Решение № 184 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Н.кова

Членове:

Константин Д. И.

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20223100501983 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 266663/30.06.2022г. по регистратурата на РС-Варна, депозирана от В. И. С., ЕГН ********** и С. И. СТ. – П., ЕГН **********, чрез процесуалните им представители срещу Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр.д. № 14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, Р. Н. А. , ЕГН **********, А. Н. А., З. Н.

А., ЕГН **********, В. И. В., ЕГН ********** и Я. И. С., ЕГН ********** активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. С. и С. И. СТ. – П. са собственици при равни квоти от по ½ ид. част за всяка една от тях на реална част с площ от 281 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност „Боровец-юг“, целият с площ от 5251 кв.м., номер по предходен план 3499, при граници: имоти с ид. ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***, при граници на процесната реална част: ПИ с ид. ***; ***; *** и останалата част от имот ***, на основание изтекла в полза на ищцата В. И. С.

1 придобивна давност за периода 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г., съответно изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – П. придобивна давност за периода 28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.

Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и неправилност. Изразява се несъгласие с извода на съда, че реституционната процедура по отношение на имота не е приключила към момента на издаване на административния акт по възстановяването му. Считат, че решението на ПК-Варна от 07.12.1998г. има конститутивно действие, поради което е налице противоречие в мотивите на съда, доколкото сам същият е приел, че „най – ранният момент, от който може да започне да тече давност, е именно от момента на постановяване на това решение“. Считат, че от събраните по делото доказателства се установява категорично, че ищците са владели процесната реална част непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години всяка от тях, а в същото време липсват доказателства за това ответниците да са отблъснали и отнели фактическата власт върху имота, респективно да са установили своя фактическа власт и до този момент.

Излагат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че урегулирането с подробен устройствен план за населено място или за част от него след установяване на владение върху реална част от неурегулиран до тогава поземлен имот не спира и не прекъсва давността.

Процесните имоти /този на ищците и този на ответниците/ придобиват статут на урегулирани едва с приемането на ПУП - ПУР през 2010г., съгласно който същите са отредени за изграждането на „ПОЛИГОН", който и до днес не е реализиран. Сочи се, че при отнемането на процесната реална част с площ 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, оставащата част от същия отговаря на минималните изискванията за лице и площ, а ако не бъде придадена тази част към имота на ищците, то последният остава маломерен и неотговарящ на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Твърдят, че в случая приложима е разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗУТ, вр.чл.17 от ЗУТ, според която е възможно придобИв.ето по давност на реална част от имот, ако тя се присъединява към съседен имот.

Считат също, че съдът е следвало да съобрази, че от един от ответниците - Р. Н. А. е налице признание на исковата претенция, а от други двама от тях – Я. И. С. и С. А. П. липсва оспорване и възражения по отношение на собствеността за имот № 5285, към който се иска да бъде придадена процесната реална част. По изложените съображения се моли за отмЯ. на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Я. И. С., чрез пълномощника си е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето и без уважение. Сочи, че поземлен имот с ид.*** е частна собственост на ответниците, възстановен с решение на ПК-Варна. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от С. А. П., чрез особения й представител, в който също се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се 2 излагат подробни съображения в тази насока. Счита, че за подлежащи на реституция имоти принципно давност може да тече едва след приключване на процедурата по възстановяването им, а в случая този способ за придобИв.е на права по отношение на процесната реална част от имота е неприложима с оглед забраната на чл.200, ал.1 от ЗУТ да се придобиват реални части с по-малко размери от установените в чл.19 от ЗУТ. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Въззиваемите страни - Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А. и В. И. В. не са депозирали отговор по въззивната жалба.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на активно и пасивно субективно съединяване положителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от В. И. С. и С. И. СТ. – П. срещу С. А. П., Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А., В. И. В. и Я. И.

С. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни квоти от по ½ ид. част за всяка на реална част с площ от 281 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност „Боровец-юг“, целия с площ от 5251 кв.м. при граници на процесната реална част:

***, ***, *** и останалата част от имот

*** и при граници на целия имот - ПИ с ид. ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, при твърдения за придобИв.е на собствеността от ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност - за ищцата В. И. С. в периода от 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда 12.11.2020г., а за ищцата С. И. СТ. – П. - за периода от 28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда 12.11.2020г.

