Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1009 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2394/2024
Вид
Решение № 1009
Подписан
23.07.2025
Състав
Петя Алексиева, Десислава Борисова Николова, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Десислава Б. Николова

Иванка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502394 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивни жалби и на двете страни срещу неизгодните за тях части от срещу решение № 260273 от 2.05.2024 г. на СГС I – 5 състав по гр.д.№ 1976/2020 г.

Въззивна жалба с вх.272212/29.05.2024 г. (по регистратурата на СГС) на ответника Столична община е насочена срещу частта от решението, с която по предявените от К. В. К. искове по член 49 от ЗЗД е осъден да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери от 30 000 лева и 1 702,90 лева. Жалбата съдържа оплаквания за : необоснованост на изводите, че вредите са настъпили от падане върху непочистено от лед и сняг пътно платно на улица; допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на възражението за съпричиняване и неправилно приложение на член 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещна въззивна жалба с вх. № 275819/ 16.07.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца К. В. К. е насочена срещу частта, с която 1 искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 30 000 лева до 40 000 лева. Съдържа оплакване за несъобразяване на обуславящите вредите обстоятелства – интензитета и продължителността на болките и трайните последствия и извършено процесуално нарушение при отказа на съда да допусне свидетел за установяване на факти относно битието на пострадалия и неговото семейство.

Всяка от страните е отговорила в срока по член 263,ал.1 от ГПК, че подадената от насрещната страна жалба е неоснователна .

Третите лица – помагачи „ Нелсен – Чистота“ ЕООД, град Стара Загора и „ А.“ АД, град София изразяват в писмени становища с вх.№

276878/2.08.2024 г. и с вх.№ 278268/30.08.2024 г. ( по регистратурата на СГС ), че въззивната жалба на ответника е основателна, а въззивната жалба на ищеца е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното от въззивника – ищец - чрез пълномощника му в откритото съдебно заседание становище , новите доказателства и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният СГС е сезиран от К. В. К. със активно субективно съединени искове по член 49 от ЗЗД във връзка с член 52 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на Столична община да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева (при допуснато в о.с.з. на 25.05.2022 г. увеличение на искането) и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 702,90 лева, ведно със законна лихва от 24.01.2018 г., по твърдения, че са произлезли от травматично увреждане – счупване на тялото ( диафиза ) на тибията – закрито, получено при падане на ищеца на дата 24.01.2018 г. върху непочистен от лед участък на улица „ Звездица“ № 9 до кръстовището с ул.“ Боженци“ в град София , кв. Княжево, задължена с поддръжката на която е ответната община ; ищецът бил опериран в същия ден чрез инплантиране на интрамедуларен пирон с четири винта ; понесъл болки по време на болничното и домашно лечение , както и множество неприятни манипулации; прекарал на легло за 2 -3 месеца, придвижвал се с две патерици , нуждаел се от чужда помощ в битов план; възникнали затруднения и неудобства за семейството с две деца на 7 и 9 години, тъй като тежестта за 2 воденето и прибирането им от училище , наред с обгрижването на ищеца и материалното обезпечаване, паднала върху съпругата; направил разходи за лечение – за имплантирания пирон и винтове – 1 580 лева и лекарства 98,80 лева + 24,10 лева ; ищецът се позовал на настъпило след предявяване на иска обстоятелство – извършване на втора операция на 4.03.2020 г.

Ответната община оспорила исковете по основание - с отричане на фактите за падането, причинната връзка между него и вредите и с твърдение, че уличното платно е било почистено – и по размер; въвела възражение за съпричиняване на вредите от ищеца по липса на внимание и недобра координация и други общи, хипопетично зададени причини – падането „ може да се дължи и на моментно прилошаване загуба на кондиция , отклоняване на вниманието, нестабилност на походката“.

За да уважи единия иск изцяло и другия – до размера от 30 000 лева , СГС е приел за доказани със свидетелствата на очевидеца Р. фактите за падането на ищеца върху посочения уличен участък , състоянието му – непочистен от лед , като единствена ( ищецът не е допринесъл за настъпване на вредите ) причина за подхлъзването на ищеца и получаването при падането на фрактурата на лявата подбедрица, както и нормативното задължение на общината да поддържа улицата и неизпълнението му в резултат на противоправно бездействие на натоварените с поддръжката лица, в т.ч. привлечените от ответника помагачи - дружествата „ Нелсен – Чистота“ ЕООД, град Стара Загора и „А.“ АД, град София , в качеството им на изпълнители по договор за възлагане на поддържането и снегопочистването на улиците в квартала, в т.ч. процесната улица „Звездица“. Позовавайки се на констатациите на съдебно – медицинската експертиза , СГС е посочил и обсъдил обуславящите вредите обстоятелства и установил, че направените разходи в общ размер от 1 702,90 лева са във връзка с първата операция и обезщетение от 30 000 лева съответства на критерия за справедливост по член 52 от ЗЗД.

