Решение № 717 от 10.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120105402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от *****, със съдебен адрес гр. София, район **** – адвокат Л. Г., против М. М. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Бургас, ****.

Ищецът предявява иск за установяването съществуването на следните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1609/ 05.06.2023г. по ч.гр.д. № 3335/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас в размер на общо 444,26 лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 06.07.2020 г. и договор за лизинг от 06.07.2020 г. за Nokia 2.3 32GB Dual Charcoal:

- 79,66 лв. - дължими за период 20.10.2020г. – 19.11.2020г., включващи : 72,58 лв. - частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 3,09 лв. – лизингова вноска; и 3,99 лв. - за застраховки;

- 40,01 лв. - дължими за период 20.11.2020г. – 19.12.2020г., включващи : 32,93 лв. - частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление; 3,09 лв. – лизингова вноска; и 3,99 лв. - за застраховки;

- 38,57 лв. - дължими за период 20.12.2020г. - 19.01.2021г., включващи 1

: 31,49 лв. - частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 3,09 лв. – лизингова вноска; и 3,99 лв. - за застраховки;

- 49,44 лв. - дължими лизингови вноски за периода 20.02.2021г.19.03.2021г.;

- 236,58 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договора за мобилни услуги, включващи : 101,72 лв. – три месечни такси;

134,86 лв. - разлика между цената на устройството Nokia 2.3 32GB Dual Charcoal без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, които задължения са обединени в издадена фактура № 7317810332/ 20.03.2021г. за клиентски номер 006543286; ведно със законната лихва върху главницата от общо 444,26 лв. от датата на подаване на заявлението – 31.05.2023г. до изплащането на вземането.

Ищецът представя доказателства в подкрепа на иска си. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

На основание чл.47, ал.5 от ГПК в настоящото производство ответникът се представлява от назначен особен представител. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва ползването от страна на ответника на далекосъобщителната услуга, за които ищецът представя само изходящи от него документи. Оспорва и твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост на договора за лизинг, като твърди, че подобно изявление не е отправено до ответника. Оспорва и валидността на претендираната договорна неустойка като твърди, че същата противоречи на добрите нрави и излиза извън обезщетителната си функция.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Твърдяните облигационни правоотношения между страните се установяват от представените договори, сключени между „Теленор България” ЕАД /предишното наименование на ищцовото дружество до 28.02.2022г., сега „Йеттел България“/ и ответника М. М. М. : договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 06.07.2020 г., договор за лизинг от 06.07.2020 г. за мобилен телефон Nokia 2.3 32GB Dual Charcoal. Описаното мобилно устройство е обект на застраховка „Смартфэон протект“ по застрахователна полица № 10128481 от същата дата, сключена от ответницата със застрахователно дружество „ Чъбб Юрълиън Груп СЕ“.

Договорът за мобилни услуги е сключен за срок от 24 месеца, с договорен месечен абонамент за този срок на договора в размер на 29,99 лв.

2

Към договора са приложими Общи условия за взаимоотношенията на ищцовото дружество с потребителите на мобилни съобщителни услуги. При сключването на договора ответницата е подписала декларация – съгласие за получен екземпляр от общите условия и за информацията по чл.4, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и приложението към договора – ценова листа за абонаментните планове на клиентите. Съгласно чл.26 и 27 от приложимите Общи условия заплащането на ползваните услуги по договора се извършва въз основа на фактура, която се издава на потребителя ежемесечно, като още при сключването на договора потребителят е уведомен за датата на издаване на фактурата. Срокът за плащане на ползваните услуги е не повече от 18 дни след издаването на фактурата, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Чл.31 урежда правото на потребителя да оспори месечните си сметки в 6-месечен срок от издаването на фактурата – с жалба пред доставчика или по общия ред пред съда.

По силата на договор за лизинг от 06.07.2020 г. ответницата е получила мобилен телефон Nokia 2.3 32GB Dual Charcoal, за който се е задължила да заплати лизингова цена в размер на общо 136,07 лв. с включен ДДС, платима както следва : първоначална вноска от 65 лв. при сключването на договора и 23 броя месечни вноски по 3,09 лв.

Описаното мобилно устройство е обект на застраховка „Смартфэон протект“ по застрахователна полица № 10128481 от същата дата, сключена от ответницата със застрахователно дружество „ Чъбб Юрълиън Груп СЕ“, по която ответницата дължи месечна застрахователна премия от 3,99 лв.

Застраховката и покритието са за неопределен срок, като този договор може да бъде прекратен от потребителя с подаване на писмено уведомление до застрахователя във всеки един момент.

