Решение № 27 от 02.07.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Елхово, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20252310200043 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Е. К. Р. от ***, действащ чрез пълномощника си – адв.Д. Д. от АК-Шумен, против Наказателно постановление № 240261-000481 от 10.01.2025 година, издадено от А. Г. Т. - ***, упълномощен с МЗ №***, с което са му наложени на основание чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП кумулативно следните административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1во от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата си атакува НП като сочи, че същото е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и е необосновано. Сочи се, че при издаване на обжалваното НП е допуснато грубо нарушение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. и на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.54, ал.1, т.2 и т.7 от ЗАНН, като се визират съображения, че описаната както в АУАН, така и в НП фактическа обстановка не отговаря на реалната такава. В тази насока се твърди, че на сочената дата, време и място, а именно: на 27.12.2024г. около 07.15 часа на път I-7 км. 312, с посока на движение от ГКПП-Лесово към гр.Елхово жалбоподателят не е управлявал товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с peг.№ ***, собственост на компанията ***Полша, тъй като е бил в дневна почивка за времето от 05.32 ч. до 10.13 ч. на 27.12.2024г., съгласно чл.4 до чл.9 вкл. от Регламент /ЕО/ № 561/2006, което се установява от разпечатката от личната дигитална карта на водача № *** и не е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Поради това според изложеното в жалбата жалбоподателят не е трябвало да бъде тестван за употреба на алкохол предвид на факта, че не е установен по реда на ЗДвП да управлява процесното МПС на посочената дата, време и място. Б ил е подложен на проверка за употреба на алкохол незаконосъобразно, като по този начин от страна на административния орган е извършено посегателство върху личната неприкосновеност на жалбоподателя и са нарушени конституционните му права по чл.30, ал.2 от КРБ и това е самостоятелно 1 основание за отмяна на обжалваното НП. В жалбата се сочи, че жалбоподателят престира труд като водач на тежкотоварен автомобил на основание мандатен /поръчков/ трудов договор от ***. в ***-Полша и това е основната му трудова дейност, с която издържа себе си и семейството си. Сочи се, че от представения към жалбата Списък на стоките за транзит с изпращач - издател *** - Турция е видно, че жалбоподателят с процесния товарен автомобил, собственост на компанията ***-Полша е превозвал на сочената в НП дата, време и място с придружаващ транзитен документ за получателя - фирма „***“ Полша и търговска фактура № *** от 19.12.2024г. стоки на обща стойност 31 364.60 евро: радиатори от желязо или стомана за неелектрическо централно отопление, пръскачки за въздух, техните части и компоненти. В жалбата се изтъква, че съобразно поетата отговорност към работодателя си жалбоподателят не би си позволил да употребява алкохол по време на пътуване като се има предвид напрегнатия му график на пътуване и отговорността му към повереното му превозно средство, скъпия товар и графика за разтоварване. Предвид на тези си съображения, жалбоподателят с жалбата си прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното НП и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. К. Р., редовно призован не се явява. За него се явява пълномощникът му – адв.Д. от АК-Шумен, който от името на доверителя си заявява поддържане на жалбата на същите основания и със същото искане. Ангажира писмени доказателства и доказателствени средства и по негово искане е допусната по делото съдебно-автотехническа експертиза за установяване на относими обстоятелства към вмененото на жалб.Р. с атакуваното НП адм.нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По същество, в хода на устните прения адв.Д. пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП, като доразвива доводите си в обосноваване формалните недостатъци и допуснатите процесуални нарушения при издаването на атакувания акт на АНО.

Позовавайки се на заключението на вещото лице Д. Б. по възложената му съдебно – автотехническа експертиза, адв.Д. изтъква, че към момента на проверката - около 07.15 часа на 27.12.2024г., както е посочено в обжалваното НП, жалбоподателят е бил в „прекъсване“ на управлението, за възстановяване съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006, което прекъсване е задължително за водача за възстановяване на времето му за шофиране, което се установява и от приложената по делото разпечатка от личната дигитална карта на водача Р.. Предвид на това се излагат доводи, че не отговаря на фактическата обстановка, описаната такава в НП, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил в посочения час, нито се е намирал в процес на подготовка за потегляне, поради което с право е отказал да бъде тестван за алкохол, тъй като е бил в темпорално прекъсване. Приложимостта на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, според адв.Д. изисква отказът за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, да е във връзка с управление на МПС, каквото в случая не е налице. В пледоарията си адв.Д. поддържа искането направено с жалбата, за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък на същите.