Ищцата В. С. твърди, че на съпругът й Ст. К. Ст., починал през 1990г., с решение на ИК на ОНС Варна през 1989г. е било предоставено право на ползване върху земя с площ от 600 кв.м., намираща се в гр.Варна, местност „Боровец“. Излага, че за имот с площ от 1123 кв.м., включващ изцяло предоставения за ползване на наследодателя имот, е съставен АЧОС от 13.10.2017г. Имотът по АЧОС с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 1123 кв.м. е бил закупен от ищцата С. П. – дъщеря на В. С. с Договора за покупко – продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2019г. по реда на чл.35, ал.1 от ЗОС. След изменение на Кадастралната карта от имот с ид. *** са били обособени два имота – имот с ид.*** с площ от 623 кв.м. и имот с ид.*** с площ от 500 кв.м. С договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 15/2019г. С. П. продала на трето неучастващо по делото лице М. П. Г.ева имота с ид. *** с площ от 623 кв.м. и запазила за себе си собствеността на имота с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 500 кв.м.

3

Твърдят, че независимо от това, че С. П. е закупила имота с ид.*** по КК на гр.Варна с площ от 500 кв.м. през 2019г., тя и майка й В. С. са владяли реална част с площ от 281 кв.м. от съседния имот с ид. *** по Кадастралната карта целият с площ от 5251 кв.м. с намерение за своене. Посочват, че границите на владЯ.та реална част са ПИ с ид. ***, ***, *** и останалата част от имот с ид.

***, а периодът на давностно владение от страна на В. С. е от 1989г., когато имотът е бил предоставен за ползване на съпругът й Ст. Ст. до настоящия момент, а ищцата С. П. – от смъртта на Ст. Ст. на 28.01.1990г. до настоящия момент. Излагат, че като собственик на целия имот с ид. *** е вписан наследодателят на ответниците Г.

И. Т., с което установяват правния си интерес от предявяване на исковете за собственост спрямо наследниците му – ответниците по исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. И. С., процесуалния си представител, в който се излагат възражения за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че въз основа на Удостоверение от ИК на ОНС Варна № 83/1989г. на праводателя на ищците е предоставено право на ползване върху имот с площ от 600 кв.м. в местност „Боровец - юг“, но се твърди, че същото е погасено със смъртта на ползвателя. Оспорват се и твърденията на ищците за придобИв.е по давност на процесната реална част с площ от 281 кв.м. с твърдения за Н.опустимост на придобИв.е по давност на земя частна държавна или общинска собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. Н. А., чрез процесуалния му представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Оспорва се както фактът на упражнявана фактическа власт по отношение на процесната реална част от ПИ с ид. *** от ищците, така и намерението им за своене на имота. Счита, че дори В. С. да упражнява фактическа власт по отношение на имота, то тя го държи за дъщеря си С. П.. По отношение на С. П. излага, че спрямо нея не е изтекъл изискуемият по закон период на давностно владение, доколкото същото е установено на 02.08.2019г.

Писмен отговор е депозиран и от особения представител на ответника С. А. П..

Оспорва твърденията на ищците, че упражняват фактическа власт върху процесната реална част с площ от 281 кв.м. от имота с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, поради което счита, че не са я придобили по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение № 83/06.01.1989г., с решене на ИК на ОНС – Варна на Ст. К. Ст. е предоставено право на ползване върху имот с площ от 600 кв.м., намиращо се в гр. Варна, местност „Боровец“ при граници М.Я. и Н..Ст..

С разрешение за строеж № 58/03.05.1989г. на Ст. К. Ст. е разрешено да осъществи строителство на сезонна постройка в имот № 657, местност „Боровец“ със застроена площ 4 до 35 кв.м.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.48/ на Ст. К. Ст. и В. И. С. са сключили граждански брак на 16.05.1981г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 6 от ОНС гр.Суворово.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Ст. К. Ст. е починал на 27.01.1990г. и негови наследници са съпругата му В. И. С. и децата му Косьо Ст. К. и Ив.

Ст. К..

Въз основа на договор за покупко – продажба вписан в Служба по вписванията гр.

Варна на 02.08.2019г., вх. № 19879, акт № 55, дело № 2268, ищцата С. И. СТ. – П. закупува от Община Варна имот с идентификатор ***, целия с площ от 1123 кв.м. намиращ се в местност „Боровец -юг“, гр. Варна, район Аспарухово, с.о.“Боровец юг“.

Представена по делото е преписка по разделяне на имот с идентификатор *** на два отделни имота, като съобразно приложените към преписката скици – проекти се установява, че от общия имот са образувани два отделни имота –ПИ с ид.*** с площ от 623 кв.м. и имот с ид.*** с площ от 500 кв.м.

С договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 15, том ІІІ, рег. №4495, дел №325/15.11.2019г. С. И. СТ. – П. е продала на М. П. СТ. имот с ид. №*** по Кадастралната карта на гр.Варна, целия с площ от 623 кв.м.

Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на 26.01.2021г., Ив. Г.Т. е починал на 03.01.2001г. и негови наследници са С. А. П., Р. Н. А., А.