Решение № 117 от 06.11.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100230 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д.

М. Ч. против Сити Кеш ООД, ЕИК *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 292,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ** към искане № ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2022г. между Д. М. Ч. като кредитополучател и Сити Кеш ООД като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № **, при следните параметри:

Размер на кредита: 500,00 лева, Размер на погасителна вноска: 3x3,89 лв. и 15x35,45 лв, Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: седмична, Годишен процент на разходите: 48,17 %, Брой вноски: 17, Фиксиран лихвен процент:

40,05 %, Дата на първо плащане: 07.03.2022г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 27.06.2022г., Обща сума за плащане: 539,53 лв. Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 539,53 лева, сумата, която кредитополучателят трябвало да заплати на кредитора по този договор била в размер на 748,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора била начислена неустойка в размер на 208,47 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че неустойката е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща 1 допълнителна печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Счита ,че посочената клауза е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Счита, че вземането в размер от 208.47 лева следва да участва в лихвения процент по договора, тъй като представлявало сигурна печалба за кредитора. Посоченото вземане следвало да бъде включено и в ГПР. Договорът бил сключен в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което следвало да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора Д. М. Ч. е заплатила на ответното дружество сумата от 792,00 лева, на 9 плащания извършени в периода от 26.02.2022 г. до 08.06.2022 г. Поради недействителността на договора за заем за ищцата било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 500,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 792,00 лева до дължимата от 500,00 лева в размер на 292,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли за решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, тъй като с поведението си ответникът не бил станал повод за завеждане на делото

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата молба – Договор за потребителски кредит № ** към искане № ***., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговрна информация за потребителски кредити, приходен касов ордер от ** г. и 8 бр. разписки от ИЗИ ПЕЙ АД от ** г. С оглед признанието на иска и становището на страните, по делото не са събирани допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от снабден с представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник. Признатото право не 2 противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки иска на това основание.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до дължимостта на разноските в производството и приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая се касае за вземане на кредитополучател по недействителен Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г., поради което материално правното основание, което обуславя исковата претенция е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /в този смисъл е т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, съгласно което начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт/. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. С получаване от ответното дружество на процесните суми без основание е настъпила изискуемостта на същите и кредиторът е можел да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви осъдителни искове за вземанията си.

Възражението в отговора на исковата молба за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при извършени действия за връщане на полученото без основание. Ответното дружество не твърди да е извършило такива действия. Липсват твърдения и доказателства към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция претендираното вземане от ищеца да е удовлетворено от длъжника. Поради което следва да се приеме, че ответното дружество е дало повод за предявяване на иск за вземането и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – представляваща заплатена държавна такса в производството. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

3

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от 292 лева (двеста деветдесет и два лева)- главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 11.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. от 50 лева (петдесет лева) – направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес гр. Р., бул. „Б., Булстат *** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 4