Решение № 4 от 11.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Разлог, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200531 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.С.М., с ЕГН*, с адрес – с.Б., у."Ч.п."№6, против НП №42-0006850 от 14.06.2023 г., издадено от Директор на РД"АА"-С., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, пр.1, б."а" от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част 1, т.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, е наложено адм. наказание –глоба от 1`500. 00 лв.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като излага подробни съображения в депозираната жалба.

В СЗ жалбоподателят не се явява, представлява се от законен представител, който поддържа депозираната жалба на всички основания, изложени в нея. Претендира разноски.

Въззивната страна Директори на РД"АА"-С. - редовно призована, не изпраща представител в СЗ и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо, с което е приложена адм. нак. преписка изразява становище, че издаденото НП е правилно, законосъобразно и постановено спрямо процесуалния и материалния закон. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адв. хонорар, претендират се разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител в СЗ и не ангажира становище по жалбата

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Оригинал на АУАН №336881/15.05.2023 г. с приложени копия от иззети доказателствени материали - 1 брои CD /диск с данни за ПППТИ НА ППС с рег. №* и доклад 11-56-3433/03.05.2023 г., копие от протокол 31843250, разпечатка от тест спирачки и димност; Оригинал на НП №420006850/14.06.2023 г. и приложено заверено копие от НП с име, подпис и дата от получател;

Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя; Заверено копие на 1

Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г.; Заверено копие на Заповед №7/16.01.2023 г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К.И.М. – актосъставител, на длъжност "инспектор" в РД"АА"-С., и В.Й.Д., се установява следната фактическа обстановка:

На 15.05.2023 г. около 14:40 часа в г.Б., к.Р., стопански двор, във вр. с доклад №11-563433/03.05.2023 г. била извършена проверка на КТП за ПТП №1760, стопанисван от "И."ЕООД, притежаваща разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС. В хода на проверката инспектор при РД"АА"-С. - св. К.М. и св. В.Д. извършили преглед на видеозапис от преглед на дата 02.05.2023 г., съгласно който установили, че на 29.04.2023 г. в КТП за ПТП г.Б., к.Р., стопански двор, техн. специалист К.С.М., в качеството му на члена на комисия, е извършил периодичен преглед с протокол №31843250 на л. а. Б.. с рег. №* от кат. М1, съгласно изискванията на част II-ра, раздел V от методиката по приложение на Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като не е извършил проверка на регулировка на фарове, тъй като не е използвал уред за проверка. Това поведение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б."а" от Наредба №Н-32/16.12.11 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част 1, т.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание на извършеното деяние спрямо акта, АНО е издал обжалваното НП и на основание чл.178, ал.7, т.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба от 1`500.00 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели по акта-актосъставител К.И.М. – актосъставител, на длъжност "инспектор" в РД"АА"-С., и В.Й.Д., както и от останалите кореспондиращи им писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт и в законово предвидения преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Цитираната в АУАН като нарушена разпоредба на чл.44, ал.1, т.1, б."а" от Наредба №Н-32/16.12.11 г., предвижда задължение за техническият специалист, който извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС да извършва проверката съгласно методиката по чл.31, ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18, ал.1, т.4, като извършва визуалната проверка на ППС съгласно част 2-ра, раздел 1-ви от методиката и отразява данните от прегледа в протокола по приложения №9, 10 или 11.

Същевременно в обстоятелствената част на акта е описано съвсем различно поведение, а именно-неизвършване на проверка на регулировка на фарове, тъй като не е използвал уред за проверка. С други думи в случая в АУАН изначално е налице съществено разминаване между фактическото и юридическото адм. обвинение, при което остава неясно кое от двете е релевантно в конкретния казус.