За падането на ищеца и обстоятелствата, при които е настъпило, са събрани свидетелства от В. Р. Р. - познат придружител на ищеца. В посочения ден - 24.01.2018 г., двамата пристигнали в квартал Княжево с автомобил, след слизане от паркирания автомобил на улица „Звездица“ ищецът се подхлъзнал върху заледеното улично платно и паднал, започнал да стене от болка, било 3 видно и за двамата, че кракът му е счупен. Болките и студа накарали свидетеля да действа бързо . След като получил помощ от случаен минувач , Р. качил ищеца обратно в мини вана , отвел го в „ Пирогов“ . В болничното заведение е приет по спешност и е констатирано счупването на лявата подбедрица – епикриза от 31.01.2018 г. Свидетелят Р. има преки възприятия за инцидента, които е възпроизвел добросъвестно. Липсата на други доказателства ( сигнали до Кризисен Център или обаждане на спешен телефон ) не усъмнява в достоверността им, тъй като самият свидетел посочил, че взел решение да действа сам и да не подава сигнал за инцидента. Следователно травмата е получена при подхлъзване върху заледен уличен участък ; задължението за неговата поддръжка е на ответната община съгласно член 11,ал.1 от ЗОбС, задължението не е изпълнено и неизпълнението е в причинна връзка с травматичното увреждане. Инцидентът е настъпил при действието в периода 2015 – 2020 г. на сключен между Столична община и „ Нелсен – Чистота“ ЕООД, град Стара Загора и „А.“ АД, град София - участници в Консорциум „ София юг“ ДЗЗД - договор за възлагане на обществена поръчка , по силата на който са им възложени дейностите по поддържането и снегопочистването на улиците в район „ Витоша“ , в т.ч. процесната улица „Звездица“ . Но Общината не може да се освободи от отговорност пред увреденото лице, тъй като отговоря за лошия избор на изпълнител . Налице са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община по член 49 от ЗЗД.

Обратно на оплакването в жалбата на Столична община, съдът е обсъдил заявеното от нея възражение по член 51, ал.2 от ЗЗД . Доколкото обосноваващите го факти се свеждат до липса на внимание и недобра координация и ответникът, носещ тежестта да ги установи, не е посочил доказателства, правилно съдът е приел, че те не са доказани и възражението е неоснователно .

Със заключението на съдебно – медицинската експертиза е установено, че по повод счупването и на двете кости на лявата подбедрица ищецът постъпил за болнично лечение двукратно : от 24.01.2018 г. до 31.01.2018 г. , когато бил опериран на 24.01.2018 г. за открито наместване с метална фиксация срещу разходи за материали и медикаменти в общ размер на 1 702,90 лева ( по приложени към исковата молба фактура и платежни 4 документи ) и от 29.02.2020 г. до 6.03.2020 г. , т.е. при висящността на първоинстанционното производство , когато на 4.03.2020 г. бил опериран за изваждане на металните импланти . Пострадалият е търпял болки с голям интензитет за около 12-14 дни след инцидента, с умерен интензитет за около 3 -4 месеца след него и 1 -2 месеца след втората операция . Нуждаел се от чужда помощ за около 3 -4 месеца и от служене с две патерици за около 2 -3 месеца при общ възстановителен период от около 6-8 месеца. Но макар към освидетелстването от вещото лице на 17.05.2022 г. ищецът да е с възстановена нормална походка , останали са 7 броя оперативни белези по ляво коляно, горна и долна част на подбедрицата, движенията на глезенната става са в обем по – малък от нормата с 25 % , невъзможно е клякане и могат да се появяват болки при влажно и студено време и при по – продължително ходене и стоене. Съвпадащо със заключението на вещото лице , разпитаната във въззивното производство свидетелка И. К. ( съпруга ) е установила продължителността на търпените от ищеца болки, невъзможността да се обслужва сам и придвижването с патерици. Дала свидетелства, че за него било тежко и изнервящо да не може да участва в грижите за децата, както преди злополуката .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

В конкретния случай въззивният съд отчита : характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, който на 40– годишна възраст е получил закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица; обусловените от травматичното увреждане болки от физическо естество от различен интензитет за почти 6- месечен период ; проведените две оперативни лечения ; общата продължителност на възстановителния период от 8 месеца; неудобствата от ограниченията в движението на крайника ; негативните 5 изживявания от невъзможността за полагане на грижи за децата и семейството; наличния функционален дефицит в движенията на глезенната става и оперативните белези. При съобразяване на тези обуславящи по- висок интензитет на вредите обстоятелства, наред с конкретните икономически условия в страната към 2018 г. , налага се извод, че определеното в обжалваното решение обезщетение от 30 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените от него физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания.

Като е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 30 000 лева, отхвърлил го е за горницата над 30 000 лева до 40 000 лева и е уважил изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 702,90 лева, СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло. С оглед неоснователността на двете въззивни жалби , разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили .

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 260273 от 2.05.2024 г. на СГС I – 5 състав по гр.д.№ 1976/2020 г.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на третите лица – помагачи „ Нелсен – Чистота“ ЕООД, град Стара Загора и „ А.“ АД, град София .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК, с изключение на частта от него по иска за обезщетение за имуществени вреди с цена от 1 702,90 лева , в която ТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .