Решение № 21632 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21632 гр. *****, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110120231 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Д. З.“ АД срещу С. О. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1532,27 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 28.05.2023 г. в гр. *****, ул. „*****“ в посока кв. „*****“, ведно със законната лихва от 09.04.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и за сумата от 96,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.10.2023 г. до 08.04.2024 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „В. ХЦ 90“, с рег.

№ СВ **** ТМ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на 1517,27 лв. за ремонт, както и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи исковете за горепосочените суми.

Ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП и наличието на причинноследствена връзка между него и причинените щети на процесния лек автомобил.

Прави възражение за изключителна вина за настъпване на увреждането на водача на автомобила. Сочи, че поддържането на процесния участък от пътната мрежа е възложено на дружеството „Т. Г. Х.“ АД, поради което при условията на евентуалност предявява обратен иск срещу него.

1

В срока за отговор на исковата молба ответникът е поискал привличането на трето лице помагач - „Т. Г. Х.“ АД, ЕИК *********, като е предявил срещу него при условията на евентуалност (ако главният иск бъде уважен) субективно съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в случай на уважаване на главния иск, да заплати на С. О. сумата от 1532,27 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по главния иск, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, и за сумата от 96,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.10.2023 г. до 08.04.2024 г. Сочи, че по силата на договор от 24.06.2019 г. ответникът по обратния иск, е следвало да извършви поддържане и текущ ремонт на процесния пътен участък и съоръжения, което той не е изпълнил. Поради това счита, че следва да се ангажира отговорността на „Т. Г. Х.“ АД в обема на уважените срещу С. О. искове.

В срока за отговор по обратния иск дружеството „Т. Г. Х.“ АД представя такъв, в който оспорва обратния иск като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя, на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „В. ХЦ 90“, с рег. № СВ **** ТМ; изплащане от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка Каско в сочения в исковата молба размер.

Видно от представената застрахователна полица за комбинирана автомобилна застраховка автогрижа /л. 10 и сл./, договорът и сключен при клауза „Пълно каско“.

Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно каско“ покрива вреди, 2 настъпили при ПТП, във връзка с каквото събитие се твърди да е изплатено обезщетение от ищеца. Увреждане на гумите не представлява изключен риск съгласно приложимите общи условия. Следователно повредата на гума и джанта вследствие на ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск.

За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства и е изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно показанията на св. Р. С., водач на автомобила, управляваният от него автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „*****“, който той определя като планински път, в посока към кв. *****. В случая не е било възможно да забележи и избегне попадането в дупката. Попаднал в нея при изпреварване в участък, в който това е разрешено, при движение с около 60 км./ч.

Дупката била с дълбочина около 20 см. и диаметър 40 см. и повече. Уврежданията по автомобила били установени на следващия ден при преглед на автомобила след като свидетелят усетил вибрации от волана, като била увредена задна джанта. Твърди, че няма от какво друго да се е получило увреждането, освен от попадане в дупката на пътното платно. Свидетелят обяснява, че по повод предишни сходни случаи е бил уведомен от застраховател за необходимостта да бъде посочено точното място на инцидента, поради което се е върнал на мястото и е заснел местонахождението.

Направената от свидетеля снимка на георграфските координати е ангажирана като доказателство по дело от ищеца в първото съдебно заседание. От същата се установява, че заснетото място е с географска ширина 42.6283 и географска дължина 23.2301. От тези координати се установява, че участъкът, където е настъпило събитието, е значително след обръщалото на автобус 63, което обстоятелство е установимо от маршрута на същия по картата на гр. *****. Същевременно не се спори по делото, че ул. „Беловоски път“ в цялост попада в обхвата на общинската пътна мрежа.

Според заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза причината за настъпване на уврежданията по автомобила е преминаването му през дупка на пътното платно, като всички увреждания, а именно такива по задна лява джанта, се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 1517,27 лв., определена на база средни пазарни цени.

Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, в случая двете суми съвпадат, като към сумата следва да се добави и стойността на обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 1532,27 лв.

С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на С. О., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските показания, а не е спорно по делото, че същият е част от общинската пътна мрежа, то ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията. Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до 3 неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.

По делото не е установена твърдяната от ответника изключителна вина на водача за настъпване на събитието, като не се доказа и негово противоправно поведение. От показанията на свидетеля се установи, че събитието е настъпило при изпреварване в участък, в който това е било разрешено, без да се установи маневрата да е несъобразена с пътния участък или да е извършено друго нарушение на правилата за движение.

Поради това претенцията на ищеца срещу С. О. следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в забава на ответника.

От доказателствата по делото – регресна покана и писмо от С. О. до ищеца, се установява, че регресната покана е получена при ответника на 21.09.2023 г., когато е заведена с входящ регистрационен номер. В поканата е предоставен 30-дневе срок за плащане, поради което към началната дата на заявения период – 24.10.2023 г., ответникът е изпаднал в забава. Съдът изчисли служебно с помощта на общодостъпен калкулатор размера на тази лихва за релевирания период и установи, че той е 96,64 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По обратните искове:

С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния иск, на разглеждане подлежат предявените в настоящото производство под условията на евентуалност обратни искове.

Съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:

От ответника по обратния иск е оспорено възлагането на отделните дейности по поддържка и текущ ремонт на конкретния пътен участък. Съгласно чл. 5 от Договор от 24.06.2019 г.., сключен между С. О., като възложител, и „Т. Г. Х.“ АД, дейностите по поддържане се възлагат с годишни, срочни, допълнителни и извънредни задания. По делото е представено Приложение № 6 към договора – стойностна сметка, описваща улиците за текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите на I зона, включваща райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“, сред които попада и ул. „*****“ – до обръщалото на автобус 63. Визираните в чл. 5 от договора задания не са представени по делото.