Решение № 4263 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4263 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330101437 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Образувано е по искова молба на В. В. В., ЕГН **********, от ********* , депозирана против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Александър Малинов“ № 51, и осъдителен иск по чл.55 ал.1. пр. 1 от ЗЗД.

Според изложеното в исковата молба, между страните бил сключен от разстояние договор за потребителски кредит ********* от 27.11.2018г. По силата на договора , на ищеца била отпусната в заем сумата в размер на 3000 лева, която следвало да бъде върната ведно с лихва, общо 3150.90 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 5.03% - лихва в размер на 150.90 лева и годишен процент на разходите в размер на 49.06%. Договорено било (чл. 5) неотменимо задължение на длъжника да бъде обезпечено чрез поръчителство от страна на трето лице, затова на същата дата бил сключен между длъжника и третото на спора лице „Фератум Банк“ ЕООД договор за гаранция със същия *********, по силата на който гарантът се задължил пред кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като плати вместо него при неизпълнение, при която хипотеза, кредитора имал право да заяви претенциите си директно към гаранта. От своя страна, В. поела задължение да заплати на гаранта възнаграждение за така поетото поръчителство в общ размер от 2349.10 лева, платимо по сметка на кредитодателя.

Ищецът заплатил изцяло всички дължими по договорите суми, общо 5500 лева.

Изложени са обаче твърдения , че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.10, ал.1 от ЗПК. Не била спазена процедурата по ЗПФУР. На ищцата не била предоставена изискуемата преддоговорна информация, а всички разменени между страните съобщения не отговаряли на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Счита се, че ответника е приел за сключен договорът 1 с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила без ищцата да е изразила валидно съгласие за това. Нарушени били правилата и на чл.11 от ЗПК поради непосочване на размера на отпуснатия заем, както и ГПР по кредита и общата дължима сума, дължима от ищеца. ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че в договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв бил над максималния праг на ГПР. Счита клаузата в договора, с която е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответника да е в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че има нарушение и на разпоредбата на чл.19 от ЗПК поради невключване в ГПР на разходите по заплащане на възнаграждението по сключения договор в размер на 2349.10 лева. Счита, че грешно посочения размер на ГПР следва да се приравни на хипотезата за непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . Грешно посоченият годишен процент на разходите водел до неправилно посочване на обща сума дължима от ищеца, а това до заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК. Има и доводи, че определения от ответника размер на възнаградителна лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което водило до нищожност на целия договор. Твърди , че не били посочени условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като в договора била посочена единствено общата дължима сума по кредита (3150.90 лева), вместо реално изплатената сума от 5500 лева. Счита, че са налице явно неизгодни условия по договора с оглед на драстично несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, предвид това, че ищцата е получила сумата от 3000 лева по кредита, а е върнала сумата от 5500 лева.

По отношение на договора за гаранция също са изложени доводи за неговата нищожност, респ. недействителност, тъй като обезпечавал несъществуващо вземане.

С оглед изложеното и след множество изменения на размера му , искането до съда е , да постанови решение, с което ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 860.30 лева, представляваща частичен иск от сумата 2500 лева – платена без основание по предоставен потребителски кредит, като възнаграждение за предоставения заем, ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда – 27.01.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП за бланкетни и недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за кредит била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Страните били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през интернет страницата на ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от допълнителна услугагаранция, предоставена от Фератум Банк. Изборът на кредитоискателят дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписва и предоставя във форма на СЕФ. След като бил одобрен ищецът е получил на ел.поща договор, общи условия, погасителен план и преддоговорна информация, след което е изпратил съобщение от своя номер, с което е дал съгласие за сключване на договор за кредит при предложените условия. В договора за креди ясно била посочена сумата, която следва да бъде върната от ищеца в размер на 3150,90 лева, от която 3000 лева главница и 150,90 лева лихва. На ищеца била предоставена и цялата законово необходима информация във връзка с ГПР, както и начина на неговото формиране. Посоченият ГПР ОТ 49.06% в договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК тъй като не бил по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

2

Възнаграждението за предоставяне на услугата- гаранция от Фератум Банк не се включвало в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договор за кредит. Счита за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с Фератум Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че дружеството няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца.

Счита за изцяло неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че в деня на сключване на договора за кредит, се е задължил да заплати на дружеството – гарант сумата в размер на 2349.10 лева, която в последствие е заплатил на Фератум България.

