Протокол № 155 от 04.04.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Сливен, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100187 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Б. В. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В.

П., преупълномощен от адв. Р. М. от САК.

За ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно призовано, се явява адв. Н. Ш. от АК Пловдив, надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го докладва, че съдебното заседание е след първо проведено съдебно заседание и възобновяване на производството след спирането му до приключване на НОХД № 1482/24 г. на РС Сливен, което е представено по настоящото дело. Съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства.

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, отказвам се от искането ни за допускане на свидетели за установяване на механизма на произшествието.

Водя двама свидетели, с които да установим неимуществени вреди на ищеца.

Пояснявам, че единият от свидетелите не си е взел личната карта. Това е Р. Д..

По преценка на съда, ако може да се разпита днес.

АДВ. Ш.: Поддържам искането за допускане и назначаване на СМЕ и АТЕ дотолкова, доколкото двете експертизи са свързани с установяване на факти и обстоятелства, произтичащи от заявените възражения за съпричиняване и съответно за прекомерност по отношение на размера на 1 претенцията за неимуществени вреди. По отношение на свидетелите, които колегата води днес в съдебно заседание, аз нямам против да бъдат разпитани, дотолкова, доколкото, ако се водят някакви следващи процесуални действия, ще търсим начин да установяваме самоличността на свидетеля по документи.

Поддържам и направеното с молба от 06.02.25г. искане за събиране на доказателства в частта досежно разпита на водача на каруцата - И. И., както и искане по реда на чл.176 от ГПК за даване на обяснения от страна на ищеца по конкретно поставени въпроси. Искането е подробно мотивирано в молбата.

Казано накратко, мотивирано с оглед на постъпилите от РП Сливен две постановления по ДП № 260/24г. и пр. пр. № 5313/24г. Доколкото в същите се съдържат факти и обстоятелства, които до датата на постъпването на тези документи на ответната страна не бяха известни, а именно, че водачът на каруцата преди предприемане на пътуването е употребил алкохол, концентрацията на който е била 0,95 промила, както и че в един определен, не малък период от време самият постР.л - ищец е бил в компанията на водача, което предполага, че е знаел какво върши преди да предприеме пътуването.

Ще си позволя и отново да направя искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдим с пациентското досие на ищеца, доколкото, както съм посочил в молбата, в постъпилите от МБАЛ, гр.

Сливен документи изрично се сочи, че същият преди датата на настъпване на ПТП стР. от психическо заболяване. Считам, че установяването на този факт, доколкото не следва да имаме някакви специални знания, за да се приеме, че едно такова заболяване влияе върху качеството на живота, считам че има отношение и следва да бъде преценено като критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Г-жо Председател, направеното искане е свързано, както посочих, с постъпилите две постановления на РП Сливен, двете искания за събиране на гласни доказателства и за разпит на ищеца по чл. 176 от ГПК. Доколкото виждам НОХД-то вече е приложено. От обстоятелствената част на тези две постановления ни станаха известни факти и обстоятелства, констатирани в хода на разследването, които считам, че и на Вас до момента на постъпването им, не са били известни, а именно, че от 9.00 часа вечерта до предприемане на пътуването постР.лият, заедно с водача на процесната каруца са били на почерпка в дома на последния, както и че в хода на приключилото наказателно производство е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача на каруцата е 0,95 промила. Тези факти и обстоятелства нито се твърдяха в исковата молба, нито имаше някакви приложени в тази насока доказателства, за да може своевременно да ги реливираме като факти и обстоятелства.

АДВ. П.: Г-жо Председател, ще започна по отношение на последното искане на насрещната страна, а именно снабдяване с документация, от която е видно психичното състояние на ищеца преди да настъпи произшествието.

Считам, че това искане не само, че е неотносимо към процеса, а и дискриминационно. За целта, моля насрещната страна да се запознае с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, по-точно на чл.3, където 2 изрично са описани какви са дискриминационните действия спрямо лица в обществото. По отношение искането за разпит, за даване на обяснения по чл.

176 от ГПК, считам, че това искане е преклудирано. Има определена процедура, която трябва да спазваме. Това искане следва да е заявено с отговора на исковата молба. Да не забравяме, че насрещната страна е имала възможност да се запознае с материалите от ДП по силата на чл.107 от КЗ, което не е извършено и съответно едва сега разбира за факти и обстоятелства, касаещи делото. Категорично се противопоставям срещу искането на насрещната страна да се представят каквито и да е протоколи за разпит на свидетели от досъдебното и наказателното производство. Ако това е така, по принцип заявявам, че не следва да се приемат по делото протоколи за разпит на свидетели от наказателното производство. Важно е да се отбележи, че твърденията на насрещната страна за употреба на алкохол от страна на водача на каруцата, трябва да бъдат обвързани с други доказателствени искания, например с допускане на съдебно-токсикологична експертиза. Самото установяване на алкохолно съдържание, на който и да е от водачите на процесните превозни средства, не може да го слага в отговорност. То трябва да е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. От друга страна, самият процесуален представител на насрещната страна спомена за алкохолно съдържание от 0,95 промила, което е твърде близко до границата, позволена от закона. Важно е тук да се отбележи, че трудно биха могли да бъдат забележими външни белези, които да обуславят предпазливост или други действия от страна на водещата каруца.

