Решение № 45 от 28.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500515 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ответника по т.д.558/2019г. по описа на Бургаски окръжен съдЗастрахователно акционерно дружество

(ЗАД)

„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н„И.“, ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ №*, чрез пълномощник адв. Т.Х., против Решение №263/05.07.2021г., постановено по горното дело, в осъдителните му части.

Съдебният акт се оспорва като неправилен, т.к. е постановен в нарушение на материалния закон,на съдопроизводствените правила и е необоснован. Твърди се неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, (на критерия“ справедливост“). Присъден е завишен размер на обезщетението за претърпените в случая неимуществени вреди. Размерът не кореспондирал на практиката на съдилищата за неимуществени обезщетения в аналогични случаи. Не бил съответен и на характера и степента на причиненото при процесното ПТП телесно увреждане, на интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания и на факта, че телесното увреждане е възстановено в обичайния за това срок. Горният не е съобразен и със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца (последният пътувал без поставен предпазен колан), което определя на 50%. Пострадалият не е изпълнил и предписаните му след катастрофата физиолечение и контролни прегледи.

1

Изводът на съда за обратното бил необоснован от данните по делото. В тази връзка не е правилно оценена изслушаната по делото СМЕ. По-голямата част от уврежданията също така са леки (причинили временно разстройство на здравето-неопасно за живота). Липсвали рентгенографски данни и за твърдените от ищеца фрактури. Не са взети предвид също: възрастта на увредения,социалната му ангажираност и заетост,обществено икономическата обстановка в страната и средният доход на населението. Не били доказани твърденията за емоционална нестабилност, страх и безпокойство у ищеца, надхвърлящи обичайните за такива случаи негативни емоции- липсват доказателства ищецът да е приемал медикаменти за стреса и да е посещавал психолози, психиатри и психотерапевти. Недооценено било, че като млад и физически здрав преди деликта човек, ищецът вече е напълно възстановен. Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а обсъдените били ценени едностранчиво в полза на ищеца, като част от релевантните за казуса факти са неоснователно игнорирани.

Поддържа, че произшествието е случайно по смисъла на чл.15 от НК събитие, т.к. според установените обстоятелства, водачът на л.а. „Мерцедес“ модел „Вито“ не е бил длъжен да предвиди, че пътното платно няма да бъде почистено от снега. Експертът по САТЕ бил категоричен, че при почистена от полуразтопения сняг пътна настилка и запазени всички други условия, процесното ПТП е нямало да настъпи. Следователно противоправното поведение на посочения за виновен водач не било установено, а отговорността на застрахователя била производна от него. Молил е за назначаване на допълнителна СМЕ, която да се изготви от друго вещо лице със специалност „Ортопедия и травматология“-искането било неоснователно отклонено от първоинстанционния съд.

В обобщение моли за отмяна на постановеното съдебно решение в осъдителните му части и за постановяването на друго, отхвърлящо изцяло заявените претенции за обезвреда, като неоснователни. Евентуално моли за изменение на първоинстанционното съдебно решение при намаляване размера на присъденото застрахователно обезщетение и разноските. Дири деловодни разноски за разглеждането на спора в две съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор от трето лице-помагач на въззивното дружество- Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“М.“ №* чрез ю.к.П.- при Областно пътно управление – Б.,представител по пълномощие. В отговора се излага становище за солидаризиране със защитната позиция на жалбоподателя, изключая твърденията му за наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на пътното платно и настъпилия вредоносен резултат. В добавка се поддържа, че съдът не е обсъдил представените доказателства: месечен отчет за зимно поддържане за месец януари 2019г. и GPS координатите на машините, извършили опесъчаването на пътя в района на ПТП, на 10.01.2019г.. Счита за коректно и своевременно изпълнени 2 задълженията си за осигуряване на безопасни условия на движение, според предписаното от ЗП и подзаконовите нормативни актове към него- Наредба от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, Оперативен план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Бургас през есеннозимния сезон 2019/2020г. и Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, одобрени от изпълнителния директор на НАПИ през 2009г. Следователно АПИ нямала дял в настъпването на процесното ПТП.

Въззиваемият ищец Х. С. Ю. (сменил името си от В. Ю. Х.) с ЕГН **********, чрез адв.Н.Д., със служебен адрес: гр.С., ул.“Б.“№*, полуетаж *, офис №*, също е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа теза за правилно прилагане на материалния закон и цитира съдебна практика в подкрепа на становището си.

