Решение № 282 от 07.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Добрич, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230101513 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на предявения от В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ. П. Т.област В. Т. чрез адвокат П.П. от Адвокатска колегия - В. Т. срещу А. А. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.

„**** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за сумата в размер на 6 846 лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест лева/, равностойност на сумата от 3 500 евро, дължима на отпаднало състояние – развален договор за покупко-продажба на лек марка „***“, модел **** Д“ с рег. № **** АК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По така предявената искова молба първоначално е било образувано гр. дело № 618/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С протоколно определение № 668/09.04.2021 г., на осн. чл. 118, във вр. с чл. 119, ал. 4, във вр. с чл. 105 от ГПК, съдът е прекратил производството по посоченото дело, поради направеното от страна на ответника възражение за неподсъдност на спора, и е изпратил делото за разглеждането му по подсъдност от Добричкия районен съд като е образувано настоящото дело.

1

Според изложеното в исковата молба на 15.01.2018г., страните са сключили договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил марка **** с рег. №****, с рама № *****, с двигател № *****. Уговорената продажна цена е била в размер на 6 900 €, платими 3 500 € в деня на сключване на договора, а остатъка от 3 400 € е следвало да се заплатят до 22.01.2019г. Ищецът е поискал да се явят пред нотариус и договора да бъде заверен и представен пред органите на КАТ за смяна на собственика. След като ответникът не се е явил същият развалил договора, като е завел гр. дело 430/2020г. по описа на ВТРС. С решение по посоченото дело е признато за установено отношенията между страните, че А. А. И. е собственик на процесния автомобил, като В. И.

СТ. е осъден да предаде владението върху процесния автомобил. Ищецът претендира връщане на заплатената цена от 3 500 €, която е недължимо платена по един развален договор. Предвид изложеното ищецът настоява за уважаване на претенцията му за посочения размер.

Както бе посочено по-горе ответникът в срока за отговор е възразил, срещу основателността и допустимостта на исковата претенция. Със същия отговор е направено възражение за прихващане на исковата претенция със сумата от 16 204.00 лв. Подробно ответникът е описал по основание и размер претенцията, като е заявил искане, след установяване на нейната основателност, съдът да постанови възражение за прихващане, като бъде прихваната претенцията на ищеца с тази на ответника.

Не се спори между страните наличието на сключен договор за покупкопродажба на 15.01.2018г., с предмет процесния автомобил, установено е, че договорът е развален като развалянето е осъществено с представяне на искова молба по реда на чл. 108 от ЗС, в която се съдържа изявление за разваляне на договора. ВТРС е уважил предявения иск, като е постановил владението върху автомобила да бъде предадено на собственика А. А. И.

Ответникът, чрез упълномощения адвокат А.П. от АК – гр. Добрич, е депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим и неоснователен. А. А. И. сочи, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение на Районен съд В. Т.;о сила на което е признато за установено, че ответникът е собственик на процесния лек автомобил, като на 11.03.2021 г. автомобилът е бил предаден от ЧСИ на И..

Ответникът настоява, че заплатената от ищеца сума от 3 500 евро, като част 2 от покупната цена на автомобила е получена от него на валидно правно основание и няма причина за нейното връщане на С..

И. заявява възражение за прихващане на процесната сума със своето вземане за сумата от 16 204 лв., от която: 5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г.; 7 684 лв., която сума представлява необходимите средства, които ответникът следва да заплати, за да бъде ремонтиран процесния автомобил, с оглед отстраняване на нанесените от ищеца повреди върху автомобила; 2 820 лв., представляваща размера на извършените от ответника разходи по повод на предприетите от него действия по връщане на автомобила в негово владение.

Както бе посочено по-горе ответникът в срока за отговор е възразил, срещу основателността и допустимостта на исковата претенция. Със същия отговор е направено възражение за прихващане на исковата претенция със сумата от 16 204 лв.

Подробно ответникът е описал по основание и размер претенцията, като е заявил искане, след установяване на нейната основателност, съдът да постанови възражение за прихващане, като бъде прихваната претенцията на ищеца с тази на ответника.

Не се спори между страните наличието на сключен договор за покупкопродажба на 15.01.2018г., с предмет процесния автомобил, установено е, че договорът е развален като развалянето е осъществено с представяне на искова молба по реда на чл. 108 от ЗС, в която се съдържа изявление за разваляне на договора. ВТРС е уважил предявения иск, като е постановил владението върху автомобила да бъде предадено на собственика А. А. И. Както бе посочено по-горе, ответникът е заявил възражение за прихващане като твърди, че е претърпял вреди във връзка с претърпените разноски по повод предприетите от него действия по връщане на автомобила в негово владение, претендира обезщетение за лишаване от ползване за периода посочен по-горе.

В отговора е заявено и обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на стойността на извършени ремонтни действия по автомобила.

В днешно съдебно заседание ответникът разяснява, че всъщност не се касае за претърпени имуществени вреди от извършени ремонтни дейности, а претенцията за 7 684 лв., представлява средствата, които са необходими за 3 извършване на ремонтни дейности с оглед превеждане на автомобила във вид годен за неговото използване по предназначение.

Ответникът, чрез упълномощения адвокат А.П. от АК – гр. Добрич, е депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим и неоснователен. А. А. И. сочи, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение п/25.02.2021 г. на Районен съд В. Т. по сила на което е признато за установено, че ответникът е собственик на процесния лек автомобил, като на 11.03.2021 г. автомобилът е бил предаден от ЧСИ на И.

Ответникът настоява, че заплатената от ищеца сума от 3 500 евро, като част от покупната цена на автомобила е получена от него на валидно правно основание и няма причина за нейното връщане на С.

И. заявява възражение за прихващане на процесната сума със своето вземане за сумата от 16 204 лв., от която:

5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г.;

7 684 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ответника имуществени вреди от увреждането на процесния автомобил от страна на ищеца и които вреди се равняват на стойността на извършените ремонти дейности по автомобила;

2 820 лв., представляваща размера на извършените от ответника разходи по повод на предприетите от него действия по връщане на автомобила в негово владение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по писмени и гласни доказателства, включително и от материалите на изисканите и приложени към настоящото дело: Гр. дело № 430/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд; Ч. гр. дело № 45/2020 г. по описа на Добричкия районен съд; Гр. дело № 618/2021 г. по описа на Районен съд – В.

Т.; Изпълнително дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с район на действие при Окръжен съд Велико Търново.

Безспорно е установено, че на 15.01.2018 г. между А. А. И., от една страна като продавач, и В. И. С., от друга страна като купувач, е сключен 4

„Договор за покупко-продажба“ с предмет МПС, лек автомобил марка „***“ с рег. № ****. Уговорената продажна цена е била в размер на 6 900 €, платими 3 500 € в деня на сключване на договора, а остатъкът от 3 400 € е следвало да се заплатят до 22.01.2018 г.

Съгласно чл. 144 ЗДвП е установена форма за сключване на сделки за прехвърляне собственост върху МПС: писмена форма за тези, които нямат регистрация и писмена форма с нотариална заверка на подписите за МПС, които имат към датата на сделката извършена регистрация, като в случая се касае за МПС с регистрация. В този смисъл прехвърлянето на собствеността трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

След като при сключването на процесния договор не е спазено това изискване, то същият има характера на предварителен договор, съдържащ уговорки за съществените условия на окончателният договор и подготвя неговото сключване. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, тъй като за сключването на окончателния договор е необходима нотариално заверена форма, постигнато е съгласие по всички съществени елементи на окончателен договор – индивидуализиран е предметът на договора, посочена е цената. Срокът уговорен в договора е в удобен за страните ден.

Представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на МПС създава само облигационни отношения, задължения за страните да сключат окончателен договор, съгласно уговорените с предварителния договор съществени елементи на окончателния. Предварителния договор за покупко-продажба не прехвърля правото на собственост върху автомобила, чието закупуване е уговорено.

Същевременно ищецът е заплатил сумата от 3 500 евро, като в патримониума на ответника са постъпили имуществени права, поради което и същият се е обогатил. Поради това, че с предварителния договор не се прехвърлят вещни права то и в патримониума на ищеца не е преминала собствеността върху лекия автомобил, с което ищецът се ощетява. Не се спори между страните, че на същата дата – 15.01.2018 г. ищецът получил владението върху автомобила.

Във вид на заверен препис в кориците на гр. дело № 430/2020 г. по описа на ВТРС са приложени: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.04.2018 г. на Районна прокуратура – Добрич по 5 преписка с вх. № 394/2018 г., и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.10.2018 г. на Районна прокуратура – Велико Търново по преписка с вх. № 1551/2018 г. Приетото е от компетентните органи, че не са налице данни за извършено от В. И.С. спрямо А. А. И. престъпление от общ характер по отношение на процесния автомобил.

Посочено е и от двете Районни прокуратури, че спорът между страните следва да се реши по гражданско-правен ред.

Установено е по делото, че с решение № 260119/20.08.2020 г. по гр. дело № 430/2020 г. Великотърновският районен съд е признал за установено по отношение на В. И. С., че А.. А. И. е собственик на лек автомобил марка „***“, модел ***“ с рег. № ***, с рама № ****, с двигател № ****, с цвят – с.к. м., като съдът е осъдил С. да предаде на осн. чл. 108 от ЗС на И. владението върху гореописания автомобил. Така постановеното решение е влязло в сила на 17.09.2020 г. /съгласно разпореждане № 260655 от 23.09.2020 г. на Районен съд – Велико Търново по ч. 406, ал. 1 във вр. с чл. 404 от ГПК за издаване на изпълнителен лист/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е о бразувано изпълнително дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с район на действие при Окръжен съд Велико Търново. Същото е прекратено с предаването на автомобила от страна на роднина на ищеца на ответника в присъствието на ЧСИ, което е осъществено на 11.03.2021 г.

В облигационната теория се различават два основни типа неоснователно обогатяване или кондикции – престационна /уредена в чл. 55 от ЗЗД/ и непрестационна /уредена в чл. 59 от ЗЗД/. Предявения в това производство иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55 от ЗЗД.