Определение № 34369 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21586/2026
- Вид
- Определение № 34369
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34369 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110121586 по описа за 2026 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, представлявано от управителите, чрез юрк. Д. П., спрямо П. С. П., ЕГН **********, с адрес: *******, с искане за постановяване на решение, с което да бъдат установени вземания в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133, за следните суми: главница в размер на 460,16 евро; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 77,81 евро за периода от 27.01.2022 г. до 29.08.2022 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 172,00 евро за период от 30.08.2022г. до 12.05.22026 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.05.2026 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.05.2026 г. по ч.гр.д. № 2298/2026 г. по описа на РС – Дупница.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на 27.01.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитодател и П. С. П., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 626050, по силата на който ответникът е получил сумата от 460,17 евро в заем, срещу което се съгласил да върне сумата на 7 броя вноски в размер от по 128,34 евро в срок до 29.08.2022 г., с падежи по погасителен план към договора. Излага се, че уговореният и фиксиран лихвен процент в бил размер на 40.05 %, а годишният процент на разходите в размер на 48.63 %. Твърди се, че са спазени изискванията за сключване на Договора и ОУ към него и същият е действителен като сключен според разпоредбите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към датата на сезиране на съда. Излага се, че на основание раздел Х, чл.2 от ОУ към Договора, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на 1 погасителна вноска Длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания – Цесия от 05.04.2023г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера и ищец по делото „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, индивидуализирано в приложение № 1 към Договора за цесия. Като се излага, че за сумите по договора ищецът е сезирал съда със заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2298/2026 г. по описа на РС – Дупница и с оглед указанията на съда за предявяване на иска, се желае да бъде постановено установително решение за сумите по Заповед с № 1938/26.05.2026 и като се ангажират доказателства и се претендират разноски, се желае решение в сочения смисъл.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П. С. П. оспорва предявените искове, като навежда възражения за нищожност на процесния договор, доколкото посоченият е него ГПР не бил действително прилаганият между страните. В тази връзка се изтъква, че начислената на основание т.6.2 неустойка следвало също да бъде включена в ГПР, което обаче не било сторено. Поради нищожност на целия договор за кредит, счита, че дължи връщане единствено на чистата главница. Твърди се нищожност и на клаузата за неустойка по т.6.2 като прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Оспорва да е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което счита, че същата не е породила действие по отношение на него. Оспорва договорът да е подписан с валиден квалифициран електронен подпис от негова страна или негов законов аналог съгласно ЗЕДЕУУ. Доколкото липсвало надлежно писмено съгласие на кредитополучателя, договорът се явявал нищожен и поради липсата на форма.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валиден договор за заем и клаузите по него и предаване на сумата на кредитополучателя, валиден договор за цесия между ищеца, от една страна, и кредитодателя, от друга.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните вземания.
Представените писмени доказателства с исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено.
2
По искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание, като вземе предвид становището на ищеца.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ….2026 г. от ….часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В., която да се уведомо за поставените й задачи след представяне на доказателства за внесен депоит. .
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: [email protected].
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3