Решение № 1039 от 03.07.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1039

Габрово, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700218 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на П. С. Ч. от гр. Габрово срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1275-000080 от 08.05.2026 г., издадена от В. У. – младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с която е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е несъразмерна, като случаят не представлявал обичайно управление на МПС без регистрация или без табели с цел използване на автомобила в движението. Автомобилът бил служебен бус, който престоял шест месеца в сервиз без регистрационни табели. Придвижването било извършено в работно време по устно разпореждане на ръководството на фирмата с конкретната и единствена цел да бъде транспортиран до КАТ, за да му бъдат поставени регистрационни табели. Придвижването било еднократно за разстояние от 2,5 км. И с цел именно отстраняване на проблема с регистрационните табели. Посочва се, че жалбоподателят действал като работник/ служител, получил устно разпореждане от ръководството на фирмата. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена като несъразмерна спрямо случая.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.

Ответникът младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, редовно призован, не се явява. Не взема становище по жалбата.

Настоящият състав на Административен съд Габрово, като се запозна със събраните доказателства, съобрази доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

На 08.05.2026 г. младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД, бланков номер 225104, в който е посочено, че на 08.05.2026 г., около 15,00 часа в гр. В. Търново, [улица] в посока към ул. България управлява товарен автомобил марка «Ф. Т.», рама [Наименование]като след извършена проверка се установи, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без поставени регистрационни табели на определените за това места. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на цитирания АУАН била издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) била наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер].

По делото е приета като доказателство справка от АИС КАТ (л. 59 от делото), видно от която процесният товарен автомобил «Ф. Т.» с рама [Наименование]е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 11 от ЗДвП на 12.12.2025 г. На 11.05.2026 г. регистрацията е възстановена, промяна на номер.

Жалбоподателят е представил трудов договор № 19/ 07.04.2025 г., видно от който е назначена на длъжността шофьор, товарен автомобил в «Гурме спайс» ЕООД. Дружеството е било наемател на товарен автомобил «Ф. Т.» с рама [Наименование], считано от 28.03.2024 г.

Като доказателство по делото е прието удостоверение, издадено на 08.05.2026 г. от «Търново дизел» ЕООД, че МПС «Ф. Т.» с рама [Наименование]е предадено от ремонт от автосервиз «Търново дизел» ЕООД на 08.05.2026 г. в 14,30 ч.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка и представените допълнителни документи, които са годни, относими и допустими.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК пред надлежния съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянния адрес на посочения в акта адресат.

Обжалваната заповед представлява валиден административен акт, който е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР В. Търново, който притежава компетентност да издава принудителни административни мерки съгласно заповед № 366з-3249/ 04.07.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. Търново. Видно от т. 2.1 от заповедта служители на длъжност «младши автоконтрольор» в сектор «Пътна полиция», отдел «Охранителна полиция» при ОД на МВР В. Търново са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. «б», «е», «ж», «з» и «и» от ЗДвП. По делото няма спор, че издателят на оспорената заповед към датата на нейното издаване заема посочената в т. 2.1 от заповедта длъжност, което обстоятелство е удостоверено от ответника с представеното от него писмо рег. № 366р-12887/ 08.06.2026 г. Поради което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и функционално компетентен орган, както и в предвидената от закона писмена форма и не са налице основания за нейната отмяна на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В съобразителната част на оспорената заповед са изложени обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай не се оспорва от жалбоподателя, че регистрацията на превозното средство е била прекратена на на 12.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, която гласи, че в случай на управление на превозно средство със служебно прекратена регистрация на основание ал. 10 или 15 табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, като редът за връщането им се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2 от същия закон.

Жалбоподателят не оспорва констатациите на административния орган, но счита, че ЗППАМ е несъразмерна, тъй като не е използвал автомобилът за лични нужди, а е изпълнявал еднократно придвижване с цел именно отстраняване на проблема с регистрационните табели. Според настоящия съдебен състав възражението е основателно. ПАМ е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По своята правна същност ПАМ няма характера и предназначението и не е санкция за извършено нарушение. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП. В конкретният случай целта е да се осигури безопасността на движението по пътищата, да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са отделни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази отговорност.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 12 от ЗДвП възстановяване на служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство по реда на ал. 11 се извършва по реда, определен в наредбата по чл. 140, ал. 2, с което се постигат разписаните цели в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП. В случая това е станало на 11.05.2026 г. – на първия работен ден след датата на извършената проверка и издаването на процесната ПАМ, с което посочените по-горе цели са постигнати. В същото време не се преустановява действието на наложената ПАМ, което сочи на явно несъответствие с нейните цели, на явна несъразмерност на същата и за санкционен характер на мярката, а не превантивен, преустановителен или възстановителен характер. Обществения интерес е бил защитен, като нерегистрираното превозно средство, което е било спряно от движение е регистрирано по предвидения за това ред по наредбата, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Разноски не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП № 26-1275-000080 от 08.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново.

Решението на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