Административно-наказващият орган – Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – А. Г. Т., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

При депозиране на АНП с писмо УРИ: 261000-532 от 04.02.2025г., е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложените с атакуваното НП наказания. Заявено е искане за допускане поименно като свидетели по делото на лицата, вписани в АУАН като актосъставител и свидетел по съставяне на акта и констатиране на нарушението, както и на Х. А. – служител в РД“ГП“гр.Елхово. По делото от страна на проц. представител на АНО - юрисконсулт З.А., ред.упълномощена, са депозирани писмени бележки с вх. № 1344 от 24.03.2025г., с които същата заявява становище по жалбата, като я счита за допустима, но за неоснователна и по изложени доводи прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да 2 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Посочено е, че АУАН е съставен законосъобразно, а обжалваното НП е издадено от надлежен административно наказващ орган и при спазване на административно-производствените правила, като преди това АНО е изпълнил задължението си да провери акта по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е всички събрани доказателства, включително и по отношение на достоверността им, както и е взел предвид установеното въз основа на извършената проверка по постъпилото от жалбоподателя възражение с УРИ 2610009/02.01.2025 г., за която проверка е изготвена Докладна записка с рег.№ 261 р-699/13.01.2025 г. на инспектор Г. А. - *** при РУ-Елхово. В писмените бележки на процесуалния представител на АНО са изтъкнати и доводи, че със санкционният акт правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него адм.деяние по чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Правилно според юриск.А. е прието от АНО, с оглед извършената по възражението на нарушителя срещу АУАН проверка, че твърдението, че водачът се е намирал във време на почивка, е обстоятелство ирелевантно за констатираното нарушение, тъй като видно от събраните доказателства проверката на водача на процесната дата, време и място е извършена вследствие на подаден сигнал за самокатастрофиране на управлявания от нарушителя автомобил, а не за паркиране/спиране на МПС на определено за това място за почивка. Поради това се изтъква, че предприетите действия на полицейските служители за извършване на проверка по реда на ЗДвП за употреба на алкохол и наркотични вещества са били законосъобразни. С писмените бележки на процесуалния представител на АНО, е заявена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, а в случай, че жалбата бъде уважена и насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски, то е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като се желае присъждане в размерите по Закона за правната помощ, доколкото Тарифата за възнаграждения за адвокатска работа има само примерен, а не задължителен характер.

РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения към жалбата мандатен /поръчков договор от ***., е видно, че жалбоподателят Е. К. Р. работи като „шофьор на тежкотоварен камион“, считано от ***. към ***-Република Полша, за неопределен срок.

В изпълнение на така сключеното договорно правоотношение съгласно приложените към жалбата документи, представени в надлежен вид придружени с легализиран превод на български език – разпечатка от личната дигитална карта на водача Е.

Р. № *** за 27.12.2024г., Списък на стоките за транзит с изпращач с издател *** – Република Турция /с превод от турски на български език/, търговска фактура № *** от 19.12.2024г. /с превод от английски на български език/, Международен товарителен документ CMR с дата на издаване – 20.12.2024г. /с превод от полски и турски на български език/, придружаващ транзитен документ CMR от 20.12.2024г. /с превод от полски и турски на български език/, е видно, че жалбоподателят като водач на процесния товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с полски peг.№ ***, собственост на компанията * * * - Р. Полша, е превозвал на сочената в обжалваното НП дата - 27.12.2024г. за получателя - фирма „***“ Р.Полша стоки на обща стойност 31 364.60 евро, а именно: радиатори от желязо или стомана за неелектрическо централно отопление, пръскачки за въздух, техните части и компоненти, като се е движил в сутрешните часове на посочената дата по път I-7, с посока от ГКППЛесово към гр.Елхово.

