Решение № 2890 от 30.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2890 гр. В., 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря С.ка М. Георгиева като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110102791 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от В. Д. Т. от гр. С., чрез процесуалния представител адв. А. Т. от АК – С., против Заповед № Г-**-**/24.03.2021 г. на Кмета на р. А., община В., с която се нарежда да бъде възстановено правото на собственост, при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.: С. П. Л., за ПИ, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „Б. с.“ – селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв.„Г.“, общ.

В., с идентификационен номер ****, кадастрален район **** по ПНИ на местност „Б. с.“, землище на кв. „Г.“, за площ от 1665 кв.м, при граници – имоти с идентификационни номера:

****, ****,****,****-път и ****-път.

Жалбоподателят твърди, че посочената заповед е нищожна, тъй като счита, че не е в компетентността на кмета да я издаде. Също така твърди, че е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК, тъй като противоречи на решение на Върховния съд №***/21.01.1994 г. Сочи, че с това решение е отменена присъдата на А. Н. от 29.04.1945 г. по НОХД №**/1945 г. на Народния съд, с която била постановена конфискация на цялото му имущество. С договор за продажба на наследствени права от 28.01.1944 г. М. А. продал на жалбоподателя ¼ от цялото наследство на баща си А. Н. С.. Така жалбоподателят придобил права и върху конфискуваните земеделски земи. С решение №***/08.05.2002 г. ПК – В. признала правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху имоти в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху които жалбоподателят имал 1/4 ид.ч. С отмяната на присъдата на А. Н. с обратна сила отпадала и постановената конфискация и иззетите имущества били 1 възстановени в патримониума на собствениците на наследството на осъдения. Предвид това в издадената от кмета заповед следвало да бъде включен и жалбоподателят. По тези съображения жалбоподателят Т. моли да се прогласи нищожността на заповедта и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Кметът на район „А.“ – Община В., чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. К. оспорва жалбата и роддържа законосъобразността на атакуваната заповед. Счита, че доколкото с жалбата се претендира нищожност на заповед на кмет на район, то спорът е подсъден на административен съд, тъй като се касае за административно производство, което не е определено като специално в ЗСПЗЗ. Счита, че се касае за производство по чл.128 от АПК.

Заинтересованата страна С. П. Л., чрез процесуалния представител адв. К. К. от АК – В., изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателят няма качеството на наследник А. Н. С. и не може да участва в административното производство по издаване на заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

След като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение по настоящото дело №*****/04.12.2023 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. Т. с мотива, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е процесуално легитимиран да я подаде, доколкото няма качеството на наследник на А. Н. С.. Това определение е отменено с определение №****/02.04.2024 г., постановено по ч.к.адм.д. №***/2024 г. на Административен съд – В., като в мотивите на определението е посочено, че е недопустимо съдът да се произнесе относно наличието на вещни права в закрито заседание в определение по допустимостта на обжалването, вместо да се произнесе с решение, след разглеждане на спора в открито съдебно заседание. В същото отменително определение е посочено, че „заявеното от жалбоподателя материално право на собственост върху процесния имот обуславя правен интерес от атакуване на заповедта на кмета на общината по възстановяване право на собственост на други лица.

Въпросът дали тази заповед съответства на влезлия в сила ПНИ е за основателност, а не за допустимост на жалбата и отговорът следва да бъде даден с решение по съществото спора”.

Предвид отмененото прекратително определение по настоящото дело и предвид изложените от касационната инстанция мотиви, съдът следва да приеме, че подадената от жалбоподателя В. Д. Т. жалба е допустима.

За неоснователно следва да се приеме възражението, направено от ответника по жалбата, че произведството не в компетентността на РС – В.. Първоначално производство е било инициирано по жалба, подадена от В. Д. Т. до АС – В., с искане за прогласяване нищожността на всички заповеди, издадени по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ Кмета на Район А..

Образувано е било адм.д. №****/2022 г., което е прекратено и изпратено по компетентност на ВРС, с мотива, че делото е подсъдно на Районен съд –В. и се разглежда по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.). Предвид това настоящият състав следва да приеме, че е 2 компетентен да разгледа производството.

Със Заповед № Г-****/24.03.2021 г. на Кмета на район „А.“ - Община В., на основание пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.: С. П. Л., за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „Б. с.” – селищно образувание по пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв. Г., Община В. с идентификационен №****, кадастрален район **** по ПНИ на местност „Б. с.”, землище кв. Г., за площ от 1665 кв.м, при граници имоти с идентификационни номера:

****;****;****;****-път и ****-път. Установява се от представената заповед №****/31.12.2019 г. на Кмета на Община В., че кметовете на няколко района, между които и този на район „А.” са упълномощени да издават заповедите на осн. пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяне на право на собственост върху новообразуваните имоти по одобрен и влязъл в сила ПНИ в терени по пар.4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, попадащи в селищни образувания, като конкретно за район „А.” - тези в землище „А.” и землище кв.

