Решение № 361 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100512066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Н. Й. Б., чрез пълномощника адв. И. Ю., срещу решение от 07.07.2023г., постановено по гр.д.

№56283/2020г. на СРС, 31 състав, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.5, §1 от КЗПЧОС от Н. Й. Б. срещу Апелативен съд – София (конституиран като ответник на мястото на закрития Апелативен специализиран наказателен съд) за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на извършено нарушение на чл.5, §1 ЕКПЗЧ с определение от 21.08.2019г. по ВЧНД №418/2020г. на АСНС (закрит), II състав, ведно със законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Делото било решено при съществено нарушение на чл.142, ал.2 от ГПК, като съдът дал ход на делото в отсъствие на пълномощника на ищеца, въпреки невъзможността му да се яви по уважителна причина. Делото било разгледано от явно предубеден съдия, който въпреки направеното изрично искане за това отказал да се отведе. Даването на кратък тридневен срок за изпълнение на указания представлявал злонамерено отношение от страна на съдията. Посочва, че едно от 1 основните основания на защитата на Н. Б. за искането за изменение на мярката му за неотклонение било влошеното му здравословно състояние и възникналата нужда от извършване на оперативна интервенция. Въпреки това съдът отказал да допусне съдебно-медицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на ищеца и съвместимостта му с условията в следствения арест.

Изслушването на СМЕ било наложително, тъй като терапевтичните възможности на МЦ при Затвора София били изчерпани. Отказът на АСНС да допусне СМЕ бил произволен и в нарушение на чл.5, §1 от ЕКЗПЧ. Това довело до продължаване задържането на ищеца и затвърдило чувството му за липса на законност, върховенство на закона и правото, за липса на справедливост в българския съд. В него се породили чувство на безпомощност, унижение, лишаване от основни човешки права на свобода и сигурност на основата на беззаконие, необективност и злоупотреба с права.

Вследствие на това ищецът изпаднал в дълбока депресия, затворил се в себе си, отказвал да общува с близките си, изпитвал тежки душевни страдания. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Насрещната страна Апелативен съд – София, чрез пълномощника съдебен помощник Г.П., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Посочва, че взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ е влязла в сила, като производството по НОХД №2597/2019г. на СНС (закрит) не е приключило с окончателен съдебен акт.

Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Вергов, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия 2 съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.

272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. На първо място даването на указания от съдията не може да обоснове наличие на основание за отвод, а и в конкретния случай дадените указания не касаят редовността на исковата молба, а са в отговор на поискано от ищеца изменение на режима, при който е допуснат свидетеля, като доколкото се иска призоваването му, страната е следвало да посочи три имена и адрес за призоваване още с така направеното искане. Предоставеният тридневен срок за посочване на три имена и адрес за призоваване на свидетеля е разумен и не обосновава извод за наличие на негативно отношение към страната. Неоснователни са и доводите, че първоинстанционният съд е дал ход на делото въпреки наличието на уважителна причина за отсъствието на пълномощника на ищеца и направено от същия изрично искане да не се дава ход на делото, доколкото с въззивната жалба не са направени конкретни доказателствени искания, които да са били осуетени предвид невъзможността на адв. Ю. да се яви в насроченото по делото открито съдебно заседание.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5 § 3 и § 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

За да бъде уважен така предявения иск, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1)нарушение на права, предоставени му от чл. 5 § 3 и § 4 КПЗОЧС от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, субекти – разследващи органи, прокуратура или съд; 2)претърпени от ищеца вреди, които могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени; 3)наличие на причинна връзка между поведението на посочените субекти (разследващи органи, прокуратура или съд) и претърпените вреди.

За да се прецени дали е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск, трябва да се съобрази дали поведението на ответника отговаря на заложените от Европейския съд по правата на човека стандарти при приложение на чл.

5 § 3 и § 4 КПЗОЧС.

В практиката си ЕСПЧ приема, че когато обвинението е за извършване на тежки 3 престъпления от организирана престъпност, е възможно задържането да трае по-дълго (Стайков срещу България - т. 83 и Љtvrteckэ, § 58,), както и че за да бъде наложена мярка за неотклонение задържане под стража е необходимо освен "основателното предположение", че обвиняемият е извършил престъпление, и допълнителни причини (Стайков срещу България - т. 86 и Buzadji, § 95). Въпреки че посочените допълнителни причини могат да обусловят едно по-продължително задържане, те не предоставят на властите неограничени правомощия да удължават тази мярка (виж. Стайков срещу България - т. 90 и Qing, § 61). ЕСПЧ приема, че въпросните допълнителни причини с течение на времето стават все по-малко относими.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е подсъдим по НОХД №2597/2019г. на СНС (закрит), както и, че в проведеното на 10.08.2020г. открито съдебно заседание е направено искане за изменение на мярката от „задържане под стража“ в по-лека такава, като тази молба е била оставена без уважение от съда.

Съдът е изложил мотиви, че не са налице нови обстоятелства, обуславящи промяна на мярката, като е обсъдил и здравословното състояние на ищеца.

Установява се в случая, че задържането под стража на ищеца е постановено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 2, § 1, б. C от Конвенцията при обосновано подозрение за извършване на престъпление.

Предвид изложеното, от събраните доказателства не се установява в рамките на воденото срещу ищеца наказателно производство да са допуснати нарушение на правата му по чл. 5 § 3 КПЗОЧС, тъй като мярката за неотклонение е взета от надлежен съд, исканията за изменение на същата са разгледани своевременно, постановени са влезли сила съдебни актове, в които възраженията му са разгледани, като съдът е взел предвид вида, тежестта на обвинението, обемния доказателствен материал, епидемичната обстановка в страната, деянията, които засягат значими обществени интереси, опасността подсъдимия да се укрие, здравословното състояние на ищеца и предприетите мерки в тази връзка.

Неоснователни са възраженията на ищеца за допуснато нарушение на чл. 5 § 4 КПЗОЧС, тъй като от събраните доказателства се установява, че направеното от ищеца искане за изменение на наложената мярка за неотклонение задържане под стража е разглеждано своевременно от надлежен съдебен състав, който е взел предвид възраженията на ищеца, включително тези относно здравословното му състояние, становището на прокуратурата и разпоредбите на закона.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.07.2023г., постановено по гр.д. №56283/2020г. на СРС, 31 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5