Решение № 7116 от 24.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52319/2021
- Вид
- Решение № 7116
- Подписан
- 24.06.2022
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 37 · Закон за правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7116 гр. ., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110152319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 51618/08.09.2021 г. на Г. ИВ. П. , ЕГН **********, чрез адв. А.Х., съдебен адрес: гр. ., УЛ. „.“ №9, ВХ. А, ЕТ. 3, ОФИС 9, срещу ., с адрес: ГР.., УЛ..
№ 33, представлявана от Кмета . , с която са предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 1 000,00 лв., увеличен в съдебно заседание на 24000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки и страдания, причинени от спъване от разместени и счупени тротоарни плочки, стопанисвани от ответника, находящи се на тротоара на *** на 24.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане както и сумата от 645,80 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2020 г. в гр. ., ищцата се придвижвала пеша, вървейки по тротоарната настилка на ***, стъпила на разлепени, начупени и безразборно нахвърляне плочки, в резултат на което усукала стъпалото на десния си крак.
Изпитала силна болка. На следващия ден, ищцата посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й оказали лекарска помощ. Твърди, че при извършения медицински преглед и след направена рентгенова снимка, била поставена диагноза „счупване на метатарзална кост - закрито“. Поставена била гипсова лонгета, като движението се осъществявало с патерици.
При преглед на 30.04.2020 г. в МЦ „Ортомедика“ и направена втора рентгенова снимка била премахната гипсовата лонгета и била поставена полимерна имобилизация на дясното стъпало. На 09.06.2020 г. при повторна консултация при лекар, полимерната имобилизация била премахната и било препоръчано да се използва специална ортопедична обувка. След свалянето на ортопедичната обувка, ищцата твърди, че е преминала през рехабилитация, продължила повече от 1 месец, като за периода 11.07.2020 г. до 17.07.2020 г. продължила рехабилитацията с балнеолечение и физиотерапевтични процедури в Балнеохотел „Дианамар“, гр. П. Б. Твърди, че е извършила разходи за лечение в размер на 645,80 лева.
В резултат на инцидента, ищцата преживяла значителни болки и страдания. Инцидентът възпрепятствал извършването на служебните и домакинските и задължения. Наложило се да прави ежедневни болезнени упражнения. Наред с това изпитвала и продължителен душевен дискомфорт.
Изпаднала в депресивно и тревожно състояние, загубила спокойния си сън, като се страхувала, че няма да преживее травмата и ще остане инвалид за цял живот. Счита, че е налице бездействие на собственика на тротоара – ответната община - да поддържа уличната и тротоарната мрежа в изправност, което й причинило вреда, като счита, че увреждането е в пряка причинна връзка с бездействието на Общината. Моли съда да уважи иска. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва изцяло предявените искове, както и фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Твърди, не става ясно къде точно е настъпил инцидента, дали действително е настъпил на посочената от ищеца дата и място. Не е посочена посоката на движението, нито лява или дясна част на тротоара, не е представен снимков материал. Поддържа, че не е конкретизирано мястото на злополуката, както и че не е представено доказателство за териториалната или законова компетентност на кмета на Столична община, да бъде процесуално легитимирана страна, както и наличието на причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и бездействието на Столична община да поддържа в нормално състояние пътната настилка. Счита, че дори да е имало инцидент, то същият бил следствие на небрежност, проявена от ищцата. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, ако изобщо се установи наличие на виновно и противоправно поведение на ответната страна. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Представени са и са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че ищцата е претърпяла инцидент на 24.04.2020 г. в гр. ., придвижва йки с е пеша по тротоарната настилка на левия тротоар на ***, непосредствено пред къща с двор № 6, в посока от улица . към улица Отец Паисий, стъпила на разлепени, начупени и безразборно нахвърлян и плочки, в резултат на което усукала стъпалото на десния си крак. Ищцата била придружавана от св. Николай Николов. На следващия ден ищцата посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й оказали лекарска помощ и са направили рентгенография, от която е било установено, че има счупване на метатарзална кост – закрито. Поставени са гипсова имобилизация и шина, разрешен е отпуск по болест, който бил продължаван до 02.07.2020 г. На 30.04.2020 г., 14.05.2020 г. и на 09.06.2020 г. били извършени рентгенографски изследвания, като последното е установило, че е налице непълно костно срастване в зоната на фрактурата на базата на V метатарзална кост на дясното ходило. Било е позволено умерено натоварване с цел пълната консолидация на фрактурата.
Представени са документи за извършени разходи за лечението и обездвижването на ищцата през периода на възстановяване в размер на 473.00 лв., в това число за балнеолечение.
От показанията на св. Николов се установява, че същият е бил очевидец на инцидента, тъй 2 като е вървял заедно с ищцата от кантората й, която се намира на ул. ., до тяхното жилище, находящо се на ул. Антим Първи, в близост до СДВР. Свидетелят обяснява, че улицата е с един тротоар от лявата страна, била затворена на автомобили, тъй като там се намира входът към СДВР.