„Г.”.

От представеното Решение №***/21.01.1994 г. на Върховния съд на РБ по дело № ***/1993 г. е видно, че с него е отменена присъдата от 29.04.1945 г. по НОХД №**/1945 г. на Народния съд в частта, с която А. Н. С. е бил признат за виновен по обвинение по чл.2, п.10, във вр. с п.1 от Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията свързани с нея, и му е било наложено наказание, вкл. и конфискация на всичките му движими и недвижими имоти. Със заповед №В-**-**-****/94 от 27.07.1995 г. на Министъра на финанситие са отписани от актовите книги за държавните имоти и са предадани на правоимащите /в случая на наследниците на А. Н. С./ недвижимите имоти, находящи се в гр. В., които са били одържавени на основание присъдата от 29.04.1945 г. Същите представляват сгради, дворни места, чифлик и лозе. А. Н. С. е починал на 28.02.1945 г., като негов наследник е М. А. Н., видно от представеното по делото удостоверение за наследници. Жалбоподателят е представил по делото договор за продажба на наследствени права на осн. чл.212 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписите, сключен на 28.01.1994 г., от който се доказва, че М. А. Н. е продал на жалбоподателя една четвърт идеална част от цялото наследство, оставено от покойния му баща А. Н. С., за посочената в договора сума.

С Решение №***/08.05.2002 г. на Поземлена комисия - В., е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари граници на ниви, находящи се в терен по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. „Г.“, общ. В., като със същото решение е и отказано да бъдат възстановени земеделски земи с мотива, че не подлежат на възстановяване, тъй като са застроени.

С Нотариално завещание № **,том *, рег. № ****, дело № ** от 2011 г. М. А. Н. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на С. П. Л.. М. А. Н. е починал на 14.04.2011 г., което се установява от представеното удостоверение за наследници №******/20.04.2011 г., издадено от Община Столична - район „И.“, област С..

3

Гореописаните факти се установяват безспорно от представените доказателства и въз основа на тях се налагат следните изводи: Съдът счита, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и същата съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 от АПК.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят В. Д. Т. е собственик на една четвърт идеална част от наследството на А. Н. С. по силата на горепосочения договор за продажба на наследствени права от 28.01.1994 г. От доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за това към момента на придобиване на частта от наследството, какви имоти са били включени в наследствата маса. Обжалваната заповед е издадена във връзка с решението на ПК – В. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи на наследниците на А. Н. С.. В това решение на ПК е посочено като основание на възстановяването – чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, т.е., че правото на собственост се признава при условията на пар. 4 - 4л. По този ред и конкретно по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, каквато е издадена в настоящия случай. Производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като заповедта се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Но в процедурата по земеделска реституция решението на поземлената комисия е това, което определя подлежащите на възстановяване имоти; начина на възстановяване /в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници; в нови реални граници с план за земеразделяне или при условията на § 4 - 4л/; както и лицата, на които се възстановява правото на собственост. От решението на ПК - В. №***/08.05.2002 г. е видно, че правото на собственост е възстановено на наследниците на А. Н. С.. Към момента постановяване на решението наследник на Семов е неговият син М. А. Н., който впоследствие с нотариалното завещание от 29.03.2011 г. е завещал на С. П. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. Жалбоподателят В. Д. Т. няма качеството на наследник на А. С., тъй като макар и приобретател на наследствени права, той не придобива и качеството наследник. Затова с решението на ПК – В. за него не възникват права върху признатото и възстановено право на собственост по отношение на посочените в решението имоти. По тази причина и той не може да се счита за лице, към което е относима обжалваната в настоящото производство заповед. В случай, че жалбоподателят претендира собственически права по отношение на описаните в решението на ПК – В. имоти, е следвало на насочи претенциите си към посочените правоимащи лица и да се установи за собственик спрямо тях. Не е допустимо в процедурата по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ ответникът по жалбата – кметът да се произнася относно съществуването или не на правото на собственост на лицата, извън постановените и влезли към този момент в сила административни и съдебни актове, които в случая кметът е съобразил и посочил в заповедта. Такъв съдебен акт не е Решение №***/21.01.1994 г. на Върховния съд на РБ по дело №***/1993 г., защото от него не може да се направи извод, че се отнася до имота, предмет на обжалваната заповед.

4

Предвид гореизложеното съдът счита, че не може да приеме, че по отношение на обжалваната Заповед № Г-**-**/24.03.2021 г. на Кмета на р. А., община В. е налице твърдяната нищожност на основание чл.177, ал.2 от АПК. Затова подадената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли като неоснователна.