Протокол № 144 от 03.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Сливен, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100036 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Ц. М. М., редовно призована, не се явява.

Ищецът С. М. М., редовно призован, не се явява.

Двамата ищци се представляват се от адв. Н. К., надлежно упълномощен с пълномощни по делото от 30.01.2023 г.

Ответното дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв.К.Г., АК – Х., надлежно преупълномощен от АД „Г.М.“.

Третото лице - помагач М. Й. М., редовно призован, се явява лично, водeн от Затвора - Бургас.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ.К.: Поддържам исковата молба.

АДВ.Г.: Оспорвам исковата молба на съображенията, подробно посочени в отговора. Поддържам писмения отговор.

Третото лице- помагач М. М.: Нямам становище по исковата молба.

Предоставям на съда. Не желая да присъствам в залата и моля повече да не ме призовавате по това дело. Убеден съм в това си искане.

1

АДВ.К.: Не се противопоставям третото лице- помагач да се освободи от залата.

АДВ.Г.: Също не се противопоставям да се освободи от залата третото лице -помагач.

Съдът, с оглед изразеното желание на третото лице -помагач да бъде освободен от съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА третото лице -помагач М. М. от съдебно заседание.

Съдът прикани страните към спогодба, но такава не се постигна.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на делото.

В исковата молба ищците твърдят, че са законни наследници – син и дъщеря на М.С. М., починал при ПТП на 02.02.2020г, на спирка на градския транспорт в гр.Сливен, на бул.“П.Х.“, причинено от М. Й. М., който като водач на джип „Рейндж Роувър“ с рег. № ***, нарушил правила за движение по пътищата, като управлявал джипа с превишена скорост и след употреба на алкохол, изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него тротоар, блъскайки чакащия на спирката пешеходец М.С. М., който получил тежки телесни увреждания и починал на местопроизшествието.

Твърдят, че с влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020г на СлОС, подс. М. Й. М. е признат за виновен и осъден за това, че като водач на застрахования автомобил, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С. М. – престъпление по чл. 343 ал.3 предл.1,б.“Б, предл.1 вр. с 342 ал.1 НК.

Твърдят, че по отношение на управлявания от М. Й. М. автомобил е сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 01.04.2019г до 31.03.2020г С молба от 30.09.2021г. оправили до ответника своите писмени застрахователни претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М., което първоначално им било отказано, но 2 впоследствие им било направено предложение за сключване споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение на всеки ищец в размер на 110 000лв., с което предложение не се съгласили.

На 23.11.2022г., по банков път ответникът им изплатил на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.

Считат, че този размер не кореспондира с принципа за справедливост и че справедливата сума, която може да компенсира претърпените неимуществени вреди е в размер на 180 000лв за всеки един от тях, поради което претендират обезщетение за всеки ищец в размер на 80 000лв.

Твърдят, че в резултат на неправомерните действия на виновния за ПТП водач, претърпели значителни неимуществени вреди, свързани със загубата на техния баща, която била за тях непрежалима, а болката никога нямало да отмине. През годините те имали особено близка връзка с него, поддържали непрекъснат контакт помежду си, личен и по телефон и други начин, той бил опора в живота, с който се съветвали при възникнали житейски проблеми, разчитали на неговите съвети и помощ. Смъртта на баща им предизвикала у тях непреодолима мъка и отворила огромна празнина в живота, като те не можели да се възстановят напълно от преживения стрес и болка.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати сумата 30 000лв. на всеки от тях - частичен иск от общо 80 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 02.02.2020г. смърт на техния баща М.С. М., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.

131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите по отношение на увреждащия лек автомобил, валидна към датата на ПТП.

Поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 262/2022г на СлОС, счита за безспорно установено и доказано деяние, неговата противоправност и вината на дееца.

Оспорва наличието на основание на ищците да претендират и получат 3 обезщетение за неимуществени вреди, тъй като вече им било изплатено в размер на 100 000лв на всеки от тях, който размер счита за справедлив и съответстващ на претърпените вреди.

Оспорва описаните в исковата молба вреди и твърдението за изключително близка и дълбока връзка с загиналия в ПТП баща на ищците и че тези вреди изискват присъждане на обезщетение в размер на сума, надхвърляща 100 000лв на всеки от тях.

Счита, че следва да се съобразят обстоятелствата, станали известни по гр.дело № 601/2020г на СлОС, образувано по искова молба на П. Д. - жената, живяла 12 години на съпружески начала с М. М. и нейната дъщеря Д. Д., която твърдяла, че е отгледана от него, които също претендирали обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт.

Моли исковете да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани, ведно с акцесорните искове за заплащане на законна лихва.

С определение от 13.03.2023г съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси, като по искане на ответника е конституирал М. Й. М. в качеството му на трето лице-помагач.

Същият се явява в днешното с.з. и не изрази становище по исковите претенции, а пожела да бъде освободен от с.з.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявени са два частични обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на всеки иск – 30 000лв. от общо 80 000лв. обстоятелства, които се признават от ответника:

- че към датата на процесното ПТП е имало валидно сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на джип „Рейнж Роувър“ с рег. № ***,

- настъпване на застрахователно събитие, а именно, че при ПТП на 02.02.2020, в гр.Сливен, причинено от водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпила смъртта на М.С. М..

4

- че има влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020г на СлОС, с която подс. М. Й. М. е признат за виновен и осъден за това, че като водач на застрахования автомобил, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.

М..

- че е изпълнена процедурата за доброволно уреждане на спора, като ищците са отправили до ответника своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М., като преди завеждане на исковата молба на всеки ищец е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

- наличие на сключена застраховка с ответника по отношение на управлявания от деликвента автомобил, валидна към датата на ПТП.

- поради влязлата в сила присъдата за деликвента, която съгласно чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, които като елементи от фактически състав на деликта не се нуждаят от повторно доказване в настоящото производство

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищците е да докажат наличие вреда, нейния вид и размер, че е претърпяна в причинна връзка от деликта.

В тежест на ответника е да докаже твърденията и възраженията, направени в отговора на исковата молба.

Указва на третото лице-помагач, че не носи тежест на доказване.

Указва на ищците, че не сочат писмени доказателства за родствена връзка с починалото в ПТП лице М.С. М..