Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.07.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
1067/2023
Подписан
25.07.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 221, ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104А · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№

1433

Гр.

Пловдив 25.07.2023год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

– Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретаря Р.П.и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя касационно АНД № 1067 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното :

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на

Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2.

Образувано е по касационна жалба на А.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. М.К., съдебен адрес: *** против Решение № 145/26.01.2023г., постановено по АНД № 5878/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ н.с., с което е ПОТВЪРДЕНО наказателно постановление № 22-1030-000876 от 17.02.2022г., издадено от И.М.Г., на длъжност **** – Пловдив, с което на А.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДВП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А от ЗДВП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован.

Твърди се също, че актосъставителят не е могъл да установи нарушението, „…поради обема на седалката на автомобила, още по-малко да забележи използването на мобилен телефон…“, както и че не е установено мястото на нарушението, и при съставяне на АУАН е допусната техническа грешка, което води до незаконосъобразността му и до отмяна на обжалваното НП. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и бъде отменено наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – НАЧАЛНИК ГРУПА В СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОД НА МВР ПЛОВДИВ, не взема становище по жалбата.

4.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ.

За фактите :

6.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба от А.Н.М., против наказателно постановление № 22-1030-000876 от 17.02.2022г., издадено от И.М.Г., на длъжност *** – Пловдив, с което на М., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв., за нарушение на чл.104А от същия закон,

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На

04.02.2022г., около 14:03 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Димитър Талев“ до №160, А.И.В., в качеството му на ***– гр.Пловдив, извършил проверка на движещо се на същото място МПС - лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ „*** “, за който забелязал, че водачът на същия, по време на движение, използвал мобилен телефон, като го държал в ръцете си, без да използва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителят на АУАН А.И.В., който е заявил, че не си спомня точно конкретния случай, но е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

Разпитан е и свидетелят Д.С.М., който е дал показания, че в колата на жалбоподателя имало устройство, позволяващо провеждане на разговор без използването на ръцете, както и че свидетелят бил виждал, че М. използвал устройството 8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП.

Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е законосъобразно определено в съответния размер, предвиден в санкционната норма.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като в случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

IV.

За правото :

9.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.

Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

За конкретното административно нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя с приложена санкция в размер, фиксиран в закона.

11. Впрочем, във връзка с оплакванията на касатора за липса на извършено административно нарушение, наведени в касационната жалба, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Следва да се отбележи, че обществената опасност на деянието произтича от препятстване на управлението на МПС в случай, когато в ръцете на водача, се държи мобилен телефон. Ръцете на водача на МПС при управлението му трябва да са свободни и ангажирани единствено с управлението на автомобила, поради което забраната по чл. 104А ЗДв.П е нарушена и когато водачът на МПС при управлението му е държи телефон, за да възприеме информация от същия, или е ползвал други функции на мобилния телефон, които обстоятелства не изключват обективното поведение - ползване на мобилен телефон без устройство за свободни ръце.

12.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145 от 26.01.2023 г., постановено по АНД 5878/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, IX н.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.