Неоснователно било и твърдението на ищеца относно противоречието с добрите нрави на възнаградителната лихва, чиито размер възлизал на 150.90 лева. Този размер бил ясен още на етап кандидатстване чрез електронна заявка, чрез СЕФ и се включвал в договора за кредит, който се одобрявал от потребителя, като в размера не се включвало възнаграждението за услугата по предоставяне на гаранция. Условията за издължаване на кредита, включително информацията за размера на плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за кредит, както и в преддоговорната информация . На всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се откаже от искания кредит. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че по двата договора, В. е платила на „Фератум България“ ЕООД следните суми: 3000 лева –главница по договора за кредит, 137.34 лева от договорната лихва , 100 лева такси за разходи, направени от кредитодателя за събиране на вземането , такса за предсрочно погасяване от 15 лева, 10 лева за издаване на удостоверение и 597.96 лева от гаранционното възнаграждение, като последната сума е преведена на „Фератум Банк „ на дата 18.01.2019г. В изчислението на годишния процент на разходите по кредита не е включена сумата за гаранционно възнаграждение, като посочения в договора процент на разходите включва само възнаградителната лихва по договора за кредит; ако гаранционното възнаграждение бъде включено, то ГПР ще стане над 150 % на годишна база.

Искът е допустим като осъдителен.

По същество:

В хипотеза по л. 55 от Закона за задълженията и договорите , ищецът доказва плащането на сумите – имущественото разместване , а ответното дружество – основание за получаване на това плащане под формата на действителен договор.

Съдът приема и да е осъществено плащане на сумата от 3000 лева в полза на ищеца , като изпълнение на задължението на кредитора по договора. Приема съобразно заключенията на вещите лица , които се кредитират, че В. е платила на свой ред на кредитора си цялата главница, 137.34 лева от договорната лихва , 100 лева такси за разходи, направени от кредитодателя за събиране на вземането , такса за предсрочно погасяване от 15 лева, 10 лева за издаване на удостоверение и 597.96 лева от гаранционното възнаграждение, като последната сума е преведена на „Фератум Банк „.

І. Договора за кредит :

На л. 6 от делото е представен съставен в писмена форма договор за кредит ********* , за който се твърди да е сключен на дата 27.11.2019г между страните чрез средства за електронна комуникация. Затова по отношение на договора е приложим Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., в актуалната му и към момента редакция, ДВ , бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.).

За да е сключен такъв договор, по силата на чл. 18 от Закона за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние и чл. 6 ал. 3 от общите условия между страните , то ответното дружество като доставчик следваше да докаже получаване на съгласие от ищеца за сключването на договор, по някой от трите предвидени в общите условия способа – собственоръчно подписване чрез мастилен подпис , въвеждане на предварително изпратен код за потвърждение на нарочно поле на интернет страницата на ответното дружество или кратко текстово съобщение с точно определен текст и от точно определен номер на кредитоискателя. Данни за въведен код или кратко текстово съобщение , изходящо от ползван от ищеца номер няма, представените преписи от договора не носят саморъчен подпис на В. като кредитоискател. Затова, и по силата на договорките между страните в чл.

6.5 от ОУ, договор между страните не е сключен. В тази връзка , съдът следва да отбележи , че не се установява изобщо на ищеца да е връчен препис от общите условия , като в представените такива ( л. 49 от делото ) липсва каквато и да било препратка към ищеца или индиция тя да е получила същите. Единственото доказателство,в което има изявление на ответника В. да е получила препис от общите условия на договорите на „Фератум България „ е кореспонденцията , приложена на л. 63 и следващите от делото, за която обаче няма данни да е доведена до знанието на ищеца. Най- вече , тази кореспонденция съставлява изходящ от ответника частен документ, който остана изолиран от останалите доказателства , и затова съдът не го кредитира в тази част.

Тоест, ответното дружество не доказва да е получило съгласието на ищеца за сключването на договор.Тъй като договор за кредит от разстояние изобщо не е бил сключен, то платеното по него е дадено на неосъществено основание и подлежи на репариране.

На следващо място, по делото няма доказателство , от което да личи , че В. е била запозната и с тарифата на кредитодателя за таксите; в кореспонденцията между страните на л. 63 от делото няма посочване на каквато и да било тарифа. Дори да приемем, че В. е била известена за тарифата и се е съгласила да заплаща посочените там суми, трябва да се каже, че предвидените такси съставляват неравноправни клаузи към договорите за кредит и общите условия на кредитодателя. Това е така, тъй като, с изключение на т. 1 от Тарифата, таксите са нееквивалентни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.