Решение № 11463 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11463 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ********* при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №

20231110168865 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „ЗД **********“ АД дължи на „ЗАД ****“ АД сумата от 491.67 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „**** ****“ с рег. № РВ ****** РА вследствие на ПТП от 24.11.2018г., настъпило на републикански път II8 6 в посока от гр. ***** към гр. Пловдив, в резултат от виновното и протвивоправно поведение на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗД **********“ АД договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 149.69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2020г. до 18.05.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 27617/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „****“ на МПС- на 24.11.2018г., на републикански път II- 86 в посока от гр.

***** към гр. Пловдив настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „****“ лек автомобил „**** ****“ с рег. № РВ ****** РА и лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС, чийто водач, извършвайки завой наляво за навлизане по път с предимство, не спрял на знак „Стоп“, поради което ударил движещия се по пътя с предимство лек автомобил „**** ****“. В резултат на последния били причинени увреждания на обща стойност 2950.02 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото по застраховката лице, като сторил и разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „****“ на автомобилистите на лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски- сумата от общо 2965.02 лева, от която заплатил част, възлизаща на сумата от 2473.35 лева. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира 1 непогасената част от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът признава предявените искове.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК или друго установено със закон изключение- признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение. Процесуалният представител на ответника е признал право, с което страната може да се разпорежда, като е процедирал съобразно обема на учредената му представителна власт. В проведеното на 19.03.2025г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил искане решението да бъде постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. С оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства- арг. от нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота следва да се изясни, че признанието не противоречи на приобщените по делото такива.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува на основанието и в размера, посочени в исковата молба. Именно поради това с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав.

По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75.00 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 150.00 леваразноски за исковото производство, включващи заплатени държавни такси за разглеждане на претенциите, както и определените от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото и процесуалното развитие на същото.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗД **********“ АД, ЕИК ***, дължи на „ЗАД ****“ АД, ЕИК ****, сумата от 491.67 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „**** ****“ с рег. № РВ ****** РА вследствие на ПТП от 24.11.2018г., настъпило на републикански път II- 86 в посока от гр. ***** към гр.

Пловдив, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС, чиято деликтна отговорност в това му качеството била 2 застрахована по силата на сключен със „ЗД **********“ АД договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 149.69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2020г. до 18.05.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 27617/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД **********“ АД, ЕИК ***, да заплати на „ЗАД ****“ АД, ЕИК ****, сумата от 75.00 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 150.00 лева- разноски за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3