Решение № 714 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Варна, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20213110113352 по описа за 2021 година

Ищецът М.С. сочи, че на 09.08.2017г. е сключил договор за потребителски кредит №3011742 с ответника "И. А. М." АД за сумата от 1500лв., при размер на двуседмичната погасителна вноска от 126.55лв. и срок на заема 26 седмици /13 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00%, а общата сума която е следвало да върне е в размер на 1645.15лв. В договора е посочен ГПР в размер на 40.71% и че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство или Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от 1645.15лв., посочена в договора, дължима от заемателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 677.82лв. Уговорено е, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в размер на 52.14лв. Начислена му е неустойка в общ размер на 677.82лв., тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор. Ищецът сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения 1 договор, а именно в общ размер на 2295.21лв., както следва: 1429.52 лева - 8 вноски по 178.69лв. всяка; 865.69лв. - прихваната от ответното дружество от отпуснатата сума по сключен между страните нов договор за паричен заем №3097174 от 07/12/2017г., с която сума са изцяло погасени задълженията по процесния Договор за паричен заем №3011742 от 09/08/2017г. Ищецът счита, че договорът е нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 35%, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 101.29 % за конкретния договор/ е над максимално установения, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Смята, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок договоревоно обезпечение. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че Заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от сключване на договора обезпечение - поръчители или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е 2 индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Твърди, че ответника в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК "И. А.

М." АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" в общ размер на 677.82лв. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва ето защо счита, че на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни. 4 Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Счита, че е налице унищожаемост на процесния договор на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като е бил принуден да сключи договора, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности -заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Ищецът е получил сумата в размер на 1500лв., като впоследствие е върнал сумата от 2295.21лв., респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 795.21лв. или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 50%. Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, смятам, че са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 1500лв., като впоследствие ищецът е погасил и превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2295.21лв.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по 5 кредита". Ето защо счита, че е налице правен интерес за предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 795.21лв. - разликата между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (2295.21лв.) и получената от него сума (1500лв.). Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50лв. претендирана като частичен иск от иск целият в размер на 795.21лв., представляваща недължимо платени ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски. По реда на чл.214 от ГПК претенцията е изменена в хода на производството чрез увеличаване от 50лв. на 801.69лв.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който сочи, че счита предявеният иск за недопустим, тъй като липсва правен интерес от установяване нищожността на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" 3-1-102723 147048, с оглед обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от кредитополучателя на 06.11.2017г., както и фактът, че действието на договора е прекратен на 14.11.2017г. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Договорът за кредит тип „Кредитна линия" според него съдържа всички, предвидени в чл.11 от ЗПК. Сочи, че е спазена изискуемата по закон форма на договора, като същия съдържа и всички законово предвидени реквизити. Твърди, че годишния процент на разходите не надвишава законово определения максимум от 50%. Неправилни и неоснователни са доводите изложени в депозираната искова молба, че от страна на заемателя е следвало да бъде предоставено обезпечение, чрез поръчителство на две физически лица или солидарна отговорност, видно от съдържанието на процесния договор, между страните е уговорено предоставянето на едно от две алтернативно посочени обезпечения - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция чл.4 от договора за заем. Счита, че не може да се приеме, че уговорената между страните неустойка е прекомерна с оглед размера на сумата по процесното договорно правоотношение. За определяне на това дали същата е прекомерна или не следва да се изследват въпросите за това какво задължение тя обезпечава и каква е основната цел на уговарянето й. За да се приеме, че една договорна неустойка е прекомерна, е необходимо да се прецени какви вреди покрива същата. В случая уговорената неустойка цели да обезпечи изпълнението на цялото задължение по сключения договор за заем, което без предоставяне на някое от уговорените обезпечения се явява във висока степен несъбираемо. Следва да се приеме, че уговорената между страните неустойка следва да се преценява, дали противоречи на добрите нрави, на база цялата сума дължима по договора, а видно от данните в процесния случай тя не достига размера на сумата по договора. Видно от клаузите на сключения договор за заем се касае до фиксиран размер на неустойката. Законодателят не е предвидил задължение в договорните правоотношения между страните, при уговорка за неустойка, да бъде определян редът и начинът за формирането й. В процесния случай, уговорената между страните неустойка е свързана с липса на обезпечение. Същевременно размерът й е ясен и не е необходимо да се правят каквито и да било изчисления, за да се установи нейният размер. Счита, че изцяло необосновани се явяват доводите изложени в депозираната искова молба, че клаузата за неустойка е недействителна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да е по-висок от пет пъти законната лихва. Видно от съдържанието на сключения договор за заем - чл.4, ал.2 - при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по заемното правоотношение, заемателят дължи неустойка в точно определен размер, която следва да бъде заплатена от негова страна не наведнъж, а на периодични вноски, които съвпадат с датите на вноските по заема.