против решение № 43/24.01.2023г.постановено по гр.д.№ 825/2022г. по описа на районен съд –С.,което намира ,че е незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон.Счита ,че районния съд неправилно и незаконосъобразно е приел ,че между страните не е спорно и се установява от представеното заверено копие от договор №616-0032-21- 66091/17.06.2021г.възникналото между страните ,-- Агенция по заетостта, чрез Бюро по труда гр.С., в качеството на възложител, и Д. Р., като обучаем, за професионално обучение съгласно утвърдения национален план за действие по заетостта /НПДЗ/ за съответната година по професия „Хлебар- сладкар", специалност „Декорация на сладкарски изделия", за периода от 23.06.2021г. до 21.10.2021г. /чл.1.1. от договора/.Изцяло оспорва този правен извод на съда. С подадения отговор на исковата молба счита ,че ясно е посочено, че се оспорва същата. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че се оспорва и сключването на договора, тъй като същият договор е сключен между Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ С. представлявано от нейният и.д.директор С.М. и упълномощено лице по чл.13 , ал.З, т.1 от ЗФУКПС -Валентина Пашкулева, но на последната страница от същият договор за възложител има подпис на Валентина Пашкулева и на непознато за жалбоподателката лице - К.К., което лице се различава от лицето С.М.. Твърди ,че към исковата молба не се представят никакви доказателства, защо договора вместо от г-жа С.М. е подписан от лицето К.К. и няма развити никакви съображения в исковата молба и никакви твърдения в тази насока. Оспорва представителната власт на г-жа К.К. и смята , че същата е нямала право и правомощия да подписва такива договори.

Следователно счита ,че не е доказано по безспорен начин, че договора от страна на възложителя е подписан от лицата, които реално имат право и правомощия да го подписват което пък от своя страна поражда съмнение за неговата валидност, юридическа сила и правопораждащи задължения .Поради това намира ,че процесния договор е нищожен, защото е сключен и подписан от лице нямащо право и делигирана представителна власт. Към исковата молба не се представят никакви заповеди за заместване и никакви пълномощни за правата на г-жа К.К.. Счита ,че районния съд не е обърнал внимание на тези факти и обстоятелства и това е довело до това той да издаде това незаконосъобразно и неправилно решение, което счита ,че следва да се отмени.

Счита ,че клаузата ,посочена в чл.3.1 от договора е нищожна и моли Окръжен съд-С. да прогласи нейната нищожност. Нищожността на чл.3.1 от договора е породена от факта, че тази клауза противоречи на морала и добрите нрави. Твърди ,че същата неустойка е прекомерно висока и противоречи на добрите нрави и на морала.Съгласно чл.3.1 от договора:

Обучаемият при неизпълнение на задълженията си по т.2.2.1 дължи неустойка в размер на направените разходи по т.1.1 , ведно със 5% върху тази сума.

Цената посочена в т.1.1 от твърденият договор е в размер на 1584 лв.( това е цената за целият курс), но твърди ,че тя не е платена от Бюрото по труда 2 наведнъж, а е заплатена на два пъти : Авансово плащане на 23.06.2021г. съгласно фактура № **********/23.06.2021 г. и окончателно плащане по фактура № ***/29.10.2021г.Твърди ,че така уговорената в тази клауза неустойка протовирочи на добрите нрави, защото с нея се цели от страна на възложителя да се постигне свръх обезпечение, което по закон, а и от гледна точка на морала и добрите нрави счита ,че недопустимо. Второ Сумата по т.1.1 от твърденият договор се заплаща на два пъти.Реално според твърденията на ищеца ответничката Р. е приключила участието си в курса на 28.09.2021г. видно от писмо е изх.№ 311/28.09.2021г. Задава си въпрос защо след като едно лице не следва да продължава курса, а следва да отпадне от курса, защо за същото това лице като възложител се извършва плащане в самият краен период ,в който е трябвало да приключи курса за обучение.

Твърди ,че Р. е посещавала голяма част от курса и прави искане пред съда , ако съда не приеме твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, то моли съда алтернативно да приложи чл. 92 , ал.2 от ЗЗД и намали исканата неустойка. Счита ,че е видно от приложените с исковата молба заверени копия от присъствени форми за месеците юли и август на 2021г. Д. Р. има — за м.юли 2021г. 11 присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е присъствала на половината от присъствените дни ,за месеца, за месец август 2021г. има 9 присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е присъствала на повече от половина от организираните дни. За тези отсъствия няма данни Р. своевременно да е уведомила възложителя и да е посочила уважителни причини, и което да е подкрепено е доказателства. При съпоставка на определените в договора за обучение учебните часове, които лицето трябва да премине, с учебните часове, в които действително е присъствало е видно, че г-жа Р. още в края на месец август 2021 г. има повече от 20 % на сто отсъствия за целия период на обучението. Към настоящия момент в Дирекция „Бюро по труда" - гр. С. ,че не са представени доказателства, оправдаващи отсъствието обучаемото лице. Също така няма постъпили писмено документи, удостоверяващи, че лицето се отказва от обучението. Твърди ,че изцяло оспорва този правен извод на районния съд и считаме че той е незаконосъобразен и неправилен. Това е така защото в чл.

