Акт № 356 от 02.11.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Перник, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря АТИНА ИВ. БАНКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20261700500755 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. М. А. против Решение № 599/11.08.2026 г. по ГД № 1464/2026 г. на РС-Перник в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Е. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да бъде осъден да заплати на ищцата разликата над уважения размер от 1786.27 евро до 2744.66 евро - представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ***/14.03.2025 г.

В жалбата се развиват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение (непълнота на доклада), довело до неправилност на решението в обжалваната част. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е имал задължение да укаже на страната, че не сочи доказателства за твърдените плащания на сумата от 1 000 лв. на 10.08.2025 г. и от 874.44 лв. на 30.08.2025 г., но не го е направил. С исковата молба са изложени твърдения за пет индивидуализирани плащания по размер, осъществени на конкретни дати.

Поради тази причина съдът е следвало да даде указание, че ищцата не сочи доказателства за твърденията си за извършване на двете посочени плащания.

Последващият отказ от поисканата съдебно-счетоводна експертиза не е в състояние да отстрани нарушението.

Обосновава се, че е превратен изводът на първоинстанционния съд, че неизпълнението от ответника на указанието да представи извлечение за 1 всички получени плащания по процесния договор, при указани последици по чл. 161 ГПК, че последните не могат да заместят липсата на преки доказателства за извършените плащания.

Иска се отмяна на в обжалваната част и уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Аргументира, че не е допуснато нарушение на чл. 146 ГПК, доколкото съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест е да докаже извършените плащания и размерът на претендираната като платена без основание сума. Законът не изисква съдът да посочи предварително кои от вече представените доказателства ще кредитира и дали те ще бъдат достатъчни при окончателната съвкупна преценка. Задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК възниква, когато за твърдян релевантен факт страната не сочи доказателства. По делото ищцата е представила писмени доказателства и е поискала съдебна експертиза за точния размер на осъществените плащания.

Съдът е допуснал поисканата експертиза, но ищцата се е отказала от искането си. След като страната е посочила доказателства и съдът ги е допуснал, не може да се приеме, че е било дължимо допълнително указание.

При условията на евентуалност се оспорва, че представените доказателства доказват извършване на двете плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно в обжалваната част.

С него „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Е. М. А., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, сумата от 1786.27 евро - представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ***/14.03.2025 г., ведно със законната лихва върху уважената претенция, считано от 10.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 2744.66 евро.

За да приеме иска недоказан в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба ищцата твърди, че е извършила плащания в общ размер на 12 368.09 лв. (6323.70 евро), включващи и плащания в размер на 1000 лв. (511.29 евро) и 874.44 лв. (447.09 евро), но за последните две суми по делото не са представени платежни документи или други преки доказателства за реалното им извършване в полза на ответника.

По искане на ищцата са били допуснати съдебни експертизи, които са били относими именно към установяване на спорните обстоятелства по делото, включително относно плащанията, тяхното разпределение и формирането на ГПР, но впоследствие ищцата се е отказала от събирането на тези доказателства.

Неблагоприятните последици от несъбирането им следва да бъдат понесени от страната, в чиято доказателствена тежест са съответните факти.

Неизпълнението от страна на ответника на задължението по чл. 190 ГПК да представи справка/извлечение за постъпилите плащания и разпределението 2 им не освобождава ищцата от доказателствената й тежест да установи факта и размера на извършените от нея плащания. Последиците по чл. 161 ГПК подлежат на преценка с оглед всички доказателства по делото, но не могат да заместят изцяло липсата на доказателства за самия факт на плащане на конкретно твърдените суми. При това положение съдът е приел за доказани плащания в общ размер на 10 493.65 лв. (5365.32 евро), а твърдените плащания в размер на 1000 лв. (511.29 евро) и 874.44 лв. (447.09 евро) за недоказани. Посочил е, че самото твърдение за извършени плащания не е достатъчно за уважаване на иска, доколкото фактът на плащането е елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от ищеца, поради което искът е отхвърлен за разликата от 1786.27 евро до пълния предявен размер от 2744.66 евро.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад. В нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата А. не са дадени указания, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, че в изпълнение на задълженията си по процесния Договор за потребителски кредит № ***/14.03.2025 г. е заплатила на ответника „Фератум България“ ЕООД, сумите 1000 лева (511,29 евро) на 10.08.2026 г. и 874,44 лева (447,09 евро) на 30.08.2025 г.

Към исковата молба не са били приложени доказателства за извършване на двете твърдени плащания, но е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор платена ли е на ответника претендираната сума от 12 368.09 лв. (6323.70 евро), на кои дати и какви суми са преведени на ответника.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил доказаността на твърдените плащания.

