Решение № 157 от 12.10.2022, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 931/2022
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 12.10.2022
- В сила
- 31.10.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Закон за социалните услуги
- чл. 101 ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 91 · Закон за социалните услуги
- чл. 95 и и сл. · Закон за социалните услуги
- чл. 95, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 95 ал. 3 т. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98 ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98 ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Девня, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги.
Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице Т. Ц. С., ЕГН ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в с. Оборище, общ. Вълчи дол, обл.
Варна за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.
В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя.
В съдебно заседание настойникът И. Г. Г. – моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда.
Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з. заяви, че е от гр. М.и е на толкова години на колкото е сега. Живее в Оборище от миналата година, където се чувства добре, получава необходимите грижи, има приятели и иска да остане в дома.
1
При изслушването на лицето, чието настаняване се иска в о. с. з. съдът установи, че същият е некомуникативен, не отговаря на поставените от съда въпроси, издава само неразбираеми звуци.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно Решение от 17.09.2013 г. по гр.д. № 138/2013 г. по описа на Окръжен съд - М., Т. Ц. С. е поставена под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх.
№ РД – 08-01-882/08.08.2022 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначена И. Г. Г..
Представено е ЕР на ТЕЛК № 3532 от 171/15.10.2020 г., от което се установява, че Т. Ц. С. е с поставена диагноза лека умствена изостаналост с определени 75 % ТИР, със срок до 01.10.2023 г.
Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 05.09.2019 г. съдебно решение по гр. дело № 1021/2019 г. на РС – Девня Т. Ц.
С. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл.
Варна за максимално предвидения от закона срок - три години.
По делото е представено становище от настойника на Т. Ц. С. с искане лицето да продължи да ползва резидентната грижа в „ДВЛУИ” с.
Оборище, където живее в момента. Същото е желанието и на самия С., заявено лично пред съда.
Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на Т. Ц. С., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.
Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ.
При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от 2
ППЗСУ, от които се установява, че Т. Ц. С. е с диагноза „лека умствена изостаналост " - 75% ТИР, със срок до 01.10.2023 г., съгласно Експертно решение на ТЕЛК №3532/171/15.10.2020 г., издадено от МБАЛ "Св. Анна" Варна. Поставен е под пълно запрещение с Решение по гр.д. № 138/2013 г. по описа на Окръжен съд - Монтана от 17.09.2013 г. Съгласно удостоверение № РД – 08-01-882/08.08.2022 г., органът по настойничество и попечителство при Община Вълчи дол е определил И. С.. Последният е на 32 години, не женен.
Ползва услугата от 14.06.2019 г. Заболяването не подлежи на терапевтична корекция, съпътства целия целия живот на лицето. От малък изостава в психическото си развитие. Забавен мисловен процес. Не приема поддържащите медикаменти. Емоционално нестабилен. Понякога е агресивен.
Майка му е със същата диагноза. Не съзнава проблема на сина си и не е наясно с реалното му здравословно състояние. Заболяването на г-н С. не му позволява да ръководи делата си и да изпълнява задължения, да защитава интересите си, да се грижи адекванто за своите дела. От 23.03.2014 г. до 11.12.2017 г. г-н С. бе ползвател на услугата в ДПЛУИ с. Оборище.
Реинтегриран от 11.12.2017 г. след писмено заявление на г-жа И. – баба на лицето и негов настойник за периода. Становището на г-жа Иванова при подаване отново на документи за настаняване в специализирана институция е влошеното й здравословно състояние, напредналата възраст и финансови причини. Не е в състояние да се грижи за внука си, поставен под пълно запрещение и дъщеря си, поставена под ограничено запрещение.
От 01.07.2019 г. настойник на г-н С. е директора на ДПЛУИ г-н И. Г.
Г., определен от органа по настойничество и попечителство при Община Вълчи дол, поради невъзможност на близки и роднини, които да полагат грижи за него. Настанен от 3 години в ДПЛУИ, напълно адаптиран към обстановката приемайки я за свой дом. Г-н С. е неспособен сам да се грижи за себе си не разбира къде се намира и няма представа за действителността, не може да излиза сам навън. Нуждае се от всекидневна грижа- персонална и медицинска. Няма изградени навици за самообслужване и поддържане на личната си хигиена, нуждае се от помощ, напомняне и надзор на поведението, подпомаган е от персонала. Извеждането от институцията е риск, което може да отключи агресията и да предизвика неконтролирани действия от страна на лицето, което да стане опасно както за себе си така и за околните.
Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/22-1/05.09.2022 г. на директора 3 на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето Т.
Ц. С. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за настаняване на Т. Ц. С. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл.
Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.
Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/.
От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че Т. Ц. С. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето 4 страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен Т. Ц. С. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени.
По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда.
При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което
РЕШИ:
УДЪЛЖАВА срока на настаняването на Т. Ц. С., ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” с. Оборище, общ. Вълчи дол, обл. Варна за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на 5 решението или до настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6