Определение № 199 от 30.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Б., 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Гражданско дело № 20251200101236 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 17884/21.11.2025 г., подадена О. Б., ЕИК ***, с адрес: гр. Бл., пл. “Г. И.“ №, чрез юрк. Б. Б. против „МАК ТУРС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ №, представлявано от М. К.- изпълнителен директор, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че О. Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 4774 кв.м., стар номер 467, при граници: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, съставляващ реална част от парк „Л. д.“ и искане за отмяна на с нотариален акт № 20, том XXI, дело № 3003/15.10.2024 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 29.12.2025 г. В законоопределения срок, който изтича на 29.01.2026 г., е постъпил отговор от ответника.

Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявения искдопустим, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 ГПК, изготви следния проект за доклад:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че О. Б. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 4774 кв.м., стар номер 467, при граници: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, съставляващ реална част от парк „Л.“. Пояснява се, че имотът е част от парк „Л.“- публична общинска собственост.

1

Сочи се, че с нотариален акт № 20, том XXI, дело № 3003/15.10.2024 г. ответното дружество „МАК ТУРС“ АД е признато за собственик на процесния недвижим имот въз основа на посочените в нотариалния акт документи. Твърди се, че ответното дружество не е собственик на процесния имот на основание ПМС № 179 от 15.09.1991 г. и Заповед № 79/20.04.1995 г., издадена от и.д. председател на Комитет по туризъм при МС, както е посочено в съставения нотариален акт, тъй като към датата на издаване на цитираната заповед на и. д. председател на Комитета по туризъм, имотът е бил общинска собственост по силата на закона и поради това не е могъл да бъде включен в капитала на дружеството.

Твърди се, че процесният имот е публична общинска собственост, тъй като е част от озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение- парк „Л.“.

Изтъква се, че отразяването на процесния имот в одобрената кадастрална карта не го прави самостоятелен обект на правото на собственост. Кадастралното заснемане на реални части от поземлени имоти със самостоятелни идентификатори няма правопораждащо значение и не води до възникване на самостоятелни обекти на правото на собственост.

Разяснява се, че общински парк „Л.“ е създаден с решение на ГорноДжумайския общински съвет, прието на заседание, проведено на 23.05.1935 г., съгласно което „след изслушване доклада на кмета и станалите по него разисквания, приемайки, че образуването на парк на визираните места, защото по такъв начин ще се създаде една приятна гледка и място за удоволствие на гражданите, единодушно реши: разрешава местата в непосредствена близост с Ловния дом да се превърнат в общински парк , като за целта се използва трудът на 100 души повинчари, подлежащи на вр. тр. повинност за 1935 г.“. Сочи се, че Горно-Джумайският общински съвет предприел действия за разширение на парка, като на свое заседание, проведено на 09.08.1935 г. „за разрешаването на сложения на дневен ред въпрос за разширение парка около новопостроения Л., взе предвид нуждите на града налагат да се създаде един парк, който да бъде не само украшение, но и място за почивка на гражданите, особено през летните горещини.

Още повече, града, при наличността на минерални бани, би могъл да бъде един добър курорт, за което е необходим един значително добре уреден парк. Друго място, подходящо за тази цел няма, а това, с което разполага общината североизточно от Ловния дом е недостатъчно и ще трябва да бъде увеличено, като се отчуждят някои от съседните частни места, каквото е това, което се притежава от К. Х.. С., жител на гр. Г. Д., от около 3178 кв.м., при граници: от две страни общинско место, дере и баир, и по силата на Закона за отчуждение на недвижими имоти за държавна и общинска нужда реши: да се отчужди мястото на К. Х. С., от гр. Г. Д., северо-източно от града, от около 3178 кв. м., при граници: от две страни общинско место, дере и баир“.

Разяснява се, че през годините общината полагала грижи и подобрявала парка и прилежащата му територия, за което свидетелства Решение 43 по протокол от заседание на 21.07.1938 г. на Горно-Джумайската градска община. Сочи се, че парк „Л.“ е отразен като „обществена зеленина“ в опорния план към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1976 г., както и в опорния план към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1986 г. като „зеленина за широко ползуване“.

Принадлежността на процесния имот към парк „Л.“ се установявала и от картата 2 на землището на гр. Б., изготвена за нуждите на земеделската реституция през 1992 г. В тази карта имотът бил част от имот № 130 с означение „парк“.

Имотът не попадал в лесоустройствените планове, а съгласно действащия ОУП на гр. Б. попадал в устройствена зона „за паркове, градини и озеленяване- съществуващи“.

В одобрените със заповед № РД-14-03-68/30.03.1983 г., заповед № 215/ 23.03.1998 г. и заповед № 1199/ 08.07.2015 г. кадастрални и регулационни планове имотът попадал в паркова територия (зелени площи за обществено ползване), като за сградите на хотелски комплекс „Бор“ не е отреден парцел.