С Определение № 1672/21.05.2026 г., постановено в производство по чл.

140 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в исковата молба при определен депозит в размер на 180 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението. По собствен почин съдът е задължил ответника „Фератум България“ ЕООД да представи справка/извлечение по процесния договор за кредит за постъпилите плащания и разпределението им, в 1-седмичен срок от съобщението. Като основание е посочен чл. 190 ГПК, без за него да е имало искане от ищцата. Ответникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК. Изготвен е проект за доклад, с който е разпределена доказателствена тежест. На ищеца не са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдени от него факти, включително досежно двете процесни плащания.

До изтичане на определените срокове, както и до първото съдебно заседание ищцата не е внесла депозит за изготвяне на ССчЕ, а ответникът не е представил справка относно извършените плащания по договора.

В проведеното открито съдебно заседание на 16.07.2026 г. процесуалният представител на ищцата е изложил, че последната не е имала финансова възможност в срок да внесе определения депозит. Както и че 3 предвид дадените указания до ответника да представи справка за постъпилите плащания, указаните му последици по чл. 161 ГПК и неизпълнението на указанията, не поддържа доказателственото искане за допускане на ССчЕ.

Предвид направеното изявление съдът е отменил определението, с което е допуснал ССчЕ и приел проекто-доклада, обективиран в Определение № 1672/21.05.2026 г., за окончателен.

Настоящият състав намира, че с приемането за окончателен на доклада, без на ищцата да е указано на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдените факти, че е е заплатила на ответника процесния Договор за потребителски кредит № ***/14.03.2025 г. сумите 1000 лева (511,29 евро) на 10.08.2026 г. и 874,44 лева (447,09 евро) на 30.08.2025 г., е допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така, защото доказателства в подкрепа на тези две твърдения за осъществени конкретни факти на плащане не са представени с исковата молба и след като в съдебно заседание е оттеглено доказателственото искане за изготвяне на ССчЕ, чрез която първоначално е следвало да се съберат доказателства за всички извършени плащания, съдът е бил длъжен да измени проекто-доклада като в окончателния даде изрично указание. В случая не може да бъде подминато още, че ищцата е поставена в положение на процесуална изненада с обжалваното решение, тъй като макар на ответника да са дадени служебно указания да представи справки за извършени плащания по договора потребителски кредит и указания последиците по чл. 161 ГПК, то въпреки изричното искане в откритото съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца те да бъдат приложени, съдът е отказал да го направи.

Мотивите за това не могат да бъдат споделени, тъй като смисълът на фикцията уредена от чл. 161 ГПК е именно това – да се приемат за доказани факти, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства – в случая справка за извършени плащания. Ако съдът е считал, че не е разполагал с правомощие служебно, без доказателствено искане от ищеца, да изисква подобни доказателства от ответника, то това е следвало да бъде надлежно посочено още в проведеното открито съдебно заседание, но не и да поставя ищеца в процесуална изненада, като от една страна не му укаже с доклада, че не сочи доказателства в подкрепа на процесните две плащания, от друга не отмени определението, с което е дал указания на ответника да представи доказателства за извършените плащания по договора.

Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение – непълнота на доклада, то правото за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията, че въззивницата е заплатила на въззиваемото дружество „Фератум България“ ЕООД, сумите 1000 лева (511,29 евро) на 10.08.2026 г. и 874,44 лева (447,09 евро) на 30.08.2025 г., не е преклудирано. Доколкото доказателственото искане за приобщаване като доказателства на два броя преводни нареждания за кредитен превод с № *** и *** са инвокирани с въззивната жалба, то не е преклудирано и доказателствата са допустими, предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ето защо същите бяха допуснати с Определение № 1016/23.09.2026 г.

Като съобрази представените пред въззивната инстанция доказателства - преводни нареждания за кредитен превод с № *** и ***, настоящият състав приема за доказано, че въззивницата е заплатила на въззиваемото дружество 4

„Фератум България“ ЕООД, сумите 1000 лева (511,29 евро) на 10.08.2026 г. и 874,44 лева (447,09 евро) на 30.08.2025 г. Не се приема оспорването на плащането, направено от въззиваемото дружество, тъй като в случая не се касае до частни документи, издаден от въззивницата, удостоверяващи изгодни за нея факти, а до такива, издадени от трето лице – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представляващи извлечение от информационната й система за разплащания.

От съдържанието им се установява както размерът на двете плащания 1000 лева (511,29 евро) и 874,44 лева (447,09 евро), така и датите, на които са осъществени 10.08.2025 г. и 30.08.2025 г. Посочен е получателят на плащането – въззиваемото дружество, че същото е осчетоводено и прието от последното на 12.08.2025 г. и 01.09.2026 г.