Решение № 385 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200524 по описа за 2026 година С присъда 03/15.01.26 г., постановена от АС-София /САС/, НО, Първи състав, по В.Н.Д.551/25 г., на основание чл.334,т.2 и чл.336,ал.1,т.2 НПК е отменена оправдателна присъда №260012/25.02.22 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 24-ти състав по Н.Д.

3209/18 г., и вместо нея подсъдимият А. А. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1,пр.2,алт.1 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок- на основание чл.66,ал.1 НК.

На основание чл.160 вр.чл.37,ал.1,т.7 НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да упражнява професията лекар за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Оправдан е за определени обстоятелства и норми, вменени с обвинителния акт.

Срещу присъдата на въззивния съд е постъпила жалба от частната обвинителка Р. Г. чрез нейния повереник адвокат Р., с която се иска отмяна и или връщане на делото за ново разглеждане за постановяване на по-високо наказание на дееца, или оставяне в сила на второстепенния съдебен акт. Депозирано е и допълнение към жалбата, в което се излагат конкретни съображения в защита на релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК и се повтарят исканията.

Постъпила е касационна жалба от адвокат Й. С. като повереник на частния обвинител А. Г. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска 1 се ВКС да измени присъдата на САС, като увеличи размера на лишаването от свобода, отмени отлагането на изтърпяването му и увеличи срока на наказанието лишаване от права.

Постъпили са отделни жалби и от защитниците на подсъдимия Б. с релевиране на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова от ВКС, с която подсъдимият да бъде оправдан; или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане; или прилагане на привилегирования състав на чл.123,ал.4 НК и отмяна на наказанието лишаване от право- в жалбата, изготвена от адвокат С.. В жалбта, изготвена от адвокат С. се излага първото и второто искане, а като трето такова се иска отмяна на присъдата, оправдаване на дееца и налагане на административно наказание.

В приложени допълнения към жалбите се поддържат всичките аргументи и искания. В допълнението, изготвено от адвокат С., се уточнява,че в случай на възприемане от страна на ВКС на тезата за необходимост от преквалификация на деняието по чл.123,ал.4 НК, то тогава да се отмени присъдата и да се прекрати наказателното производство поради изтекла абсолютна давност.

В допълнението, изготвено от адвокат С., наред с останалите обстоятелства, се настоява, ако искането за преквалификация бъде прието за неоснователно, да се прецени справедливостта на наложеното наказание с оглед смекчаващите обстоятелства и продължителността на наказателното производство.

Постъпило е и второ допълнително изложение от адвокат С., в което подробно се изтъкват неблагополучия на атакувания въззивен акт в насока на пренебрегване на доказателствени искания на защитата и излагане на мотиви, с представяне на научна перспектива.

В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители Р. Г. и А. Г., редовно призовани не се явяват. Упълномощеният от двамата повереник адвокат Р. не поддържа касационните жалби и моли решението на САС да бъде оставено в сила.

Настоява този съд да присъди на доверителите му направените изцяло по делото разноски, както и тези за актуалната касационна инстанция.

Защитниците поддържат жалбите, допълнителните изложения, както и представената в съдебно заседание разширена аргументация. Не отстъпват от нито едно от направените искания. Касаторът Б. от своя страна моли единствено да не бъде лишаван от право.

Прокурорът от ВП ревностно остоява тезата, че сезиращите документи от името на подсъдимия са неоснователни.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите, аргументите по тях и депозираните искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ПО ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА:

Настоящото производство е продължило над 12 години. По него има всякакви процесуални усложнения, експлоатирани са различни процедурни ходове, докато накрая се стигне до настоящия акт, подлежащ на атакуване и разглеждан от ВКС. За да е ясно обаче какви правомощия има този съд и в рамките на какви предели, трябва да бъдат направени важни уточнения и да бъде проследена процесуалната хронология.

2

1/ Обвинителинят акт по това производство е приложен в Н.Д.97/16 г.по описа на СГС, НО, 22-ри състав, Първи том. С присъда №20/05.02.18 г.на същия, подсъдимият Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1, пр.2,алт.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за четиригодишен изпитателен срок- на основание чл.66 НК.

Срещу тази присъда са постъпили касационни жалби от конституираните частни обвинители Р. и А. Г., недоволни от постановеното на дееца ниско наказание, с искания за преоценка на същото. В допълнителното изложение, изготвено от повереника на Р. Г., изрично е направено искане на Б. да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл.37 НК. Подсъдимият също е обжалвал цитираната присъда.

Въз основа на тези жалби е образувано В.Н.Д.597/18 г. по описа на САС, НО, 4-ти състав. С решение №282/10.07.18 г.присъдата на СГС е отменена и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Образувано е Н.Д.3209/18 г.по описа на СГС, НО, 24-ти състав. Със споменатата вече присъда №260012/25.02.22 г.подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение изцяло.

Срещу тази присъда са постъпили протест от прокурор от СГП и въззивни жалби от частните обвинители чрез техните повереници- с искания за осъждане на дееца и налагане на наказание съобразно предвиденото в закона. Образувано е В.Н.Д.

285/23 г.по описа на САС, НО, 4-ти състав. С решение №266/12.08.24 г. оправдателната присъда на СГС е потвърдена.

