Определение № 1 от 02.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Б.град, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20231200900182 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 12332/04.10.2023 г., подадена от Й. И. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“ № 43, представлявано от Д.С.Д. – прокурист, Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И. , с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати: 1) на ищеца Й.

И. Н. следните суми: сумата от 160000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума; 2) на ищеца Б. Б. Б. следните суми: сумата от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума;

С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство.

След като се запозна с постъпилата молба, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има 1 социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК. При анализ на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

В настоящия казус ищецът Й. И. Н. е декларирала, че получава месечен доход в размер на 820,00 лв., притежава недвижимо имущество – 2/6 идеални части от недвижим имот в с. С..

Извършени са служебно справки от съда. От справка от Търговския регистър се установява, че ищецът Й. И. Н. не е регистрирана като ЕТ, няма данни за участие в търговски дружества. От справка в Агенция по вписванията се установява, че за ищеца не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.

Видно от постъпила справка от ОД МВР- Б.град ищецът не притежава МПС.

Видно от удостоверение изх. № 1021-01-980/19.12.2023 г., издадено от НОИ ищецът получава пенсия в размер на 392,28 лв. месечно. От служебна бележка изх. № 33/19.12.2023 г., издадена от Детска градина „Първи юни“ ищецът полага труд по трудово правоотношение и получава средномесечно нетно възнаграждение в размер на 540,00 лв. Общият нетен месечен доход на ищеца е в размер на 932,00 лв.

Ищецът Б. Б. Б. е декларирал, че получава месечен доход в размер на 605,00 лв., съпругата му – 780,00 лв., притежава недвижимо имущество – 2/6 идеални части от недвижим имот в с. С., както и движимо имущество – лек автомобил опел, година на производство – 1996 г.

Извършени са служебно справки от съда. От справка от Търговския регистър се установява, че ищецът Б. Б. Б. е регистриран като ЕТ с фирма „ББ- Б.

Б. Б.“, няма данни за подавани годишни финансови отчети, няма данни и за участие в търговски дружества. От справка в Агенция по вписванията се установява, че за ищеца не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.

Видно от постъпила справка от ОД МВР- Б.град ищецът притежава МПС- лек автомобил Опел Астра, придобит на 27.04.2023 г., с първоначална регистрация 1996 г.

Видно от справки от НОИ с данни за осигуряването, ищецът Б. Б. Б. полага труд по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, съпругата му полага труд по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение около минималната работна заплата – брутно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв.

Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя (определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г. о., определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.

2 о. на ВКС). Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 797 от 2012 г. на ВКС).

Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.

Предявените искове са оценяеми и за тях се дължи държавна такса, определена в размер на 4 % от стойността на спорната сума, съобразно спорния интерес - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Дължимата държавна такса от ищеца Й. И. Н. е в размер на 6866,70 лв.

Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е в трудоспособна възраст – 58 г., трудово ангажиран, получава месечно нетно възнаграждение в размер на 540,00 лв., получава и доход от пенсия в размер на 392,28 лв. При това положение размерът на постоянния месечен доход на семейството на ищеца Й. И. Н. е 932,00 лв., което е под минималното месечно възнаграждение за 2024 г. (933 лв.) и над линията на бедност за 2024 г. (526,00 лв.).

Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 6866,70 лв., с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата държавна такса от 6866,70 лв. без затруднения. Поради това ищецът следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.

Дължимата държавна такса от ищеца Б. Б. Б. е в размер на 6466,70 лв.

Събраните по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е в трудоспособна възраст, трудово ангажиран, получава брутно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, съпругата му е трудово ангажирана и получава месечно възнаграждение в размер около минималната работна заплата. Средномесечно семейството на ищеца Б. Б. Б. получава нетен доход под минималната работна заплата.

Съдът като съпостави размера на дължимата се държавна такса – 6466,70 лв., с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът Б. Б.

Б. не разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата държавна такса от 6466,70 лв. без затруднения. Поради това ищецът следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Й. И. Н., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 от заплащане на 3 държавна такса в производството по гр. дело № 182/2023 г. по описа на ОС-Б.град в размер на 6866,70 лв. и от разноски по делото.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ № 17 от заплащане на държавна такса в производството по гр. дело № 182/2023 г. по описа на ОС-Б.град в размер на 6466,70 лв. и от разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________ 4