Решение № 1440 от 01.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1440

Габрово, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА канд № 20267090600272 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1584 от 16.06.2026 г., подадена от В. П. П., от [населено място], общ. Габрово, с [ЕГН], чрез адв. Г. Н. от ВТАК, против Решение № 31 от 17.03.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 162 от 2025 година на Районен съд – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 16.05.2022 г., издадено от зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Велико Търново, с което на касатора, на основание чл. 266, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв.

Нарушението, за което е санкциониран касаторът, се изразява в следното:

На 19.11.2021 г. В. П. П. съхранява 4 /четири/ пространствени куб. м. дърва за горене от дървесен вид зимен дъб и цер, непридружени с превозен билет, на посочен административен адрес в [населено място], общ. Севлиево.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че нарушение е установено по несъмнен начин и правилно описано в атакуваното НП. Правилно е подведено под хипотезата на сочената като нарушена нормативна разпоредба. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито има липсващи задължителни реквизити. С оглед направено с жалбата възражение за изтекъл давностен срок съдът е отхвърлил същото с мотива, че Нарушението е установено и е било налично към датата на съставянето на АУАН – 19.11.2021 г., а НП е издадено в законово предвидения 6-месечен срок, на 16.05.2022 г. НП е връчено на 28.04.2025 г., като до този момент и до датата на произнасянето на РСС не е изтекла общата давност от 4,5 години, определена съгл. чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Не се споделя и твърдението на жалбоподателя, че за едно и също деяние са му наложени две санкции, т.к. при проверката било установено, че П. съхранява дървесина без превозен билет, което е процесното деяние, в същото време, е констатирано, и второ нарушение, изразяващо се в това, че същият е съхранявал дървесина без контролна горска марка, което е нарушение, различно по вид от процесното, различна е и правната им квалификация. Не се споделят и доводите на жалбоподателя за маловажност на деянието и необходимостта от прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, както и за неправилна и немотивирана индивидуализация на санкцията.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира на това, че нарушението е недоказано от субективна страна, т.к. намирането на дърва в частен имот не води автоматично до извода, че те са с незаконен произход. Не е установено кога и от кого са били добити и доставени. Недвижимият имот, в който са били съхранявани те, не е собственост на П. и не става ясно по каква причина административнонаказващият орган /АНО/ е счел, че именно той е извършител на деянието, доколкото то е налице. Неправилно е определена стойността на дървесината, не се установява, че тя е добита от горски имот. За съхранението на дървесина не се изисква превозен билет. Повторно е направено искане за намаляване на санкцията до предвидения в закона минимум, т.к. АНО не е изложил съображения досежно размерът й, индивидуализиран над него. Отново се прави възражение за изтекла давност за преследване на дееца, като се сочи, че 4,5-годишният период от извършване на нарушението /19.11.2021 г./ е изтекъл към 18.05.2026 г., което следва да доведе но отмяна на процесното НП.

Депозиран е отговор на подадената касационна жалба от гл. юрисконсулт при РДГ Велико Търново, с който същата се оспорва като неоснователна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационния жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Представя писмено становище с доказателствени искания и изложени съображения по съществото на спора, изготвено от упълномощен процесуален представител адв. Г. Н. от ВТАК.

Ответната страна не се представлява, депозира писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което жалбата се оспорва.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебното решение е допустимо, като произнесено от компетентен съдебен състав.

С оглед свързаните с твърдяно съществено процесуално нарушение мотиви на касатора, настоящият съдебен състав анализира събрания в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал.

С оглед събраните доказателства съдът намира за безспорно, че при процесната проверка, осъществена от служители на РДГ Велико Търново на 19.11.2021 г. в [населено място], общ. Севлиево, на [улица], е установено наличието на посочени като вид и количество дърва за горене, непридружени от превозен билет.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, се забранява съхраняването дървесина, непридружена с превозен билет, като така описаното в НП нарушение точно осъществява състава на тази правна норма. Без значение в случая е дали, кога, от кого и от къде е добита дървесината, от кого е превозена до посоченото място на съхранение, неправомерно ли е добита тя или не. Законодателят изисква при съхранението й тя да бъде съпроводена от такъв документ.

В съставения по повод така установените факти АУАН не са вписани възражения, но това също е без значение, с оглед принципа, че АНО има тежестта да установи по безспорен нарушението от обективна и субективна страна чрез пълно главно доказване.

В тази връзка административнонаказателната преписка съдържа Констативен протокол /КП/ № 007745 от 19.11.2021 г., съставен в присъствието на касатора, в който нарушението е описано по същия начин, както това е сторено по-късно в процесното НП.

Относно връзката между П. и посоченото място, на което са съхранявани дървата, е приложено Сигнално писмо от 01.12.2021 г. директор РДГ до РП Габрово, в което е отразено, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице живее на визирания адрес в [населено място], което към момента остава недоказано твърдение. Не става ясно чий е домът на този адрес, в каква връзка се намира П. с него, има ли и други лица, които живеят там и по какви причини именно той е санкциониран за процесното деяние. Не се установява по безспорен начин, че именно той съхранява въпросния дървен материал. При опит да се връчи НП на лицето на същия адрес е съставен КП от 01.04.2022 г., в който е посочено, че той не може да бъде открит на него. Не са правени справки за настоящ и постоянен адрес на П., не става ясно дали той е бил издирван на такива адреси, вкл. в [населено място], общ. Габрово, където в НП изрично е посочено, че се намира неговият „адрес“. С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че не се установява връзката на касатора с процесната дървесина и, съответно, не се доказва по несъмнен начин авторството на неправомерното деяние /субектът му/, поради което нарушението се явява неустановено с оглед неговия извършител и вината на последния, което е следвало да доведе до отмяна на процесното НП на тези основания.

Освен това настоящият касационен състав на АС Габрово устаови, че към настоящия момент е изтекла давността за търсене на АНО. За да достигне до този извод, съдът констатира, че нарушението е било установено и административнонаказателното производство е стартирало на 19.11.2021 г., със съставянето на АУАН. Според ТП № 1 от 27.02.2015 г. ва Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим по отношение давностните срокове в административно-наказателния процес, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а нормата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член или в случая това са 4 години и половина, които изтичат на 19.05.2026 г. Този срок е изтекъл още към момента на образуването на делото в АС Габрово. С изтичането на този срок административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност. Давността е "абсолютна" именно с оглед прилагането й независимо от спирането или прекъсването на сроковете. След изтичането й соченият за нарушител не може да е обект на административно наказване, което обуславя и отмяната на издаденото му Наказателното постановление само на това самостоятелно основание. Съгласно ТП № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, в наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен- изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен- пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието, давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В процесния случай касационната жалба е подадена след изтичане на абсолютната давност /на 28.05.2026 г./, а изтичането на абсолютната давност представлява абсолютно основание за изключване на административнонаказателното преследване и неприлагане на административното наказване. По същество давността е обстоятелство, което изключва отговорността. По тази причина и на още едно основание първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени в едно с потвърденото с него НП.

С оглед изхода на правния спор обосновано и своевременно предявено се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като съдът намира, че такова следва да бъде присъдено в полза на адвокат Г. Н. в размер от по 200.00 евро за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно Решение № 31 от 17.03.2026г., постановено по к.а.н.х.д. № 162 от 2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 16.05.2022 г. на зам.-директора на Регионална Дирекция по Горите – Велико Търново, с което на В. П. П. от [населено място], общ. Габрово, [ЕГН], на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв.

ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на адвокат Г. Х. Н. от АК – Велико Търново, [ЕГН], деловодни разноски за двете съдебни инстанция на обща стойност 400.00 /четиристотин/ евро, по 200.00 /двеста/ двеста евро за всяка от тях.