Решение № 617 от 11.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501368 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развира по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.03.2022г. постановено по гр. д. № 7479 по опис на СГС за 2019 г., съдът е отхвърлил предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, осъдителен иск с цена 30 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, уронване на добро име и чест, причинени от нарушаване на правото му на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес поради отказа на Районна прокуратура Кърджали и Районна прокуратура - Хасково да образува досъдебно производство срещу А.

С. С., на основание чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ и е осъдил ищеца да плати на ответника сумата от 360 лева представляващи съдебни разноски, на основание л.78, ал.З ГПК вр. чл.37 от ЗПП.

Недоволен от решението е останал ищеца Н. Н. А., който с подаване на въззивна жалба с вх.

Рег. № 278251 от 31.03.2022г., приета за допустима с разпореждане № 1987 от 02.06.2022г. е поискал отмяна на решението като неправилно и необосновано и постановяване на друго с което искът да бъде уважен изцяло.

В съдебно заседание лично и чрез служебно назначен пр. представител поддържа жалба и направените с нея искания.

Въззиваемата страна – Прокуратурата на Р България не е ангажирала въззивния съд с писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от прокурор С., чрез който изразява 1 становище за нейната неоснователност.

Възизвният съд съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият възизвен съд приема, че решението е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност и обоснованост , приема следното:

В исковата си молба ищецът твърди, че е подал сигнал до Районна прокуратура гр.

Кърджали, в която е изложил, че е осъден с влязла в законна сила присъда, основана върху неверни свидетелски показания. В сигнала е поискал да се образува досъдебно наказателно производство за извършено престъпление - лъжесвидетелстване. С изрично постановления, след преценка на материалите по пр. пр. №01653/2011 на РП Кърджали и пр .пр. № 182/2012г. на РП Хасково, ответникът отказал да образува такова производство. Счита, че отказът представлява нарушение на правото на европейския съюз - ХОПЕС и КЗПЧОС.

Счита, че нарушението е достатъчно съществено, като свърза достатъчността с факта, че е нарушено правото му на защита, което счита, че притежава и след влизане в сила на осъдителна присъда, когато има данни, че тя се основава на недостоверни свидетелски показания. Вредите които търпи свързва с отказът на Прокуратурата да събере доказателства, че осъдителната му присъда почива на престъпление осъществено в хода на наказателното производство, по което е осъден с влязла в законна сила присъда. Вредите идентифицира като идентични на тези, които търпи в следствие на осъдителната присъда – ограничаване основни права и свободи и претендира обезщетение в размер на 30000 лева.

Ответната страна е оспорила предявения иск като неоснователен. Поддържала е тезата, че в нейната компетентност е да преценява налице ли са достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Счита, че е действала в съответствие с правомощията, което са уредени в ЗСВ и НПК и отрича да е нарушила правото на Европейския съюз.

Възоснова на събраните по делото доказателства, се установяват следните факти:

Прокурорска преписка № 1653/2011 г. по опис на РП-Кърджали е образувана по сигнал на Н. В. А. /баща на ищеца/. С постановление е отказано образуване на досъдебно производство. Постановлението е било обжалвано и потвърдено от горе стоящ прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали. Прокурорска преписка № 182/2012 г. по опис на РПХасково е образувана по сигнал на Н. В. А. /баща на ищеца/. С постановление е отказано образуване на досъдебно производство. Постановлението е било обжалвано и потвърдено от горестоящ прокурор от Окръжна прокуратура Хасково. Ищецът е осъден с влязла в законна сила присъда, постановена в наказателно производство, по което в качеството на свидетел е разпитван А. С. С.. В сигналите на Н. В. А. /баща на ищеца/ се твърди, че е това лице извършител на две престъпления, едното от които лъжесвидетелстване осъществено пред съда постановил осъдителната присъда, с която ищецът е лишен от свобода.