АДВ. Ш.: Възраженията, които сме обосновали, са на базата, освен на постъпилото наказателно дело, а и във връзка с постъпилите в съда и изискани от съда преписи от постановления на РП. Това са фактите и обстоятелствата, на които сме основали исканията. За мен това са нови факти и обстоятелства и считам, че няма пречка да бъдат допуснати допълнителните доводи по повод възражението за съпричиняване. По отношение на твърдението на колегата, алкохолното опиянение е констатирано в хода на приключилото наказателно производство, посредством химикотоксикологична експертиза, която е установила концентрацията. Твърдим, че по силата на чл.477 от КЗ застрахователят има право да претендира намаляване на обезщетението.

Твърдим, че до постъпване на въпросните документи не сме знаели, че водача на каруцата е употребил алкохол. Твърдим, че в резултат на алкохолното опиянение, предвид концентрацията на алкохол в кръвта, водачът на каруцата с действията си е допринесъл за настъпването на ПТП. Доколкото поведението на водача обаче не може да се вмени във вина на постР.лия, считаме, че неговото съпричиняване към вредоносния резултат се изразява в поемането на един неоправдан риск, наред с изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, а именно необозначена, нерегистрирана каруца, необорудвана.

По доказателствените искания, на първо място, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 1482/2024г. на Сливенски районен съд.

С оглед постъпилите след 05.12.24г. материали, в които се коментира обстоятелството, че водача на ППС, в което се е возил ищеца, е употребил алкохол и доколкото се навежда като нов факт в производството по настоящото дело, съдът намира, че следва да допусне събирането на доказателства по реда на чл. 176 от ГПК, като задължи ищеца да се яви и да отговори: Знаел ли е дали преди инцидента водачът на каруцата И. А. И. е употребил алкохол?

ДОПУСКА до разпит в следващо съдебно заседание свид. И. А. И. с посочен в молбата на ответника адрес - с О., общ. Т., ул. „А. С.“ № **, за установяване на твърдението дали преди управлението на превозното средство, в което се е возил постР.лия, с участието на което е настъпило ПТП на 22.05.2023г., е употребил алкохол.

УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от днес, да представи документ за заплатена такса за призоваване на свидетеля И. А. И..

СЪДЪТ намира за неотносими и недопустими исканията за събиране на доказателства относно психично стР.ние на ищеца. На първо място, ако такова е било налице, то е съществувало евентуално и преди подаването на отговора на исковата молба, могло е да бъде съобразено и доказателствата за това да бъдат поискани своевременно, но по-същественото е, че липсват твърдения за начина, по който този факт има отношение към настъпването на неимуществени вреди за ищеца, съответно за определяне размера на евентуално дължимото обезщетение. Още повече, в самата искова молба не се твърди след инцидента да е настъпило психично органично разстройство във връзка, с което да е необходимо установяването на настъпването му в причинно-следствена връзка със събития, предхождащи процесното ПТП. На следващо място, относно искането за приобщаване на медицинското досие на ищеца, съдът обосновано се е произнесъл в проведеното на 05.12.24г. съдебно заседание, като и към настоящия момент не се реливират доводи и аргументи, нито пък период, за който да бъде изследван здравния статус на ищеца, така че да е относим към предмета на доказване по делото, поради което отново следва да бъде оставено без уважение това искане. Още повече, че по делото съдът е изискал и са приложени намиращите се в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД медицински документи, отнасящи се към здравословното състояние на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в днешното съдебно заседание от адв. Ш. за изискване на медицинското досие на ищеца Б. В. П. от РЗОК Сливен, без уточнен период, лечения и други обстоятелства, относими към предмета на доказване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на документи, от които да е видно, дали ищецът стР. от психично заболяване.

ДОПУСКА до разпит водените в днешното съдебно заседание свидетели за установяване на неимуществените вреди.

АДВ. П.: Държим да бъдат поставени към САТЕ въпросите от исковата молба - 4,5,6,8,9 и 10. Имаме възложена доказателствена тежест за установяване механизма на настъпване на ПТП и в тази връзка е въпрос 9.

Съдът, като съобрази предмета на доказване и влязлата след предявяване на исковата молба в сила присъда, от която е обвързан съгласно чл. 300 ГПК, относно вината на извършителя, деянието и неговата противоправност, във връзка с предмета на доказване, очертан с доклада по делото, на основание чл. 195 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА САТЕ, която въз основа на материалите по НОХД № 1482/24г. и намиращото се в него досъдебно производство, да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, както и на въпроси 5,6 и 10 в исковата молба.

Заключението да се изготви при депозит в размер на 700 лв., от които 200 лв. от бюджетните средства на съда и 500 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от днес.

ОПРЕДЕЛЯ вещо лице което да изготви заключението по така назначената САТЕ, а именно Доц. Д-р инж. Х. В. У..

С оглед приобщеното по настоящото производство НОХД № 1482/24г., съдът констатира, че с влязлата в сила присъда, от която съдът е обвързан, Р.

П. П. е намерена за виновна във връзка с повдигнато обвинение, за това, че е причинила на ищеца счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.