В подкрепа на иска си ищецът представя следните издадени по договора фактури : - № **********/ 20.11.2020г. за периода 20.10.2020г. – 19.11.2020г., включваща : 37,02 лв. – ползвани услуги, 30,20 лв. – месечна такса, -3,33 лв. – отстъпки, всички без ДДС, 3,99 лв. – застраховка и 3,09 лв. – лизингова вноска; - № 7313804751/ 20.12.2020г. за периода 20.11.2020г. – 19.12.2020г., включваща : 0,45 лв. – ползвани услуги, 30,20 лв. – месечна такса, -3,33 лв. – отстъпки, всички без ДДС, 3,99 лв. – застраховка и 3,09 лв. – лизингова вноска; - № **********/ 20.01.2021г. за периода 20.12.2020г. – 19.01.2022г., включваща : 29,57 лв. – месечна такса, -3,33 лв. – отстъпки, всички без ДДС, 3,99 лв. – застраховка и 3,09 лв. – лизингова вноска.

Ответницата не твърди изпълнение на тези начислени парични задължения.

Към всяка от фактурите е приложена справка за месечното потребление и таксуването на услугите. Съгласно тези справки месечните абонаменти такси за съответните отчетни периоди са по 24,99 лв. /29,99 лв. с ДДС съгласно договора/. Разликите до пълните размери на описаните във фактурите размери на таксите са формирани от начислени такси за 3 допълнителен пакет SMS/ MMS – съответно за отчетните периоди 1,88 лв., 1,25 лв. и 1,25 лв. без ДДС. Ищецът не е въвел твърдение за основанието за начисляване на тези вземания, нито такова се установява от събраните писмени доказателства.

В последната издадена фактура № 7317810332/ 20.03.2021г. са начислени всички неплатени задължения за предходните периоди в размер на 158,24 лв., вноски за лизинг – 49,44 лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договора - 236,58 лв.

При така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установени валидните облигационните връзки между страните по описаните договори, по силата на които ответницата дължи на ищеца договорените размери на месечните абонаментни такси от по 29,99 лв. с включен ДДС, 3,99 лв. – застраховка и 3,09 лв. – лизингови вноски за всеки от месечните отчетни периоди 20.10.2020г. – 19.11.2020г., 20.11.2020г. – 19.12.2020г. и 20.12.2020г. – 19.01.2021г. Безспорно е също, че ответницата не е изпълнила тези задължения, поради което исковете за установяването им са основателни.

Не се установи основанието за начисляване на допълнителните такси от 1,88 лв., 1,25 лв. и 1,25 лв. без ДДС /съответно 2,26 лв., 1,50 лв. и 1,50 лв. с ДДС/, поради което в тази част установителните претенции са неоснователни.

Тъй като на 06.07.2022г. е настъпил и крайният падеж на паричните задължения на ответницата по договора за лизинг от 06.07.2020г., изискуемо е и претендираното парично задължение за останалите дължими лизингови вноски в размер на 49,44 лв.

Начислените цени за потребление на предоставени мобилни услуги се установяват само с изходящи от кредитора частни документи – фактури със сметки за потребление. Същите са оспорени от особения представител на ответницата с представения писмен отговор съгласно възможността по чл.31, изр.2 от приложимите за правоотношението Общи условия. Съгласно процесуалните доказателствени правила тези документи нямат материална доказателствена сила за удостоверените в тях положителни за издателя им факти, поради което съдът приема, че по делото остана недоказано реалното потребление на услуги от ответницата през предявения период, за което да е възникнало задължение за плащане на договорените цени. По тези съображения недоказана по основание е установителната претенция и в частта за начислените ползвани услуги.

С оглед установеното неизпълнение на задължението на ответницата да заплати в договорените срокове дължимите месечни абонаментни такси, за ищеца е възникнало правото на основание чл.19б, б.“в“ от Общите условия да прекрати едностранно договора с ответницата. Действително, за разлика от хипотезите по чл.19в от ОУ, в този случай не е установено задължение за отправяне на едномесечно писмено предизвестие до потребителя, но липсва основание да се дерогира общото задължение по чл.87, ал.1 от ЗЗД 4 кредиторът да даде подходящ срок на длъжника за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Ищецът твърди, че е предоставил такъв срок на ответницата с приложената покана от 20.12.2021г., представена в хода на делото. Реалното изпращане на тази покана не се установи в настоящото производство, поради което съдът приема, че не се проведе надлежно доказване на твърдяното едностранно предсрочно разваляне на договора от ищеца поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата.

Тъй като предявените вземания за неустойка се претендират на основание предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, който факт остана недоказан по делото, съдът приема за недоказани по основание и тези вземания в размер на 236,58 лв.

По изложените съображения искът е основателен и доказан само до размера от 160,65 лв., в това число 49,44 лв. – лизингови вноски и по 37,07 лв. месечно, включващи 29,99 лв. – абонаментна такса, 3,99 лв. – застраховка и 3,09 лв. – лизингова вноска. За разликата над сумата от 160,65 лв. до предявения размер от 444,26 лв., включително за вземания за цена на потребление и неустойки, искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

При този изход от спора ответницата дължи на ищеца и направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в размер на 505 лв., включващи 25 лв. – държавна такса и 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на общо 905 лв., включващи 125 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител на ответника и 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ. За тези разноски на ищеца от общо 1410 лв., съразмерно с уважените искове, ответницата му дължи сумата от 509,87 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. М. с ЕГН