Пред съда е поставен спора, дали отказът на Прокуратурата да образува досъдебни производства представлява противоправно деяние, т.е. нарушава ли конкретно право на 2 ищеца, което му е гарантирано от право на Европейския съюз. Положителният отговор на този въпрос, задължава съда да изследва твърденията на ищеца за настъпили вреди, а отрицателния води до отхвърляне на иска като неоснователен, поради липсата на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – липсата на противоправно деяние.

Няма спор между страните, че не е предвиден съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства. Затова, органите на Прокуратурата не могат да бъдат отговорни, че правният ред не допуска съдебна защита върху постановленията, с което се отказва образуване на наказателно производство. Адресат на претенцията за вреди е държавата, но не в лицето на Прокуратурата.

В конкретния случай, ищецът е осъден с влязла в законна сила присъда. След като се твърди, че тя е основана върху неверни свидетелски показания, активно легитимиран да поиска възобновяване на наказателното дело е осъденото лице. Данни за такова искане не са поставени като релевантни за претендираното обезщетение. Напротив, ищецът счита, че след като прокуратурата е отказала да образува наказателно производство по сигнал на неговия баща, пряко е засегнала негови права и законни интереси. Такава пряка връзка между деянието на прокуратурата, представляващо изричен отказ да образува наказателно производство и вредите, което според ищеца търпи защото е лишен от свобода няма.

Сигналите, които изхождат от бащата на ищеца са за деяния осъществени от лице, което е разпитвано като свидетел в наказателно производство, завършило с влязла в законна сила присъда. Сигналите следва да са за деяние, което има значение съм фактическия състав на престъплението, за което е осъден ищеца. Доколко може да се направи обоснован извод от пространните изложения на ищеца адресирани до първоинстанционния и въззивния съд, той твърди, че неверните показания на А. С. С. са в основата на осъдителната присъда.

Настоящият съд обаче няма компетентността да съобразява тези факти, защото липсва преценката на орган на прокуратурата, който е компетентен да поиска /или да откаже/ възобновяване и съответно да сезира съда с искане за отмяна на присъдата. Отказите на Прокуратурата да образува досъдебно производство не подлежат на съдебен контрол.

Влезлите в сила постановления, с които се отказва образуване могат да нарушат правото на Европейския съюз, защото по естеството си представляват отказ от правосъдие, преди да се е произнесъл съд, но в конкретния случай ищецът не е осъществил правата, които му дава националното законодателство - да поиска възобновяване на наказателното производство като лично и последователно пред компетентен орган изложи обстоятелствата, които са от значение към твърдението, че присъдата, която изтърпява се основава на лъжесвидетелстване извършено от конкретно лице, което е дало конкретни показания за факти от фактическия състав на престъплението, за което е осъден по НОХД № 112/2009 г.

Въззивният съд дължи произнасяне по всички оплаквания в жалба. Видно от нейното съдържание, ищецът е изложил и поддържа в устните състезания, че обжалваното решение е неправилно и защото не е изтекла погасителната давност на правото на иск.

Пъроинстанционинят съд се е произнесъл по възражение за изтекла погасителна давност, направено от ответника в отговора на исковата молба. Това възражение би било съществено 3 към изхода от спора ако е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане.

Макар и да няма значение към основателността на жалбата, за пълното на мотивите въззивният съд приема, следното: За вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Не е спорно, че постановленията, с което се отказва образуване на досъдебни производства са съобщавани на бащата на ищеца и съответно обжалвани пред по-горестоящия прокурор. Не са налице данни да са съобщавани на ищеца, поради което и по отношение на него нито е текла, нито е възможно да изтече давност.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Ищецът не е претърпял вреди от постановленията, с които се отказва образуване на наказателно производство. Той не е техен адресат, независимо, че припознава нарушение на свои права с тяхното постановяване. За него не е преклудирано правото да поиска възобновяване на наказателното производство, по което е осъден с влязла в законна сила присъда. Не е преклудирано и правото да сезира Прокуратурата със сигнал, че е извършено престъпление от общ характер, което е във връзка с постановената присъда, с която е осъден на лишаване на от свобода.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2022 г. постановено по гр.д. № 7479 по опис на СГС за 2019 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4