Решение № 1050 от 14.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т Д при участието на секретаря В К като разгледа докладваното от Т Д Гражданско дело № 20211110153050 по описа за 2021 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС.

Ищците – Р. Д. К., Д. П. К. и Д. П. К., твърдят, че всеки от тях не дължи на ответника „А Б Б“ ООД по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС. Твърдят, че посочените задължения са погасени по давност. За принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ММ, което обуславя правния интерес на ищците от предявяването на посочените искове. Претендират разноските по производството.

Ответникът – „А Б Б“ ООД, оспорва исковете с твърденията, че ищците дължат на ответника процесните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС, за следните суми: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ММ.

Вземанията на ответника за главница и такси по договора за кредит и за разноски в съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен лист, се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б „в“ ЗЗД. Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 29.10.2010 г.

Следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ММ, същото е образувано на 14.07.2012 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника - „Т Б А К“ ЕАД (със сегашно наименование „Т Ю“ ЕАД), е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. В хода на посоченото изпълнително производство на 28.07.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 28.07.2012 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 28.07.2014 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Посоченото също така е констатирано с постановление от 09.08.2021 г. на ЧСИ М за прекратяване на изпълнителното дело. Предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело срещу длъжника след този период не следва да бъдат вземани предвид, тъй като същите са в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за 2 доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността по отношение на процесните задължение, е наложен на 28.07.2012 г. запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признаване на вземането от длъжника. На 29.08.2012 г. длъжникът е подал молба за разсрочено плащане на задълженията по изпълнителното дело, което по същността си представлява признаване на дълга и новата погасителна давност за задълженията е започнала да тече именно от тази дата, като задълженията за главница, такси и разноски са погасени по давност на 29.08.2017 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок, а задълженията за лихви – на 29.08.2015 г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.

От посоченото следва извод, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците сумата в общ размер на 2035,15 лв., представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение (1800лв.) и за държавна такса (235,15 лв.).

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че Р. Д. К., ЕГН **********, Д. П. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН **********, не дължат на „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, Д.

П. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 3 сумата в размер на 2035,15 лв., представляваща разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4