Твърди се, че с влизането в сила на Конституцията на Република България и на Закона за местното самоуправление и местната администрация се възстановява правото на собственост на общините върху имуществото, което са притежавали преди 1947 г. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 на ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават и собственост на общините зелените площи за обществено ползване. Поради това О. Б. е собственик на общински парк „Л.“, създаден от Горно-Джумайската градска община, част от който е процесният имот.

Сочи се, че имот с идентификатор *** е част от територията на парк „Л.“ и към датата на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА (17.09.1991 г.) не е бил включен „в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество“ по смисъла на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.

Разяснява се, че предвид местоположението му- в границите на общинския парк „Л.“ по всички устройствени планове за тази част на гр. Б. от създаването на парка през 1935 г. до сега и липсата на данни за регулационни отреждания е цел изграждане на хотелския комплекс, имотът е с предназначение „за обществени и благоустройствени мероприятия“ на О. Б. по смисъла на § 42 от ПЗР към ЗИД ЗОС.

Сочи се, че за имот с идентификатор *** е съставен АОС № 13192/21.03.2024 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 ЗОС вр. § 42 от ПЗР към ЗИД ЗОС. В графа „номер и дата на по-рано съставени актове“ на АЧОС № 13192/21.03.2024 г., бил записан АДС № 22/01.04.1996 г., с който е актуван хотелски комплекс „Бор“ с площ 1 475 кв. м. В последния било посочено, че хотелският комплекс се намира в Ловен парк, Б., съседи - горски фонд, т.е. предмет на акта не била земята, върху която е построен хотелският комплекс.

Сочи се, че разпореждане за включване на правото на собственост върху земята, върху която е изграден хотелски комплекс „Бор“ в капитала на „МАК ТУРС“ ЕАД било направено след преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество, тоест тя не е била предоставена за оперативно управление на държавното предприятие и не е била включена в активите му към датата на преобразуването в търговско дружество, а към датата на издаването на заповед № 79/20.04.1995 г. земята вече не била държавна собственост. При това положение, със заповедта от 20.04.1995 г. на председателя на Комитета по туризъм, земята не била валидно апортирана в капитала на дружеството.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Оспорва се твърдението, че процесният имот е станал общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

Сочи се, че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в 3 собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община или са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Твърди се, че към момента на влизане в сила на посочената разпоредба, процесният имот е бил изграден и функциониращ по предназначение хотелски комплекс „Бор“, поради което общината не е могла да придобие собствеността върху същия.

Твърди се, че общината не е могла да придобие процесния имот и на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Според ответника, макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означавало да се обезмисли приемането на ал. 2 от § 7 ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината, да станат държавна собственост. Според ответника идеята на законодателя не е била да трансформира имуществото, съставляващо държавна собственост в общинска, щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерий, определящ най- пълноценното й използване.

Оспорва се и твърдението, че процесният имот е публична общинска собственост, тъй като е част от зелените площи за широко обществено ползване.

Твърди се, че след цитираните в исковата молба решения на Горно-Джумайския общински съвет, са последвали други, които разрешават изграждането на хотелски комплекс на територията на парка, а след издаването на съответните разрешителни, бил изграден хотелски комплекс „Бор“.

Твърди се, че ответното дружество е единствен собственик на процесния имот. Разяснява се, че преди повече от 30 г. на основание ПМС № 179 от 15.09.1991 г., заповед № 79 от 20.04.1995 г., издадена от председателя на Комитета по туризма при Министерски съвет и заповед № 159 от 19.05.1994 г., издадена от председател на Комитета по туризма при Министерски съвет, „МАК ТУРС“ АД е придобило собствеността на процесния имот. Правото на собственост било придобито чрез апортна вноска в капитала на дружеството на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ във вр. с чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994 г., като апортираните имоти са оценени, а тяхната стойност е разпределена в акции, с които е увеличен капитала на дружеството, която промяна на капитала на дружеството е вписана с Решение № 1692/19.05.1995 г. и Решение № 555/20.02.1995 г., двете по ф. дело № 64 от 1991 г. по описа на ОС- Б. за увеличение на капитала на ответното дружество. За придобиването на правото на собственост от ответното дружество върху поземлен имот с идентификатор № ***, свидетелствали следните документи: 1) заповед № 79/20.04.1995 г., издадена от председател на Комитет по туризма при Министерски съвет; 2) заповед № 159 от 19.05.1994 г., издадена от председател на Комитета по туризма при Министерски съвет; 3) Протокол за оценка на земя и трайни насаждения, изготвена съгласно ПМС № 179 от 15.09.1991 г.; 4) Протокол за оценка на сгради и строителни съоръжения на хотел и ресторант Бор; 5) Решение № 555 от 20.02.1995 г. на ОС- Б.

Разпечатката съдържа 32 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d128055-328e-49bd-a6bf-1faa89924856