Срещу последния съдебен акт е постъпила касационна жалба от адвокат Р. като повереник на частната обвинителка Р. Г.. Образувано е К.Н.Д.1023/24 г.по описа на ВКС, 1-во н.о. САМО по нея. На л.28 и сл.от досието е приложена молба от двамата частни обвинители с дата 08.12.24 г., далеч след изтичане на срока за контестиране на решението на САС, в която се потвърждават аргументите и исканията по жалбата на Г.. С решение №191/ 28.04.25 г.е отменена присъдата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Образувано е В.Н.Д.551/25 г.по описа на САС, НО, 1-ви състав и е произнесена присъдата, която се атакува пред този съдебен състав.

2/ Предвид казаното дотук, при второто разглеждане на делото пред САС съдът е бил обвързан с документите, протестиращи и обжалващи първостепенната оправдателна присъда, но е трябвало да съобрази и обстоятелството, че държавното обвинение и частният обвинител А. Г. не са атакували по съответния ред потвърдителното решение на въззивната инстанция. На практика те са се съгласили с крайния изход за оправдаване на А. Б. и са препятствали възможността за понататъшна реакция по техни актове както от втората поред въззивна инстанция, така и по актуално разглеждания съдебен акт. Без коментар ще остане фактът доколко при тези предпоставки би подлежало на разглеждане въобще конкретно произнасяне по въззивните протест и жалба на Г. от страна на контролирания съд в неговия акт.

Все в този смисъл е необяснимо защо не е използвана процедурата по чл.351,ал.5 НПК за връщане на подадената от името на частния обвинител Г. чрез повереника му адвокат С. касационна жалба /л.9 от касационното дело/. В съобразие с гореказаното иде реч за прескачащо обжалване, което не е нужно да бъде разяснявано /никоя страна не възразява пред този съд/ защо не следва да породи процесуално действие по съществото на претенциите. Настрана ще бъде оставено и разпореждането на съдията3 докладчик от САС №105/22.04.26 г., приложено на л.52 от касационното досие, в което се разпорежда адвокат С. като пълномощник на Г. да допълни в определен срок оплакванията, както изисква чл.351,ал.1 НПК. Това не е сторено. Но и то не е довело до вземане на отношение по допустимост на обсъжданата касационна жалба от упълномощения орган.

Такова не е взето и при образуване на делото пред касационната инстанция.

Ясно е, че след активиране на производство по определен сезиращ документ, подалата го страна има легитимно очакване за произнасяне по неговото същество. Но това е възможно да стане само при положение, че решаващият орган направи положителна преценка за допустимостта на документа. В конкретния случай касационната жалба на А. Г. се явява недопустима по изложените по-горе съображения и производството за нея следва да бъде прекратено.

Поради тази причина няма значение изложеното в съдебно заседание становище на упълномощения от Г. адвокат Р. за неподдържане на жалбата от една страна. От друга- безпредметно се явява излагане на критика по самата обсъждана жалба за искане този съд при второ редовно разглеждане на делото пред него да измени присъдата и да увеличи наложеното на Б. наказание лишаване от свобода, отменяйки и приложението на института на условното осъждане. Процесуалният закон и реализирането на касационното производство при повече от четвъртвековното му прилагане не разрешават подобен подход.

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

ВКС и понастоящем е само съд по правото, тъй като процесното разглеждане на делото е второ поред пред него /за разлика от хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. И както неведнъж е заявявано, това означава, че той се занимава със съдебни грешки по допускане, набиране, проверка, анализ и мотивиране на тезите по доказателствените материали от проверяваните съдилища, довели до съответно извеждане на фактология; подвеждане на последната под вярна правна норма; и накрая- преценка за явна несправедливост на наложеното наказание, когато съответният съдебен акт е осъдителен и инстанцията е приканена по надлежен ред да се произнесе в тази посока.

Като съд по правото той не прави преоценка на доказателствената съвкупност, която да бъде обмисляна по нов начин и/или да бъде преценявана нейната достатъчност, обуславяща или не процесното обвинение. Именно поради тази причина необосноваността и недоказаността не се касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Те са относими към съдилища по фактите и правото, чиято суверенна преценка по фактологията, до която е достигнато по верен доказателствен път от съда, чийто акт е предмет на разглеждане, не подлежи на собствена ревизия от ВКС.

Казаното не е самоцелно. То иде да покаже,че от този съд, макар и като последна инстанция, не може да бъде искано всякакво, а само допустимо по закон произнасяне.

Затова на първо място няма да бъдат обсъждани доводи, с които под явната форма на оплаквания за неправилност, или не така явно, а под формата на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, се оспорва не толкова годността на процедурното поведение и/или доказателствената преценка на САС, а кредибилността на обсъжданите материали, с представяне на перспектива на същите, която се струва подходяща за линията на защита на подсъдимия. Казаното важи и за представени конкретни прегледи с подчертано научна същност, формулирана като несъмнена, на определени видени от защитата проблеми по медицински въпроси, поставени пред ВКС с второто допълнително писмено изложение от адвокат С., очертаващи проблем с непълнота на доказателствата. Преди всичко обаче трябва да се разкрият процесуални 4 недостатъци на дейността на САС в светлината на изложената мотивация по допустимото за разглеждане обвинение, а не да се обмислят всякакви медицински въпроси, които да ангажират този съд.