От друга страна, техническият специалист има задължение да извърши проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31, ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18, ал.1, т.4 от Наредбата като извършва визуалната проверка на ПС съгласно част II, раздел I от методиката по чл.31, ал.1 и отразява данните от прегледа в протокола; извършва необходимите проверки и измервания при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на ППС, определени от Наредба със съоръжения и средствата за измерване и в материална база, които отговарят на изискванията, определени в Наредбата; работи с оборудване, уреди и средства за измерване, които са изправни, като ги използва правилно и не манипулира или изменя техните показания. Наредбата е издадена на основание чл.147, ал.1, 5, 6 и 8 и чл.148 от ЗДвП. Приложение 5 на Наредба №Н-32 е наречено "Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата 2 изправност на ППС" и предвижда кои системи и елементи на ПС подлежат на проверка, описва препоръчителния метод на тяхната проверка и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на ПС е приемливо. В таблица по т.2 от Методиката са посочени елементите от автомобила, които подлежат на проверка, за която се използват посочените в таблицата минимални стандарти и препоръчителни методи. В 4.1.2 е посочено какво обхваща проверката на регулирането на фаровете на автомобила - определя се хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уред за проверка на регулировката на фаровете или електронния интерфейс на ПС.

От тези правила за извършване на проверката на техническото състояние на автомобила и в частност на фаровете за къси светлини следва извод, че техническия специалист от комисията за периодични технически прегледи на МПС е задължен да извърши проверка за това дали хоризонталната насоченост на фаровете за къси светлини отговарят на изискванията, като препоръчителния метод за проверката е да бъде използван специален уред за проверка на регулировката на фаровете или електронния интерфейс на ПС. По делото се твърди, че К.М. е бил технически специалист от комисията, извършила периодичен технически преглед на ППС - л. а. Б.. с рег. №* от кат. М1 и не е изпълнил задължението си да провери фаровете, използвайки уреда за проверка и по този начин е нарушил правилата на т.4.1.2 от Приложение 5, част I, т.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Този извод не почива на действително установените факти по случая. На първо място съдът посочва, че съгласно разясненията в част I, т.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед, методите за проверка на техническото състояние на ПС са препоръчителни - в хипотеза, когато конструкцията на ППС не позволява прилагане на посочените в Методиката методи на проверка, тя може да се извърши в съответствие с алтернативни методи, които отчетат спазването на техническите стандарти за безопасност.

Това означава, че проверката на фаровете може да се проверява по два основни начина – чрез специален уред, с който е оборудван пункта за извършване на технически прегледи или чрез използване на електронния интерфейс на автомобила. И двата способа са препоръчителни, като в случай, че конструкцията на МПС не позволя тяхното използване, следва да бъде използван възможен алтернативен метод за проверка. В процесния случай е установено, че техническият специалист К.М. не е използвал уред за проверка на фаровете, но не е установено дали автомобилът е бил с адаптивно осветление и дали същото се е нуждаело от ръчна настройка/проверка. Това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, още повече че такива възражения са направени от жалбоподателя. Следователно не може да се твърди, че след като не е използвал уред за проверка на фаровете, М. не е изпълнил задължението си да провери техническата изправност на фаровете по определен метод в Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Обобщавайки съдът намира, че наложеното на К.М. наказание от 1`500.00 лв. глоба на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП е незаконосъобразно, като не е доказано по изискващия се от закона начин, че той не е изпълнил задължението си като технически специалист да провери изправността на светлинната уредба на автомобил по методите, определени с Наредбата по чл.147, ал.1, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При този изход на делото, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 500,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО съдът счита, че в случая платеното от К.С.М., с ЕГН*, адв. възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

3

Предвид гореизложеното, ИА„АА-С. следва да заплати на К.С.М., с ЕГН*, разноски от 450,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №531/2023 г. пред Рг.РС, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №42-0006850 от 14.06.2023 г., издадено от Директор на РД"АА"-С., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя К.С.М., с ЕГН*, с адрес – с.Б., у."Ч.п."№6, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, пр.1, б."а" от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част 1, т.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, е наложено адм. наказание – глоба от 1`500. 00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, ИА"АА"-С., да заплати на К.С.М., с ЕГН*, с адрес – с.Б., у."Ч.п."№6, сумата от 450,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.