1.1 от твърдения договор се говори за учебен график. Твърди ,че нито към исковата молба нито в самото производство пред районен съд -С. такъв учебен график за посоченият период не е представян и реално без представянето на същият намира ,че не е възможно съда да прецени дали са спазени от страна на Р. учебните часове на твърделият курс или не. Счита ,че това , че се представят присъствена форма не е достатъчно, защото в учебният график ясно са показани всички учебни часове, които трябва да премине лицето, а присъствената форма показва къде тя е присъствала или не е присъствала. Твърди ,че районния съд незаконосъобразно и неправилно не е обсъдил представените от Р. писмени доказателства както и обясненията и че тя реално е посетила Бюро по труда С. ,ясно е заявила, че иска да се откаже от въпросният курс, но служителите в бюрото не са искали да и дадат необходимото за това заявление и са отказали да приемат нейната заявка, че се отказва от курса. Счита ,че районния съд неправилно и незаконосъобразно 3 не е обърнал внимание на възражението на Р., че разходите, които са направени за нея в рамките на обучението са по- малко от сумата по исковата претенция. Непроизнасянето по това нейно възражение счита ,че също влече порочност на самото обжалваното решение. Намира ,че неправилно и незаконосъобразно съда е осъдил доверителката му да заплати на ищеца неустойка в искания размер, като освен неустойката прибавя и мораторна лихва за период от 08.10.2021г. до 05.05.2022г. , както и прибавя и допуска и лихва за забава в размер на законната лихва, считано от дата на исковата молба до окончателното и плащане. По закон не е допустимо да се начислява лихва (нито мораторна, нито за забава ) върху вземане което представлява по естеството си и по искането си неустойка по договор. Това счита ,че е недопустимо и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно

В исковата молба, се прави твърдение, че ищеца е сключил с ДП БГЦПО-гр.С. рамков договор № 001-0001-21-66-090 за реализация на двугодишен план за обученията , като предмета на този договор е:

Повишаване на пригодността за заетост на безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда. Счита ,че това твърдение в исковата молба е останало изцяло недоказано, защото посочения договор нито е представен пред първа инстанция нито са ангажирани доказателства във връзка с него. Но от неговият предмет става ясно, че се цели да се повишава пригодността на заетост на безработни лица от групите в неравностойно положение. От тук моли въззивния съд да обърне внимание на въпроса , изобщо ответничката Р. отговаряла ли е на това условие (да бъде от групите в неравностойно положение ) и дали изобщо е трябвало да бъде включвана в курса за обучение. Счита ,че районния съд не е изследвал този Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски .Моли въззивния съд да задължи ищеца да представи учебен график(посочен в т.1.1 от твърденият договор ) представен му от ДП БГЦПО клон С., който е необходим за яснота по делото какви и колко са били учебните часове предвидени в него касаещи твърденият курс.

Постъпил е в законният срок писмен отговор на въззивната жалба с вх.№3180/21.03.2023г. от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, гр.С. чрез юриск.

И.Д. ,която изцяло оспорва въззивната жалба като счита същата за недопустима, неоснователна и необоснована. Счита, че решението на първостепенния съд е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е обосновано. Намира ,че първостепенният съд правилно е приел, че в настоящия случай е възникнало валидно облигационно правоотношение между Агенция по заетостта и Д. Р. въз основа на сключен Договор № 6160032-21-66091 от 17.06.2021 г. Възражението за нищожност на договора, повдигнато от въззивника намира ,че е недопустимо и неоснователно. С оглед характера на въззивното производство, счита, че е недопустимо, алтернативно неоснователно и необосновано едва пред въззивния съд за пръв път да се прави възражение за нищожност на сключения договор, както и да 4 се „тълкува, че се оспорвал и същият", без да има изрично такова възражение от ответника в първоинстанционното производство. Твърди ,че такова възражение не е направено нито с писмения отговор пред първостепенния съд, нито в проведеното съдебно заседание. Поради това, на основание чл.

133 ГПК, във връзка с чл.131 ГПК, срокът за това възражение намира ,че е преклудиран, тъй като то не е направено своевременно. Намира ,че е неоснователно възражението на въззивника, че лицето К.К. е нямало право и правомощия да подписва договора от името на директора на ДБТ С.. Счита ,че това възражение е направено извън срока по чл. 133, във връзка с чл.131 ГПК, поради което намира ,че не следва да бъде разгледано. Въпреки това счита, че договора е валиден и това е видно от него. К.К. при полагането на подписа си изрично е посочила, че се подписва като изпълняваш длъжността и е цитирала номера на заповедта за заместване (№ 148/09.06.2021 г.).