На същата дата - 27.12.2024г. разпитаният по делото като свидетел Х. Д. А. /на длъжност „***“ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ в ранните сутрешни часове е 3 изпълнявал служебните си задължения като автопатрул по направление Елхово-ГКППЛесово – разклона на път I-7 за с.Княжево. При извършван с колегата си от наряда преди 07.00 часа обход със служебния автомобил по главен път I-7, посока от ГКПП-Лесово към гр.Елхово, св.А. е възприел в участъка на км.312, в страничната отбивка самокатастрофирал товарен автомобил /“тир“/, чийто влекач бил в канавката на обвивката. Свидетелят в показанията си твърди, че с колегата си са спрели и са попитали водача на товарния автомобил, който бил извън МПС-то и бил видимо неадекватен, дали е добре. След като водачът им отговорил с „ОК“, св.А. се обадил на оперативния дежурен на ГПУ-Елхово и го уведомил за самокатастрофиралия тов.автомобил като поискал съдействие от КАТ. След това свидетелят А. и колегата му от автопатрула напуснали със служебния автомобил посочения участък от път I-7, тъй като в изпълнение на поставена конкретна служебна задача, е следвало да се придвижат до разклона за с.Княжево. След няколко минути, когато св.А. и колегата му от граничния автопатрул били на посочената местостоянка – път I-7 – разклона за с.Княжево, възприели покрай тях да преминава служебния полицейски автомобил, движещ се в посока от гр.Елхово към отбивката, находяща се на път I-7, км.312.

Междувременно от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. К. К. /на длъжност „***“ при РУ-Елхово/ и В. С. М. /на длъжност „***, патрул на постова дейност“ към охранителна полиция при РУ-Елхово/, се установи, че по време на работната си смяна, на 27.12.2024г. около 07.00 – 07 и нещо, са получили разпореждане от оперативния дежурен при РУ-Елхово да посетят местопроизшествието на подаден сигнал за аварирал в канавка тир по път I-7, в посока от ГКПП-Лесово към гр.Елхово. Двамата полицейски служители пристигнали на указаното им местопроизшествие около 07.15 часа и установили, че на път I7, км.312, е самокатастрофирал състав на ППС - влекач марка „***“ модел „***“ с полски peг.№ *** с прикачено полуремарке, като посоченото ППС е излязло извън пътното платно вдясно по посоката на движението си от ГКПП-Лесово към гр.Елхово и влекача му е бил наклонен с дясната си част в крайпътната канавка, а прикаченото ремарке е било позиционирано в очертанията на страничната отбивка на пътя. Свидетелите К. и М. не възприели видими щети по товарната композиция, но св.К. констатирал на местопроизшествието следи навяващи на извод, че водачът на ППС се е опитвал да изкара влекача от канавката. Двамата полицаи заварили водача на посоченото МПС в кабината, зад волана. След като св.К. му се представил, водачът заявил, че не говори български език, при което излязъл от кабината на влекача, като на свидетеля е направило впечатление, че водача залита и „мирише на алкохол“. Св.К. на турски език посредством ползване на онлайн преводач, е поискал от водача, да му представи личните си документи и тези на управлявания тов.автомобил. Водачът предоставил на св.К. българска лична карта, българско СУ на МПС и международен паспорт на български език, при което автоконтрольора установил, че водач на самокатастрофиралото ППС е жалбоподателят – българският гражданин Е. К. Р.. Въпреки това жалбоподателят отказвал да говори на български език и продължил да отговаря изцяло на турски език. Чрез приложение на телефона си - онлайн преводач, св.К. на турски език след като разяснил на жалбоподателя Р. ситуацията, касаеща допуснатото от него ПТП, го поканил при служебния полицейски автомобил, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство апарат „Дрегер 7510“ с инв.№ARPM-0847. Но жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван. След като св.К. му обяснил евентуалните последици от този негов отказ да бъде изпробван за алкохол и предвидените за това в ЗДвП санкции, водача Р. се разГ.ил и се качил в кабината като затворил и прозореца си.