Позовава се на установената по делото фактология, релевантна за казуса, според която е бил лекуван в МБАЛ-Ш. АД в периода 10.01.2019г.14.01.2019г. с установени контузии на гръден кош,таз и подбедрица. На 15.02.2019г. след посещение при ортопед травматолог д-р Я. е установил спонтанни болки в тазобедрена става и сакроилиачна кост, увреждане и ограничени движения на същата дясна става и накуцваща походка. Болка и ограничено движение (особено при флексия) е установено за горепосочената става и от експерта по делото, а относно възстановяването на ищеца и трудностите в тази връзка, страната се опира на показанията на св.С.- негова баба. Счита недоказано твърдението на въззивника, че е съпричинил вредоносния резултат, т.к. е ползвал предпазен колан и това се установява от САТЕ по делото. Твърди, че е търсил специализирана помощ от психолог, предвид влошеното си здравословно състояние и в тази връзка е констатирано, че страда от смесено тревожно-депресивно разстройство, установено след консултация с психиатър. С оглед горното е направил искане за допускане на повторна СМЕ, със задачи, поставени в молба пред първата инстанция, неоснователно отклонена, която да се изготви от вещо лицеортопед-травматолог. Поддържа и искането си, заявено пред първа инстанция и също неоснователно отклонено от нея, за назначаване на Съдебна психологична експертиза, с поставени в исковата молба въпроси. Подкрепя искането си с представено частно психологическо заключение /оценка от психолог К. К., изготвено след постановяването на обжалваното съдебно решение. Ангажира доказателства за промяна на името си (копие от съдебно решение и лична карта). Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е уважил искането на страните за събиране на нови доказателства, допускайки психологическа експертиза и комплексна автотехническа и медицинска експертизи за попълване на делото с доказателства и установяване на обективната истина.

Проверката на въззивната жалба с Определение №1/05.01.2022г. на БАС е посочила същата за редовна и допустима, а служебната проверка на съда по 3 чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е подадена от В. Ю. Х. (Х. С. Ю.), с ЕГН ********** от гр.Ш. чрез пълномощник адв.Н.Н. Д. от АК-С. със съдебен адрес: гр.С., ул.

„Х. Б.“ №*, против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК * за осъждането му да заплати сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като застраховател на причинителя на ПТП от 10.01.2019г. – М. Р. Б.- водач на МПС с ДК № *, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, собственост на трето лице, ведно със законната лихва върху сумата от изтичане на срока по чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, до заплащането и, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 10.01.2019г., около 01:50 часа на път ІІ – 73, Ришки проход при км 64+180 е настъпило ПТП между МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, управлявано от Б. и МПС с ДК № СВ 65 30 КС, марка „БМВ“, модел “730Д Х Драйв“, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД с ЕИК *, управлявано от Р. А. М.. Във втория автомобил Ю. бил пътник на предната дясна седалка. Вследствие катастрофата той претърпял телесни увреждания: контузия на гръден кош и счупване на дясна тазобедрена става. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП, с пострадали лица № 2/2019г. на РУП – С. от 12.01.2019г. и е образувано досъдебно производство № 4/2019г. по описа на РУП – С., област Б.. Наказателното производство все още не е приключило към момента на подаване на исковата молба. Твърди се вина за настъпилото ПТП на водача Б.. В резултат от произшествието на ищеца са причинени телесни увреждания, довели до трайно затруднение на движенията на засегнатия крайник за период по-дълъг от 30 дни, в случая минимум около 120 дни. Непосредствено след настъпване на процесното произшествие ищецът бил настанен в МБАЛ Ш. АД за болнично лечение в периода

10.01.2019г.-14.01.2019г., като на

15.02.2019г. поради продължаващите болки е бил извършен нов преглед и тогава е установено от д-р Я. Я. от МБАЛ-Ш. АД счупването на тазобедрената става. Ищецът приел изключително тежко последиците от настъпилото произшествие, което оказвало негативен ефект не само върху физическото му състояние, но и върху психиката му – изпитвал стрес, шок и ужас, страдал от безсъние и кошмари. Пострадалият твърди остатъчни последици–трайно обездвижване, чувство за непълноценност и, че е бреме за близките и роднините.

Отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/1180003562662, валидна от 25.12.2018г. до 25.12.2019г. на лек автомобил с ДК № *, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“. Ищецът се 4 позовава на чл.432, във връзка с чл.498 ал.3 от КЗ и твърди, че пасивно материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетението е Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД.

Ответникът оспорва в отговора си на исковата молба заявената претенция изцяло, както по основание, така и по размер, макар да признава наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието.

Твърди, че представените в исковата молба доказателства не доказват, че застрахованият водач Б. е виновен за настъпилото ПТП. Обосновава се с неприключилото, образувано по произшествието досъдебно производство, назначените в което автотехническа и съдебномедицинска експертизи нямат доказателствена сила за настоящото дело.

Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП, причинените на ищеца телесни увреждания, психическите му страдания и причинно-следствената връзка с деянието. Поддържа се, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на бездействието на трето лице - Областно пътно управление – Б., което на посочената дата не е опесъчило участъка от Ришкия проход, не е осигурило изчистването му от снега и пр.

Оспорва се констативният протокол за ПТП по съображения, че служителят на МВР само е възпроизвел заявеното пред него от участниците в произшествието и въобще не е анализирал обективните находки на мястото на произшествието относно това спазвали ли са всички участници императивните правила на ЗДвП.