Докато вървели с ищцата, тя изведнъж изохкала и се хванала за крака, а свидетелят й помогнал да стигне до дома си. Плочките по тротоара били незалепени, разхвърлени, хлопащи, но нямало работници, нито поставени знаци. Времето било светло, тъй като било пролетно време, около 16 часа. Свидетелката Стойкова, която работи в дружеството, управлявано от ищцата, обяснява, че тъй като ищцата не е отишла на работа в понеделник, й звъннала и тогава разбрала за инцидента.
Отсъствала от работа около месец и половина, била на домашно лечение, обгрижвана от съпруга си и дъщерите й. През периода на отсъствието си ищцата възлагала работата си на свидетелката.
Когато я посещавала в къщи, за да получи или да предаде документи, свидетелката видяла, че ищцата приема болкоуспокояващи. След махането на гипса, ищцата посещавала рехабилитация, а една седмица била и в П. Б. на балнеолечение. След премахването на гипса ищцата правела болезнени за нея упражнения. След като изтекъл срока на отпуска по болест, ищцата ходела в кантората за около един-два часа на ден. Изпитвала притеснения за здравето си, когато слизала по стълби винаги се стремяла да се държи за парапета. Престанала да носи обувки на висок ток, които преди инцидента носела. При по-продължително ходене изпитвала болки в крака, както и при промяна на времето.
Свидетелят П. С., съпруг на ищцата, от своя страна установява, че когато свидетелят Николов пристигнал в дома му заедно със съпругата му, забелязал, че глезенът на десния й крак бил подут и затова сложил лед на мястото. След десет минути отишли заедно със свидетеля Николов да му покаже мястото на инцидента, което било на 50 метра от дома им и видял „играещите“ плочки на тротоара. Времето било сухо, пролетно време, а на мястото на инцидента нямало ремонтни дейности. На другия ден след инцидента посетили Пирогов, където направили рентгенова снимка, поставили гипсова лонгета след установяване на счупването. Гипсът бил до коляното, ищцата се придвижвала в къщи с патерици. Не излизала никъде, било й забранено да стъпва на мястото на счупването. Не се грижела за дома им, мислела за изтичащите срокове в работата й. Приемала обезболяващи, защото болките през първата седмица били силни. Слагали лед върху бинта, където няма гипс. Около седмица била гипсова лонгета. Ходили в кабинета на д-р Атанас Кацаров на ул. Вашингтон, където също направили рентгенова снимка и предложил да сложат полимерна имобилизация, което те изпълнили. Препоръчал да не стъпва на крака един месец. Повече от месец ищцата била с полимерна имобилизация на крака, ползвала и специална ортопедична обувка. Предписали й физиотерапия за две седмици. Раздвижването й било болезнено за ищцата. През юли месец отишли двамата в П. баня, където продължила с различни процедури с ток и електромагнитно поле. Повече от два месеца ищцата била „извън строя“ (цитат, стр. 2 л. 70 делото, св. С.). През периода на лечение и физиотерапия, ищцата не вършела домакинска работа, не можела да се грижи за себе си, голямата й дъщеря се грижела за хигиенните й нужди. Не можела да носи обувки на висок ток след инцидента, както обичала. Служебната й работа била поета от колегите й в кантората, които ходели до дома им, което потискало ищцата, че ги натоварвала. Ищцата стъпвала плахо през първите три-четири месеца след сваляне на ортопедичната обувка. Отказвала разходки със свидетеля, защото се притеснявала, изморявала се и изпитвала несигурност. Следствие на всичко това ищцата напълняла.
Изслушаната и приета по делото техническа експертиза е установила, че при оглед на място на *** е налична настилка от шестоъгълни тротоарни плочки с дебелина от 4 см.
3 в много лошо състояние, натрошени и подвижни в по-голямата си част. Вещото лице е констатирало образувани неравности във вертикано отношение, които затрудняват нормалното движение на пешеходците, улицата е в много лошо и видимо неподдържано състояние.
Експертизата е установила също така, че тротоарната настилка е на повече от 20 години, като за последните десет години не са извършвани основни ремонти в процесния участък.
Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между инцидента и полученото травматично увреждане, а механизмът на получаване на същото съответства на описания в исковата молба начин – стъпване накриво и усукване. Обичайният период на възстановяване и зарастване на фрактурата е от около месец и половина – два, като са необходими помощни средства за предвижване. Възможни са оплаквания от болки в ходилото при влошаване на времето и продължително ходене. Направените от ищцата разходи, описани в исковата молба, са свързани с лечението й и са обичайни за лечение на такъв вид травми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.49 ЗЗД:
С исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното поведение на трето лице, на което ответната община, е възложила работа, които вреди са причинени от третото лице при или по повод изпълнението на тази работа. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.);